Н а 17 септември православният свят тачи паметта на света София, загинала през 138 г. за Христовата вяра с нейните три дъщери Вяра, Надежда и Любов. Най-знаменитите храмове с това име също честват празник, въпреки че от канонично гледище те са посветни не на мъченицата, а на Светата Премъдрост Божия – едното от имената на Исус Христос.
Истанбул
Без съмнение най-величественият храм с това име е катедралата „Света София“ в Истанбул. През вековете тя търпи доста превратности, досущ Соломоновия храм в Йерусалим.
Храмът отвътре поразява с размерите си.
Първата църква на това място е осветена на 15 февруари 360 година при управлението на император Констанций II. Тя е опожарена по време на бунтовете в Константинопол, след като императрица Елия Евдоксия прогонва патриарх Йоан Златоуст на 20 юни 404 година. Вторият храм е вдигнат от император Теодосий II и се освещава на 10 октомври 415 година. Следва обаче нов погром.
Юстиниан изпразва хазната заради строежа.
Скоро святото място е разрушено изцяло от пожар по време на потушеното от Юстиниан I въстание Ника на 13-14 февруари 532 година. То избухва след едно надбягване с колесници на хиподрума. Скоро двете групи на Зелени и Сини се обединяват и щурмуват двореца. При сблъсъците е опожарена патриаршеската катедрала.
Юстиниан
Само седмици след разрушаването й император Юстиниан I се амбицира и решава да затвърди властта си, като построи най-големия християнски храм в света. За целта не са пестени никакви средства и базиликата е завършена в изключително кратък период от 5 години по проект на Исидор от Милет и Антимий от Трал. На строежа работят над 10 хиляди души. Според преданието при осветяването на църквата на 27 декември 537 г. Юстиниан изрича думите: „Соломоне, аз те надминах!“, имайки предвид храма му в Йерусалим.
Строителството на Света София. Миниатюра в Манасиевата хроника, XIV век.
В продължение на почти хиляда години „Света София“ е най-голямата църква в света, а и днес все още заема четвърто място. Цената на проекта също е респектираща. Историкът Питър Хедър смята, че Юстиниан е платил „15-20 хиляди фунта злато“ (един фунт е 453 грама.) „Истанбулска енциклопедия“ от 1945 г. посочва сума, еквивалентна на тогавашни 1,3 милиарда долара.
Самият градеж е внушително инженерно постижение за времето си. Катедралата се смята за най-яркия образец на византийската архитектура и оказва значително влияние и върху монументалната архитектура през Османската епоха.
Кръстоносци
При превземането на Константинопол от Четвъртия кръстоносен поход през 1204 година катедралата е ограбена от кръстоносците и много ценни предмети с религиозно и историческо значение са унищожени или откраднати. През следващите десетилетия храмът е използван като католически за Константинопол. На 16 май 1204 година Балдуин I е коронясан там за латински император. В църквата е погребан и Енрико Дандоло, венецианският дож, инициирал превземането на града. През 1261 г. никейският владетел Михаил III Палеолог превзема града и възстановява „Света София“ като православен храм.
Грабежи
Константинопол е превзет от османците на 29 май 1453 година. Спазвайки обичая, султан Мехмед II оставя града на разположение на войската си в продължение на три дни. „Света София“ е тежко засегната от плячкосването, тъй като завоевателите смятат, че там се съхраняват най-големите съкровища. Когато султанът влиза в базиликата, той решава тя незабавно да бъде превърната в джамия, като един от придружаващите го духовници се качва на амвона и започва да чете Шахада.
Всички султани след Мехмед II Завовевателя извършват първата си петъчна молитва в Света София.
Музей
През 1934 г. Мустафа Кемал Ататюрк обявява историческата забележителност за музей. Доста от съществуващите мозайки са разкрити наново, но са запазени и промените от османския период. Храмът е музей и се посещава от туристи от целия свят. През 2020 г. „Света София“ отново е отворена за мюсюлмански молитви, като е превърната в джамия. Това се случва точно на 24 юли – деня на 97-годишнината от подписването на Лозанския договор, подписан след война между Гърция и Турция.
