З ахарният диабет тип 1 доминира в детската и юношеската възраст. Тип 2 все още не е разпространен във възрастта под 18 години, въпреки че се повишава честотата му. Появата му е обусловена от няколко фактора, обяснява педиатърът и детски ендокринолог от УМБАЛ „Лозенец“ д-р Елена Вучкова.
Тя пояснява, че има определени раси и етноси, които са по-предразположени да развият диабет тип 2. Специалистът коментира, че бялата раса не е толкова предразположена към този тип. Д-р Вучкова посочва най-честите причини за появата на заболяването. „Генетична предразположеност, фамилна обремененост и много фактори на околната среда - всички те биха могли да доведат до повишаване стойностите на кръвната захар“, казва тя и добавя, че заседналият начин на живот, консумацията на голямо количество бързовъглехидратна, сладка храна, наднорменото тегло или затлъстяването са сериозни рискови фактори. По думите й тези хора са по-склонни да отключат захарен диабет тип 2.
Мит
Специалистът коментира, че думите на възрастните, че ако ядеш много сладко ще хванеш диабет, не са основателни. „Много ми харесва изразът, че ще хванеш, но истината е, че не го хващаме. Тип 1 е по-често автоимунно заболяване, така че хващането не е точен термин. Детето го отключва по-скоро. Докато тип 2, който се среща при по-големите, е в резултат на техния начин на живот и честата консумация на бързи въглехидрати, високозахарни храни. Те предизвикват отделянето на по-голямо количество инсулин, настъпва хиперинсулинемия. Възможно е да изчерпят запасите от инсулин, с които се раждаме, така че не точно да го хванат, но да го развият”, разяснява тя.
Размер
Д-р Вучкова посочва, че последната статистика за България показва, че около 770 хиляди българи имат захарен диабет тип 1 или тип 2, включително и гестационен.„
“Това е огромна част от нашето население, като една много голяма част от тези хора не знаят, че имат диабет. Това по-често касае пациентите, които са с тип 2 захарен диабет, а тип 1 ангажира групата под 18 г. или младите хора и той има доста изявена клинична картина, така че трудно може да остане неразпознат”, уточнява специалистът. Тя добавя, че при този вид също има период от време, в който пациентите не знаят, че имат отклонения в стойностите на кръвната си захар, така че те също попадат в тази категория, но обикновено периодът не е толкова голям, както при тип 2.
Специалистът разяснява какво представлява диабетът. „Това е хронично метаболитно състояние, което се дължи на дефект в инсулиновата секреция, в инсулиновото действие или съчетание от двете. Много често тип 1 е автоимунно заболяване, но може и да няма автоимунна причина при него, т.е. Бета-клетките на панкреаса, които произвеждат инсулин, са атакувани и унищожени от собствените клетки защитници. В много случаи заболяването става клинично проявено, когато над 80-90% от тези бета-клетки, произвеждащи инсулин, са унищожени. При тип 2 пациентът има собствен инсулин, но той не работи както трябва или не е достатъчен, или не успява да направи така, че глюкозата, която е в кръвта, да влезе в клетките и да даде енергията, която тя носи. Този тип много често се проявява при по-възрастните, но невинаги е съпроводен със симптоми“, обяснява лекарката.
Д-р Вучкова добавя, че диагностицирането на диабет е по-лесно, отколкото на други заболявания, и най-ясният сигнал за това са нарушенията в стойността на кръвната захар. “Нужно е измерване на кръвната захар. Нормалните стойности на човек, който няма лечение с инсулин, са между 3-5 и 5.5 mmol/ l на гладно, стойности между 5, 6 и 7 се дефинират като нарушена гликемия на гладно. Всяка стойност на кръвната захар над 7-7,1 вече са стойности, характерни за захарен диабет. Всяка една случайна захар над 11 mmol/l или 2 часа след храна или обременяване с глюкоза категорично поставят диагноза диабет. Има още едно междинно състояние, което се нарича нарушен глюкозен толеранс. Той е тогава, когато стойността на кръвната захар два часа след прием на глюкоза се движи между 7,8 до 11,1 mmol/l.
Симптоми
Ендокринологът посочва кои фактори стават повод за измерване на кръвната захар и дава за пример, че децата с тип 1 започват да приемат по-голямо количество течност и да уринират по-често и по-голямо количество, включително и през нощта. Д-р Вучкова казва, че ясен знак за проблем може да бъде и когато деца, които са обучени, започнат системно да се напикават през нощта.
