К ръстът на Ото (или Отон) и Матилда е една от най-големите реликви на Католическата църква в Германия.
Днес тя се пази в съкровищница на катедралата в Есен, а историята й може да се проследи през съдбите на доста благородници, през войни и въстания. Някои вярват, че днешна Германия е под закрилата на именно тази реликва.
Артефакт
Артефактът е създаден в края на Х век и до 2009 г. е използван по време на големите празници. Той е кръстен на две исторически фигури, изобразени на ктиторската плоча: Ото I, херцог на Швабия и Бавария, и сестра му Матилда, игуменката на абатство Есен. Те са внуци на император Отон I. Матилда става абатиса на Есен през 973 г., а брат й загива през 982 г. по време на италианската кампания, водена от чичо му - император Отон II. Затова се предполага, че кръстът е направен между тези дати, или година-две по-късно.
Размери
Висок 44,5 сантиметра и широк 29,5 сантиметра, той е направен от дъб. Предната му част е покрита със златен варак и украсена със скъпоценни камъни в златен обков. Цветът и размерът на камъните от двете рамена са еднакви, което създава чувство за симетрия. В долния край на вертикалната страна е дарителската плоча от емайл, изобразяваща Ото и Матилда.
Тялото на Христос също е покрито със златен варак. Трите скъпоценни камъка на ореола допълнително подчертават наклона на главата вляво. Между краката и плочката за дарение има неясен образ на животно. Според някои специалисти това е змия – едно от превъплъщенията на сатаната. Според други това е изображение на митичното чудовище Василиск, което може да убива само с поглед. Но и в двата случая самата сцена на разпятието символизира победата на Месията над древното зло.
Задната част на кръста е украсена с позлатен меден лист. На него са изобразени четиримата евангелисти по краищата на напречното рамо и Христос като Агнеца Божий в центъра.
Наследство
Изображението на Ото и Матилда според експертите е символично. След смъртта на херцог Ото на 31 октомври 982 г. не остават мъжки потомци при кралица Едит, първата съпруга на император Ото. Матилда, като последен член на този клон на семейството, искала да поддържа родовата памет чрез спомена за брат си. В този контекст ктиторският портрет символизира желанието на Матилда да запази наследството на бездетния Ото. Самото разпятие пък показва връзката между двора на саксонската династия Отон (Людолфинг) и абатството Есен.
Перипетии
Кръстът неведнъж е напускал Есен по време на войни. По време на Тридесетгодишната война (1618-1638) абатисата (игуменката - б.р.) го спасява в Кьолн. През 1794 г., когато френските войски настъпват към Есен, съкровищницата на катедралата временно е скрита в сиропиталище в едно от предградията.
При частичното отчуждаване на имотите на Католическата църква по време на френската окупация през 1802 г. имуществото на абатството, включително кръстът, е предаден на църквата „Свети Йоан Кръстител“. По време на Рурското въстание през 1920 г., за да не попадане в ръцете на прокомунстическите метежници, той е отнесен тайно в Хилдесхайм, откъдето също така тайно се връща през 1925 г.
През Втората световна война кръстът, както и цялата съкровищница на катедралата е евакуиран първо във Варщайн, след това в замъка Албрехтсбург в Майсен и накрая в бункера „Зиген“. През 1945 г. той е открит от американски войски и заедно с останалата част от съкровищницата попада в Държавния музей в Марбург, а по-късно в колекцията на подобни спасени произведения на изкуството в замък Шлос-дук. От април до октомври 1949 г. кръстът е изложен в Брюксел и Амстердам, след което се завръща в Есен.
При шествие е носен обърнат
По време на литийните шествия кръстът се носи с разпятието напред. Летописецът Либер Ординарий от XIV век обаче описва великденско шествие с кръста, при което предната страна с разпнатия Христос е била обърната назад към процесията. Това се тълкува като символ, че миряните трябва винаги да си спомнят за Отон и Матилда, изобразени на плочката под нозете на Исус. За последен път кръстът на Ото и Матилда е използван за литургия на 15 май 2009 г. Оттогава за службите се използва негова реплика.
*Автор: Цвета Дилова
