К осмическата агенция НАСА снима както дълбокия Космос, така и по-близките пространства до Земята, а и самата наша планета. За радост на феновете по света НАСА пуска всеки ден прекрасни снимки с познавателен и ефект за възхищение към красивото. Много често обаче най-красивото идва след големи космически катастрофи като избухването на звезди.
Нащърбената луна
Ракетата SpaceX Falcon Heavy, произведена с помощта на фирмите на Илон Мъск, нащърби луната при излитането си от космическия център „Кенеди“ в щата Флорида. Това обаче се случва само на снимката, а фотографът Стивън Медоу признава, че специално е дебнал да се получи такъв ефект, когато излизащите газове от ракетата ще направят така, че луната да изглежда малко плашеща.
Тъмните му материи
Снимка на голямата спираловидна галактика NGC 1232 онагледява как милиони ярки звезди и тъмен прах са уловени в гравитационен вихър от въртящи се спирални ръкави. Могат да се видят отворени клъстъри, съдържащи яркосини звезди, докато между тях се забелязват тъмни ленти от плътен междузвезден прах. Водещите тези сочат, че още по-големи количества материя са невидими във форма, която не познаваме на практика и на теория е известна като тъмна материя. Това отчасти обяснява движенията на видимата материя във външните области на галактиките.
Шекспир в Космоса
Инфрачервена камера на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ предлага поглед към Уран. От 27-те известни луни на ледения гигант 14 са написани на изображението от НАСА. И въпреки че тези светове от външната част на Слънчевата система са били непознати по времето на Шекспир, всички с изключение на две от 27-те луни на Уран са кръстени на герои в пиесите на английския бард, другите две са на герои на поета и сатирик Александър Поуп.
Сияние над водопад
Стефано Пелегрини си е играл специално да заснеме това сияние на фона на естествено образувалата се дъга от водопада Скогафос в Исландия. И всичко това на фона на видимата част от Млечния път. Пелегрини е снимал няколко кадъра в продължение на часове и после ги е наложил един върху друг. Далеч на заден план могат да бъдат открити звездният куп Плеяди и галактиката Андромеда.
.
Медуза
Дейвид Пейн е заснел мъглявината Медуза, плуваща в море от звезди. Вдясно се вижда ярката звезда Eta Geminorum – всъщност това са три сравнително близки звезди в съзвездието Близнаци, които от Земята се виждат като една. А космическата медуза е остатък от избухването на супернова преди повече от 30 000 години. Мъглявината Медуза е на около 5000 светлинни години от нас. На снимката двата края са отдалечени на около 140 светлинни години в диаметър.
Катедрала
Валерио Минато дълго време е опитвал и чакал да направи перфектната снимка от катедрала, планина и луна една зад друга. В продължение на 6 години той все не успява да издебне достатъчно добро време, но накрая неговата упоритост дава успех. Снимката е направена в Пиемонт, Италия. Катедралата е кралската базилика „Суперга“, която се издига на север от Торино, а планината отзад е Алпите с връх Монвизо.
Пеперуда
Астрономите са видели космическа пеперуда, излизаща от пашкула си в тази мъглявина NGC 2440. Мъглявината се образува от изхвърлянията на една от най-ярките познати звезди бели джуджета (на снимката се вижда като оранжевата точица близо до центъра). Нашето Слънце в крайна сметка също ще се превърне в пеперуда бяло джудже, но се очаква това да стане след около 5 милиарда години.
3+1
Три галактики и една комета е заснел Дан Бартлет в южното съзвездие Жерав. Трите спирални галактики са групирани на разстояние около 70 милиона светлинни години и понякога са наричани още Трите жерава. На този фон преминава кометата C/2020 V2 ZTF, която на снимката е на около 29 светлинни минути от нашата планета.
Калифорния
На небето също има Калифорния и това е мъглявина, приличаща на очертанията на саверноамериканския щат. Стивън Пауъл е направил изображението. Отдалечена е само на около 1000 светлинни години от Калифорния, известна още като NGC 1499. Тя е с дължина около 100 светлинни години. Вдясно ярката точка е звездата Xi Persei, която дава веществото за мъглявината. Звездата е в съзвездие Персей и носи още името Менкиб (от Плеяди на арабски, но не е част от този звезден куп, а е близо до него).
Звездопад над езерото
Хонян Луо е заснел звездопада Геминиди над езерото Нянху, Юнан, Китай. Метеоритният поток е кръстен на съзвездие Близнаци, защото от Земята изглежда, че все едно се образува там. Всъщност метеоритите са изхвърлени от астероида (или изгаснала комета) 3200 Phaethon. Метеоритният дъжд е от най-интензивните на небето, често надминава 200 падащи обекта в час, но в последното си появяване преди няколко седмици достигна едва до 100. За пръв път е описан през 1862 г.
Касиопея А
Касиопея А – така са наречени тези остатъци от избухналата звезда в съзвездие Касиопея и заснети от космическия телескоп „Джеймс Уеб“. Експлозията е станала преди 11 000 години и се предполага, че е могла да бъде видяна от Земята преди 350 години. Смята се, че космически прах е попречил на видимостта тогава и за това няма открити сведения и записи. Касиопея А (наречена по избухналата най-ярка звезда в съзвездието) е около 20 светлинни години в диаметър.
Плеядите дьо Франс
Жан-Франсоа Графан е заснел звездния куп Плеяди на фона на френските Пиренеи и обсерваторията на връх Миди дьо Бригор. Точно преди изгрев слънце се вижда ярка нишка, оставена от падащ метеорит, която пробива сърцето на звездния куп. Камерата е върху статив, предназначен за снимки на колоездачната обиколка Тур дьо Франс, минаваща на 5 километра от върха.