„Обикновено в началото те имат даже добър и дори повишен апетит, но въпреки това настъпва загуба на тегло. С напредване на състоянието кожата и лигавиците могат да станат сухи, да се появят ранички в ъглите на устните, да се появят генитални инфекции, да се наруши зрението. И вече в напреднал етап децата или големите млади хора да бъдат отпаднали, сънливи, да имат коремна болка, да се появи повръщане или ацетонов дъх. Това вече са доста напреднали състояния. Обикновено касаят изявената клинична картина на тип 1 захарен диабет. или понякога и на тип 2 захарен диабет, при който по-често няма тази спешна симптоматика, но пациентите казват, че им съхне устата, че им е замъглено зрението, нямат достатъчно сила и енергия. Много често при по-възрастните възникват инфекциите на гениталиите заради по-голямото количество отделена захар през урината. Симптоматиката може да бъде различна. Високата кръвна захар замъглява зрението и те не виждат ясно”, посочва тя и добавя, че при регулиране на стойностите на кръвната захар проблемът може да се реши, стига човекът да няма съпътстващи заболявания.
Опасно
Специалистът подчертава, че неконтролираният диабет може да бъде опасен за живота ни. „Не само заради острите, ами заради късните усложнения на диабета, защото високите стойности на кръвната захар не прощават на нито един орган или система от човешкото тяло и настъпват увреди, някои от които са непоправими и дългосрочно влияят на качеството и продължителността на живот на хората”, коментира тя.
Специалистът казва, че най-ранимите структури от човешкото тяло са очите. “Настъпва усложнението диабетна ретинопатия, която е една от причините за високия процент на слепота при възрастните. Засяга се отделителната система, бъбреците не работят добре. Състоянието се нарича диабетна нефропатия и е едно от причините за хронична бъбречна недостатъчност и нуждата от лечение с диализа.
Засягат се нервите, нервната система. Настъпва невропатия - пациентите имат изтръпвания на крайниците, мравучкания, липса на усет за болка, допир, което е и причина за трудно заздравяване на рани и ампутация на крайници. Засягат се също така големите кръвоносни съдове и това е една от причините за сърдечносъдови инциденти, включително смърт от сърдечносъдов произход, заради диабета”, изброява специалистът. Тя подчертава, че добрият контрол на диабета осигурява много добро качество и продължителност на живота. Специалистът казва, че съвременната медицина позволява „арестуване” на отключването на захарния диабет тип 1. По думите й има и опцията от излекуване и от тип 2, но в зависимост от това кога човек е диагностициран.
Трябва да има регистър
Редно е да има регистър за всяко значимо заболяване, в това число и на хората с диабет тип 1 или 2. Това смята педиатърът и детски ендокринолог от УМБАЛ „Лозенец“ д-р Елена Вучкова. Тя пояснява, че в момента се работи по създаването на такъв за диабет тип 1. „Грубо 10% от българското население има тип 1 или тип 2 захарен диабет, което никак не е малко”, коментира тя и посочва, че някой път заболяванията се кодират и дава за пример Финландия, където с помощта на регистрите могат да се се правят сравнения в години.
Следете хормоните на децата
Всяко дете в различните възрасти има различни нива на хормоните. Важно е всяко едно семейство да знае каква фамилна обремененост носи, да проследява рутинното състояние на детето си, за да може някои отклонения да се установят навреме и да се проверят, за да могат да бъдат лекувани. Особено ако има фамилна обремененост, която е редно да бъде проследявана, децата да бъдат скринирани. “Необяснимо покачване на телесното тегло при липса на променен начин на живот също е индикация, поява на пубертетни признаци на малки деца, които не е редно да бъдат в пубертета или необясними сънливост, зиморничавост, запек. Много симптоми биха могли да сигнализират, че някоя жлеза с ендокринна секреция не работи добре”, казва педиатърът и детски ендокринолог от УМБАЛ „Лозенец“ д-р Елена Вучкова. Тя посочва, че по международните критерии пубертетът започва след 8 до 13 години при момичетата и след 9 до 14 години при момчетата. По думите й той има пет етапа, вариращи от предпубертетен етап до пълна зрялост.
Владимир Христовски
