В сички знаем, че името влияе на характера на човек. Поне така се твърди от време оно. В турските телевизионни сериали името се превръща в една от основните характеристики на героя, която се дава на зрителите още в самото начало на проекта от сценаристите. А в „Шербет от боровинки“ на тази тема се обръща специално внимание. Ще се убедите в това сами. 

Горещи жени

Майката на Къвълджъм – госпожа Сьонмез, е скрита лимонка. Името й се превежда като „неугасима“. Улегнала и помъдряла с възрастта, тя продължава да реагира остро и да се пали, когато усети нередност. Има мнение за всичко, смята чуждото мнение за непокорство и невъзпитание и държи да се налага, защото е възрастна и й се полага по право. В същото време тя е домошарка и пази огъня в огнището да не угасне. 
Огнения характер на госпожа Сьонмез са наследили и дъщерите й, като тя им е дала съответно и такива имена – Къвълджъм е искра, а Алев – огън. Да, една искра може да запали огън и Къвълджъм е доказала, че притежава такава суперсила, многократно. Между другото, в Турция подобно име се дава по-често на мъже, отколкото на жени, което също отразява характера на майката на Доа по-добре от хиляда думи. Лесно запалима, Къвълджъм може да се разпространи като огън и да изпепели всичко по пътя си. Огън и жупел се сипеше от устата на Къвълджъм, когато спипа Фатих пред университета, в който учи Доа. В същото време тя е справедлива и е един от най-силните образи в сериала.

Алев е онази искра, която може да изгори чергата. Тя не си поплюва, но трябва да се признае, че пламъкът тлееше, докато госпожа Пембе, или Пинко, както я нарича Алев, не си показа рогата. Чак тогава огънят лумна.
Въпреки че е избрала горещи имена за дъщерите си, Сьонмез не се е наложила при именуването на внучките. Те са по-нежни и крехки, но само на пръв поглед. 

Идилия

Милата и женствена Доа, която правеше компромис след компромис заради Фатих, явно не е като майка си и леля си. Сценаристите я виждат като „природа“ и името й означава точно това. Но както добре знаем, природата не е само идилия. Понякога има гръмотевични бури, урагани и земетресения с разрушителна сила. И точно това видяхме в момента, в който Доа реши да се опълчи на властната си свекърва и тропна с крак пред семейството на Фатих. Новината за развода, който поиска заради изневярата му, дойде като гръм от ясно небе за всички. Но когато облаците се разсеяха, Доа беше готова да направи пореден компромис и да се съберат с Фатих. Той обаче бе мекушав и избра да не дразни маминка.

Трева

По-малката сестра на Доа – Чимен, също е много по-сдържана от майка си и от леля си. Момичето, по-ниско от тревата, както се превежда името й, често изглаждаше грубите ръбове, въпреки че можеше да покаже характера си. Фактът, че момичето се озова във връзка с женения Гьокхан, бе резултат от нейната наивност и невинност, защото един уж консервативен тип, а на практика коцкар, просто се възползва от доверието и добротата, които тя проявяваше към почти всеки, когото е срещала. В името на любовта Чимен се забради, което се оказа грешка, защото наглецът продължи да я лъже.

Розово

Ако все пак има някаква интрига в женските имена, то не е ясно защо сценаристите са избрали да нарекат Пембе „розова“. Този нежен, бонбонен цвят няма нищо общо с характера на лукавата и подла жена, която иска да върти всички на малкия си пръст под предлог, че дава мило и драго за семейството си. Дори ако допуснем, че сценаристите са имали предвид, че целият й живот е един розов балон, то видяхме характера й в много по-контрастни и дразнещи цветове. Пембе омъжи дъщеря си за садист, пренебрегна достойна булка за сина си в лицето на Доа и угаждаше на капризите на простоватата Ниляй само защото тя й се подмазваше. Но тази „розова“ дама винаги беше готова да се тръшне на дивана и да сложи кърпа на челото си, защото е вдигнала кръвно – театрално, като някаква примадона.
Истинско доказателство, че тихите води са най-опасни, е Гьоркем, в превод – „упорита“. Разкрепостена, но в същото време симулираща, че е много почтена и консервативна, тя прелъсти Йомер и не „мъцна“, когато разбра, че мъжът, когото гласят за неин жених, му е племенник. Гьоркем упорито преследва целите си и в това отношение името й пасва като ръкавица.

Вълнички

За разлика от нея Нурсема – единственото момиче в семейство Юнал, дъщеря на Пембе и Абдулах, надигна глава и прояви характер чак след като беше пожертвана от близките си. Тя винаги се примиряваше и се подчиняваше на волята на родителите си като спокойно море, но когато първият й съпруг я бутна от прозореца и оцеля, тя реши да се опълчи. След този момент често виждахме вълните да се пенят и надигат въпреки временното затишие преди буря.

* Какво означават мъжките имена – в следващия брой на „Златно време“ на 4 септември