Легенди
Близо 1500 години храмът е обвеян с безброй легенди. Първите са още от самото му издигане. Вярвало се, че проектът за църквата се явил насън на император Юстиниан, предоставен му от ангели. Друго предание гласи, че дълго време се спорило как трябва да изглежда. Главният архитект предлагал на императора различни варианти, но той не харесвал нито един. Веднъж, по време на литургия, императорът отишъл да вземе просфора, но едно парченце паднало на пода и пчела го отнесла. Това било недопустимо и императорът заповядал всички да проверят кошерите си. Главният архитект също отворил своя кошер и видял, че пчелите са построили вътре от восък храм. Портите му били отворени и се виждало, че на трона лежи парченцето просфора. Архитектът поканил императора и на него така му харесал восъчният храм, че той заповядал да построят „Света София“ по този восъчен модел. По-късно, когато „Света София“ била вече построена, се разнесли и други легенди, като например тази за Плачещата колона, известна още и като Влажната колона, Потящата се колона. В нея има отвор, от който необяснимо изтича вода. Ако човек постави там палеца си и успее да го завърти на 360 градуса, желанието му ще се сбъдне. Смята се, че колоната има лечебна сила – премахва всяка болка.
Според други свидетелства, останали още от византийско време, при строежа свети Георги е лекувал с докосване с ръце болестите на хората. След като храмът бил готов, светецът прехвърлил лечебните сили именно на Влажната колона с намерението да помага на хората, идващи под купола.
Друга притча гласи, че когато се родил Пророкът Мохамед, куполът на „Света София“ рухнал. Направени били много опити за ремонтирането му, но всички те завършили с неуспех. Тогава ангел се появил на свещениците в образа на стар шейх и им рекъл: „Ако искате да ремонтирате купола, вземете от слюнката на Пророка Мохамед и я разбъркайте с вода от Земзем (свещения кладенец в Мека – б.р.) и с вар.“ Свещениците отишли при Пророка, който откликнал на молбата им. Те смесили неговата слюнка с вода от кладенеца Земзем и приготвили разтвор, с който ремонтирали купола.
Друга популярна легенда е за следите от ръцете на великаните. Според нея най-великият храм в тази част на света е построен с колоните и мрамора, който великаните извадили и докарали от приказната планина Каф от „1001 нощ“. По време на строежа, пренасяйки мрамор, един от великаните го ударил с ръка, за да остави следа в свещения храм. След удара върху мрамора останал отпечатък от ръката му.
Има и едно сказание за самото име на храма. Император Юстиниан се намирал на строителната площадка и се чудел как да нарече бъдещата базилика. В това време край него минавал човек, който, гледайки строежа, рекъл: „Света София.“ Императорът го чул и така било дадено името. Често се говори и за костите, вградени в купола. По време на строежа монаси рекли на владетеля: „Ако искаш този купол да остане невредим до завършека на света, трябва да сложиш между тухлите костите на предишните пророци.“ Владетелят спазил препоръката и заповядал да издирят костите на старозаветни пророци, за да ги сложат в купола.
Константин XI
Но най-жива е легендата за съдбата на последния византийски император. Според нея, когато турският войник вече вдигнал ръката си, за да отсече главата на Константин ХI, се появили ангели и отнесли императора при Златните порти – тържествения вход на Константинопол, и го укрили там в подземна пещера. Императорът заспал и се превърнал в мрамор. Мраморният цар ще спи дотогава, докато Константинопол се освободи от турското владичество, гласи едно пророчество. Тогава той ще се събуди, ангелите ще му дадат меч, той ще се изправи и ще срази иноверците. Тази легенда е извънредно популярна и днес в Гърция.
