ЩРАК! НАСА снима Космоса

Рози

Розите в космоса не са само червени, твърди авторът на фотографията Томи Лийз от Денвърското астрономическо общество. Той е заснел красивата мъглявина Розета. Тя и други звездообразуващи региони често се показват в астрономически изображения с преобладаващ червен нюанс, отчасти защото доминиращото излъчване в мъглявината е от водородни атоми.

Куп

Кълбовидният звезден куп 47 Tucanae е бижу на южното небе. Известен също като NGC 104, той броди в ореола на нашата галактика Млечен път заедно с още около 200 други кълбовидни звездни купове. 47 Tucanae е вторият най-ярък кълбовиден куп (след Омега Кентавър), който се вижда от нашата планетата. Намира се на около 13 000 светлинни години от нас. Може да се забележи с невъоръжено око близо в небето до Малкия Магеланов облак в съзвездието Тукан, на което е кръстен.

Вълча луна

Пълнолунието през януари в някои древни култури по света е известно като Вълча луна или Ледена луна. Фотографът Антони Зегарски е снимал явлението в Италианските Алпи. Околните облаци изглеждат като вълча паст, готова да погълне луната, докато други виждат небесния спътник като хладно и зловещо вълче око.

Касиопея

В красивото съзвездие Касиопея има планетарна мъглявина (долу вляво на снимката). Всъщност названието е неточно, защото няма планети. Две звезди – една бяло джудже (с маса като на Слънцето, но доста по-малка като размер) и червен гигант са експлодирали и са образували мъглявините. Те са бинарни звезди и обикалят една около друга. И двете звезди (останалото от тях) обикалят около центъра на масата си за около половин земен ден. Мъглявина лети със скорост 300 пъти по-голяма от най-бързия влак на Земята, изчислили от НАСА.

Сянка на совалка

Пат МакКракън е заснел следи от сянката на ракета, които сякаш отиват на Луната. Снимката се е случила през 2001 г. при изстрелване на космическата совалка „Атлантис“. За такова изображение трябва да съвпадат няколко фактора. Струята на космическата совалка трябва да хвърля дълга сянка чак до хоризонта и тази сянка се вижда като лъч на прожектор – това се случва само по изгрев или залез слънце. Времето трябва да е пълнолуние, когато Слънцето и Луната са от противоположните страни на небето. Точно след залез например Слънцето е малко под хоризонта, а в другата посока Луната е малко над хоризонта.

Сърце

Кент Е. Бигс е заснел как две галактики се привличат. NGC 4038 и NGC 4039, известни още като галактики Антени, образуват космическо сърце. Те са само на 60 милиона светлинни години. Тяхното силно привличане започва преди около 1 милиард години, когато преминават необичайно близо една до друга. Техните звезди рядко се сблъскват, но междузвездните им газове го правят и така образуват нови звезди. Докато приключи сливането на галактиките, вероятно след около 1 милиард години, стотици милиони и дори милиарди нови звезди може да са се образували.

Галактика

Галактиката Испанска танцьорка е снимана от два космически телескопа - „Хъбъл“ и „Джеймс Уеб“. А след това изображенията са наложени едно върху друго. Горното вляво е на „Хъбъл“ и е направено в ултравиолетовия спектър. Подчертава ярките сини звезди и тъмен прах по впечатляващите спирални ръкави на галактиката. Изображението на „Уеб“ е в инфрачервена светлина и подчертава местата, където същият прах излъчва повече светлина, отколкото е погълнал.

Център

Карлос Тейлър е заснел ядрото на мъглявината Карина, кръстена на едноименното съзвездие. Звездите се образуват, умират и оставят впечатляващ гоблен от тъмни прахови нишки. Цялата мъглявина Карина (NGC 3372) обхваща над 300 светлинни години и се намира на около 8500 светлинни години от нас в съзвездието Кил (Кораб в някои източници). Мъглявината е съставена предимно от водороден газ, който излъчва широко разпространеното червено и оранжево сияние, виждащо се в центъра на снимката. Синьото сияние около краищата се създава основно от следи от кислород. Младите и масивни звезди, разположени в центъра на мъглявината, изхвърлят прах, когато експлодират в свръхнови.

Конус

Мъглявината Конус, заснета от „Хъбъл“, е представена от астронома Джуди Шмид. Прилича малко на дискоклуб с блестящи звезди, където раждащите се облаци от газ и прах се блъскат от енергични ветрове, създадени от новородени звезди.

Шлемът на Тор

Скандинавският бог Тор не само има свой собствен ден (четвъртък), но и шлем в небесата, както е наричан космическият облак NGC 2359. Астрономите смятат, че е с форма на шапка, която има подобни на крила израстъци. С героични размери дори за скандинавски бог Шлемът на Тор е около 30 светлинни години в диаметър. Всъщност космическото покривало на главата е междузвезден балон, издухан от бърз вятър от ярката масивна звезда близо до центъра на балона. Тя е горещ гигант и се смята, че скоро ще се превърне в свръхнова, това ще се случи през следващите няколко хиляди години.