Н АСА е неизчерпаем източник на знания, събиращ информация от всички кътчета на планетата и достъпен за целия свят. Така НАСА дава обяснения на красивите и ужасни неща, които понякога се преплитат и са едно и също в нашата Вселена. Това е от колекцията ежедневни снимки на космическата агенция.
ЩРАК! НАСА снима чудните светове на Космоса (ГАЛЕРИЯ)
Сянка в небето
Всеки е виждал как самолети оставят следи в небето, получени от влажните изгорели газове, чиито капчици замръзват в атмосферата на кристали. В редки случаи обаче, когато слънцето е близо до хоризонта, следите са осветени от по-ниска линия и по този начин се получава ефектна сянка отдолу на облака. Това е заснел Фатих Екмен рано сутринта над Истанбул през април 2024 г.
Спирала
Нийл Корк е направил снимка на галактиката NGC 1232, намираща се на около 47 млн. светлинни години в южното съзвездие Еридан. Тази красива спирална галактика е с диаметър почти 200 000 светлинни години. От ядрото навън цветовете на галактиката се променят от жълтеникава светлина от старите звезди в центъра до млади сини звездни купове и червеникави звездообразуващи региони в широките спирални ръкави. Вляво се вижда и (малката) галактика NGC 1232A, която учените погрешно сметнали за сателитна, но после разбрали, че всъщност е много отдалечена, на около 300 млн. светлинни години.
ЩРАК! НАСА снима чудните светове на Космоса (ГАЛЕРИЯ)
Диаманти
Райт Добс е автор на тази снимка, събираща в себе си всъщност три кадъра от слънчевото затъмнение на 8 април над Северна Америка. Т.нар. Диамантен пръстен се появи два пъти – преди пълното затъмнение с короната на Слънцето и след това. Снимката е направена в щата Арканзас.
Вулкан и Луна
Намиращият се на остров Сицилия вулкан Етна издава димни пръстени като опитен пушач. А Дарио Джанобиле е заснел сцената на фона на полумесеца на Луната и с идващия изгрев на Слънцето, оцветяващ небето в червено и розово. Тези известни като вихрови пръстени са доста рядко явление и изискват съчетание на няколко фактора - определена геометрия на вентилационния отвор, правилната скорост на изхвърляния дим и относително спокойствие на външната атмосфера.
Нишки
Преди 11,5-12 хилядолетия избухва свръхнова звезда в южното съзвездие Корабни платна, това съвпада с края на последния засега ледников период на Земята (но няма открита връзка между двете). Образуват се гигантски нишки от звездна материя, светещи в различни светлини. В центъра на взрива се е образувал пулсар – малка неутронна звезда с чудовищна маса, която се завърта повече от десет пъти за една секунда.
Опашка
Шенгю Ли и Шайнин са заснели промените в йонната опашка на кометата 12P/Понс-Брукс, която бе в продължение на 9 дни в началото на март в близост до Земята. Промените са предизвикани от силата на връхлитащия я слънчев вятър – йонизирани частици, идващи от нашата звезда. В някои дни опашката почти липсва, в други е гигантска.
Зомби
НАСА и Европейската космическа агенция са заснели този гигантски космически фойерверк, който всъщност е изписваната с латински букви мъглявина Pa 30. Тя е създадена от рядък тип взрив, когато две близо една до друга звезди бели джуджета са избухнали заедно. В центъра синята точка се предполага, че е зомби звезда – остатък от бяло джудже, оцеляло след тази експлозия.
Милиони
Скупчване на милиони звезди от клъстъра Омега Кентавър е заснето от Масимо ди Фуско и Мирко Тура. Смята се, че в намиращия се в съзвездие Кентавър куп има поне 10 млн. звезди, като повечето са по-стари от нашето Слънце. Това е най-големият подобен куп, известен на земните учени. Може да е остатък от ядрото на стара малка галактика, която се е сблъскала с нашата.
ЩРАК! НАСА снима Космоса и Земята
Атакама
В чилийската пустиня Атакама е заснета от Йенс Шайдман част от Европейската южна обсерватория на фона на нашата галактика. Вижда се как се изгражда Extremely Large Telescope (ELT) – Европейският голям телескоп. Той ще се превърне в най-големия, построен на нашата планета.
Цезар
През 46 г. пр.н.е. Юлий Цезар слуша съвета на астронома Созиген от Александрия и реформира в календара система, разделяйки го на 12 вместо 13 месеца и прибавяйки един ден на 4 години. Астрономът е казал на императора, че след време кръстеният на него месец юли ще бъде посред зима през януари, ако не въведе високосен ден. Но отклонението не е напълно компенсирано и през 1582 г. папа Григорий XIII въвежда допълнителна фина настройка, че високосните дни не трябва да се появяват в години, завършващи на 00, освен ако не се делят на 400. Тази римска сребърна монета - денарий, изобразява Цезар и богинята Венера, снимката е на Classical Numismatic Group, Inc., Wikimedia.
