Е дна доста интересна личност от българското националноосвободително движение, а след това и от времето на Съединението и утвърждаването на българската държава е Чардафон Велики.
Самото му име буди любопитство и недоумение с небългарското си звучене. Всъщност няма нищо необичайно, защото това не е истинското име на лицето, което го носи в продължение на повече от 20 години. Необичайното прозвище е просто част от целия любопитен живот на революционера.
Продан Тишков Чардафон
Истинските имена на Чардафон Велики са Прокопия Тишков Проданов и както се вижда, си звучат съвсем по български и далеч не толкова героично и величаво. Като младеж приема името на дядо си Продан. Роден е през 1860 г. в Габрово. Баща му е бръснар, а майката – домакиня. Прякорът му Чардафон е още от ранните му години. Като дете той е много общителен и увлича останалите връстници след себе си. Те го следват като чарда (стадо) и оттогава му се лепва прякорът Продан Чардата.
Учи в габровското взаимно училище, но поради липсата на средства в семейството 14-годишен Продан е принуден да напусне бащиния дом и да иде при роднини в Румъния. Там се свързва с местните хъшове и попада под влияние на революционните им идеи.
През пролетта на 1876 г. се връща в Габрово, обзет от революционен план. Превръща дома си в склад и работилница за оръжия за нуждите на бъдещото въстание. Иска да участва в четата на Цанко Дюстабанов, но не е взет, защото е само на 15 години.
Доброволец
Ненавършил 18, се записва доброволец в Руско-турската война 1877-1878 г. и е зачислен в състава на Българското опълчение. След Освобождението се връща в Габрово и застава начело на група младежи, вършещи лудории.
След като жалбите срещу Тишков и приятелите му зачестяват, околийският съд в Габрово издава заповед виновникът за размириците да бъде прогонен от града. Това обаче е официалният повод. Истинският е, че младежът се обявява срещу отмяната на Търновската конституция от княз Александър Батенберг и става противник на неговия монархически режим. За да не бъде арестуван и пратен в тъмницата, Тишков сам прехвърля Балкана и заживява в Пловдив.
Там, с ходатайството на кап. Райчо Николов и майор Данаил Николаев, той е назначен за сержант майор в милицията на Източна Румелия.
Вече като участник в румелийската милиция, прозвището му е поевропейчено и модернизирано от директора на милицията и жандармерията в Източна Румелия Август фон Дригалски. Полякът, който има остро чувство за хумор и ирония, прибавя към прякора на своя подчинен благородническата титла „фон“ и така Продан Чардата се превръща в Чардафон. Втората част от името си – Велики, пък получава от Захари Стоянов.
Дейци на БРТЦК Пловдив. Третият седнал отляво е Продан Тишков. Вдясно от него е Захари Стоянов.
Тук трябва да отбележим, че летописецът на Априлското въстание недолюбвал Продан Тишков. Той не пропускал при всяка удала му се възможност да го иронизира и осмива, като го нарича „смешник, пияница и патриот“. А в своя хумористичен очерк от 1887 г. Захари за пръв път нарича младия габровец Чардафон Великий. Име, с което той остава завинаги в българската история.
Комитет
Продан Тишков е един от най-големите радетели за обединението на българските земи. Той се включва активно в подготовката и извършването на Съединението на Княжество България с провинция Източна Румелия. Член е на Тайния революционен комитет в Пловдив.
Възложена му е задача, представяйки се за търговец, да обикаля по селата и да записва селяните за предстоящото въстание. По своя инициатива той сформира и оглавява най-голямата съединистка чета, Голямоконарската. Той обърква плановете на ръководството на революционния комитет, като сам и еднолично обявява Съединението на своя глава.
Това се случва още на 5 септември 1886 г. Когато префектът на Пловдив Петър Димитров пристига в Голямо Конаре, той е посрещнат от Чардафон с думите: „В името на българския княз Александър обявявам съединението на Източна Румелия с България!“
Паметникът на Чардафон до Боровския мост в Габрово
Това ускорява официалното провъзгласяване на този акт, който е бил определен за 15 септември.
А на следващия ден, след като самоволно обявява Съединението, Чардафон Велики триумфално влиза с четата си в Пловдив и час по-късно е партньор на табла на губернатора Гаврил Кръстевич, който отказва да съобщи в Цариград за присъединяването на официално османската провинция към Българското княжество. По този начин Кръстевич се поставя в услуга и доказва категоричната си подкрепата на Съединението.
По-късно същия ден Чардафон лично ескортира бившия губернатор до с. Голямо Конаре и се връща обратно в Пловдив, за да посрещне и да рапортува за извършеното съединение на княз Александър Батенберг, на премиера Петко Каравелов и председателя на Народното събрание Стефан Стамболов.
След като обявява Съединението, Чардафон продължава работата си в армията на вече съединена България. Присвоено му е званието поручик. В навечерието на Сръбско-българската война той е на границата в района на Кърджали. Оттам изпраща телеграма до Пловдив, която да бъде предадена до правителството в София.
В телеграмата си той докладва, че „големи маси турска кавалерия са се струпали на турския бряг на р. Арда и търсят бродове за преминаване на реката.“ Поручик Тишков иска указания да даде ли отпор на чалмалиите със своите „печенеги“, или да отстъпи.
Телеграма
Телеграмата на Чардафон е предадена на министър-председателя Петко Каравелов, който заповядва с нея да бъде незабавно запознат британският консул в Пловдив Джоунс. Консулът от своя страна предава шифрована телеграма до британския посланик в Цариград.
На следващия ден самият британски премиер лорд Солсбъри изпраща телеграма до консул Джоунс и с нея е запознато българското правителство в София. Текстът на телеграмата е: „Кажете на българското правителство да не се безпокои.
Турците не ще посмеят да преминат река Арда.“ Така, без сам да осъзнава, поручик Тишков, „пияницата патриот“ по думите на Захари Стоянов, предотвратява с бързите си действия една българо-османска война. Която към онзи момент би била пагубна за току-що обединената българска държава.
В обединената българска държава Продан Тишков – Чардафон, продължава военната си кариера в кавалерията на българската войска, като достига до званието майор.
Той е един от най-отявлените поддръжници на министър-председателя Стефан Стамболов. След убийството на Стамболов Чардафон е уволнен от войската и през 1897 г. след 12-годишно отсъствие се завръща в родния си град Габрово и става учредител на местното ловно дружество „Сърна“, което е и първото такова в Града на хумора.
Освен това със свои собствени средства ежегодно той организира възстановки на събитията от 1876 г. и театрални постановки на патриотична тематика, в които сам се включва като актьор.
Читалище
Предоставя бащината си къща за създаване на читалище. През 1905 г. отново със свои средства издава книгата „Принос към историята на Габровското въстание в 1876 г.“
Продан Тишков – Чардафон, умира на 22 ноември 1906 г. в родния си град, където е и погребан. Мястото на гроба не е случайно.
Гробът на Чардафон
То се намира на територията на днешния кв. „Гачевци“. Тук, на това място, на 23 април 1876 г. заседава Габровският революционен комитет. Заседанието се охранява от Чардафон, който по това време още не е навършил и 16 години. Когато вижда отдолу по пътя да се задават няколко заптиета, той стреля с пушката си във въздуха.
Надписът епитаф върху стария паметник на Чардафон в местността Родевото край река Синкевица
Заседаващите успяват да избягат, а едно от заптиетата, като вижда младежа насреща си, клати заканително глава: „О, ти си Тишковият чапкънин ! Ще ми паднеш някога, ще те науча аз тебе!“.
Иван Първанов
