С портното пишещо братство на Апенините определи единодушно Матео Песина за най-голямото откритие напоследък на „Скуадра адзура“. За 140 минути игра на европейското първенство той е вкарал 2 гола и е забил 4 други за 8 обличания на националната фланелка за общо 346 минути игра.
Спортното пишещо братство на Апенините определи единодушно Матео Песина за най-голямото откритие напоследък на „Скуадра адзура“. За 140 минути игра на европейското първенство той е вкарал 2 гола и е забил 4 други за 8 обличания на националната фланелка за общо 346 минути игра.
Според сметките на италианските футболни репортери, Матео е правил средно по 1 гол на 86 минути, играейки повече като нападател, отколкото като тесен специалист – халф за всичко. И само като си помисли човек, че той е бил първа резерва за националната гарнитура на Роберто Манчини и заема овакантеното 26-то място в нея след тежката контузия на Стефано Сенси - тръпки го побиват! А иначе, както казват италианците, той е обикновеното момче от съседната врата, плюс това, че е студент по икономика за пример и страстен почитател на изкуството и дизайна. И е откровен с журналистите, какъвто се представя и в интервюто за в. „Република“.
- Кой е Матео Песина?
- Във всички неща, които правиш, трябва да можеш да уловиш мига. Мисля, че това е нещо характерно за мен открай време. Аз съм много спокойно момче, което успява да се сработи с всички. Това е може би най-голямата ми дарба – да съм съвсем нормален човек.
- Какво е за теб националният отбор?
- Ако трябва да оприлича този отбор на произведение на изкуството, веднага ми идва на ум Ван Гог, който е авторът на „Цъфнали бадеми“ – картината, репродукция от която съм окачил на стената в стаята си. Значи за мен този отбор е като една картина на Ван Гог – много красив, много особен, уникален.
- И ти, и Киелини, Распадори, Киеза, Локатели, Сиригу сте сегашни и или вече допломирани студенти. Ама помага ли ви следването в ритането на топка, изобщо учението?
- Това, че помага на футбола, аз винаги съм го мислил и твърдял. Имах късмета да ми се паднат родители, баби и дядовци, които ме научиха да залягам над учебниците. За мен да ме пуснат да ритам топка бе нещо като премия, след като съм си научил добре уроците. Бях малък, но радостта ми беше огромна и ето защо продължавам да се забавлявам като дете във всеки професионален мач или мачле с приятели. Със сигурност разрушихме оня стереотип на футболиста, който мисли само да играе и баста! Всички ние сме интелигентни момчета и мисля, че го доказахме. Имаме безброй страсти и хобита, както и умове, отворени към толкова много светове.
- Баба ти, която е бивша преподавателка по латински и която според собствените ти признания те е научила на езика на древните римляни, как възприе любовта ти към топката?
- Трябваше й, в интерес на истината, малко време, за да я възприеме, но сега е щастлива. Даже онзи ден с дядо ми са гледали мача срещу Австрия в едно кафене. И когато съм вкарал, дядо се похвалил, че съм му внук. После всички го почерпили и се чукнали с него за мое здраве. Много се развълнувах...
- Какво ви каза Манчини когато ви събра в един момент по време на мача с Австрия, когато малко или много изнемогвахте?
- Онова, което ни повтаря винаги – да играем спокойно, с нашето обичайно спокойствие, защото само така ще покажем онова, на което сме способни и ще направим голям мач. И да се забавляваме, играейки, за да пренесем нашата радост от футбола на милионите привърженици на националния отбор.
- След Австрия следва Белгия на четвъртфинала. Виждаш ли разлика между двата отбора, на какво трябва да наблегнете в петък?
- Отборът на Австрия бе много добре подготвен физически. По това време на годината и особено в тези горещини трудностите ни бяха съвсем естествени. Те останаха силни физически до край, но ние успяхме да им наложим нашата игра и ги бихме. С Белгия проблемите ни няма да бъдат от физическо естество, а коренно различни – ще застанем срещу един много техничен отбор. Но ако искаме да изиграем до край европейското, трябва да се срещнем с най-силните и да им демонстрираме, че сме оправни най-малкото колкото тях. Защото на края на турнира винаги остават най-силните, нали?
Монитор