Граалът
Има и един доста фантастичен мит, според който Свещеният граал е скрит именно тук. При влизането на османците в Константинопол тече литургия в храма. Когато един от духовниците вижда какво се случва, взема Граала и изчезва. Затова и се вярва, че някъде в основите е скрита една най-големите реликви на християнството – чашата, от която е пил Божият син по времето на Тайната вечеря.
Вярващите християни в Цариград говорят и за Кървящата икона на Иисус. Тя стояла в храма, но веднъж някакъв юдей й посегнал с нож. В един момент видял, че от нея капе кръв, уплашил се, взел я и я изхвърлил в един кладенец. Но по дрехата му останали следи от кръвта. След като бил заловен и разпитан, юдеят признал вината си и показал кладенеца, в който хвърлил реликвата. Щом иконата, много хора видели, че ножът е още в нея, а кръвта продължавала да капе.
Принцеса основала базиликата в България
Столичната ни базилика „Света София“ не може да се сравнява по размери с цариградския храм. Но тя е най-старият паметник на ранната християнска епоха на Балканите, символ на миналото и вечността на град София.
Първите разкопки в основите й са през 1893 г., през 1910-1911 г. и втората половина на ХХ в. Те откриват зидове на още няколко храма – нейни предшественици със същото име, както и гробница.
Софийската църква е най-старата на Балканите с това име.
Историята на днешния храм започва с построяването на гробищна еднокорабна църква недалеч от крепостните стени на римския град Сердика. Това станало по времето на император Константин Велики, скоро след издадения от него през 313 г. Милански едикт. От този параклис се е запазила част от мозаичния под, а олтарната мозайка, представяща райската градина, днес се пази в Националния археологически музей. Вероятно църквата е била разрушена от вестготите в края на IV в. Безспорното е, че именно „Света София“ поставя началото на строителството на християнски храмове в Сердика. Окончателното изграждане на базиликата е извършено при император Юстиниан I (527-565 г.). По негова заповед се възстановяват крепостните стени на Сердика и отново се издига върху двувековните си основи разрушената сграда на „Света София“. Именно този градеж оформя сегашната църква.
Народни предания са свързани с легендата за принцеса София, родственица на Константин Велики. Дошла болна в Сердика, излекувала се, останала в града и за благодарност съградила църквата, а след смъртта си била погребана в нея.
Султаните се обявяват за римски цезари
Когато през 1453 г. османският султан Мехмед II Завоевателя превръща „Света София“ в джамия, той запазва оригиналното ѝ име. Този акт има за цел да утвърди османците като наследници на Римската империя. Всички следващи османски султани следват традицията да извършват първата си петъчна молитва именно тук. „Има три стъпки, които символизират поемането на властта от султана“, обяснява турският историк Чагри Башкурт. „Първата е да се възкачи на трона в двореца, втората е да размаха меч в Еюп джамия, а третата е да извърши първата петъчна молитва в „Света София“. „Мехмед II и наследниците му дори приемат титлата Цезар на Рим, която се използва чак до края на Османската империя през 1923 г.
Трус сринал Солунската църква
Трета по възраст църква с името „Света София“ е тази в Солун. Според археологическите доказателства храмът е построен между 690 и 730 г върху руините на базилика от V век, която е разрушена при земетресение. След като рицарите от Четвъртия кръстоносен поход завладяват Солун през 1204 година, църквата става катедрален храм на Солунското кралство. След превземането на града от епирския деспот Теодор Комнин „Света София“ отново става седалище на православния епископ чак до 1424 година, когато е превърната в джамия от Ибрахим паша Паргалъ.
И солунският храм е бил джамия.
Храмът отново става църква през 1913 г. Той е с размери 42 метра дължина и 35 метра ширина, диаметър на купола – около 10 метра, а кръстът е на височина около 16 метра. Запазените стенописи датират от XI век. Вътре има три мозайки с образите на Константин VI, майка му Ирина Атинянката и солунския епископ и светец Теофил. От около XI-XII век датира изображението на Богородица с Младенеца.
