ОКОЛОСВЕТСКО ПЪТЕШЕСТВИЕ: На гости при тасманийския дявол! (СНИМКИ)

П реди години едно доста странно изглеждащо животно бързо се превърна в любимец на любителите на световната анимация както сред децата, така и сред техните родители. Това беше тасманийският дявол Таз, чиито приключения бяха както необичайни и шантави, така и много забавни.

Таз беше представен като същество с голяма уста и огромен апетит, който поглъщаше всичко по пътя си. Какво странно създание! „Как е хрумнало на неговите създатели да го нарисуват толкова необикновен“ – сигурно биха възкликнали мнозина. И вероятно ще бъдат страшно изненадани да разберат, че такова животно в природата наистина съществува и то изглежда доста сходно с творението на аниматорите. Името на това животно е тасманийски дявол и то обитава едно-единствено място в света – остров Тасмания.

На границата

Тасмания се намира на границата между Тихия и Индийския океан. Островът е част от Австралия. Площта му е 68 400 кв. км, а населението – около 530 хил. души.

За сметка на суровия релеф, който не предразполага много към развитието на земеделие, климатът на острова е мек и приятен – умерен и влажен, а на север – и със субтропични елементи. Зимата е мека, а лятото – прохладно, липсват характерните за тропиците убийствени жеги.

Геоложки изследвания показват, че преди милиони години остров Тасмания е бил част от континента Австралия, от който обаче се е откъснал в резултат на тектонични размествания и покачване на морското равнище вследствие топенето на ледниците на полюсите. Така постепенно Тасмания се превръща не просто в оазис, а в природен резерват, в който са успели да се запазят някои уникални, а и доста странни животински видове, непознати на останалата част на света чак допреди стотина години. За съжаление след откриването им една част от тях са били подложени на унищожение и днес повечето са в списъка със застрашените животински видове.
Археологически разкопки показват, че Тасмания е била заселена с човешки същества още преди 42 хиляди години. За пръв път съществуването на острова е документирано писмено през 1642 г. от холандския изследовател Абел Тасман, на чието име е назован впоследствие и самият остров. Цели 130 години по-късно обаче за пръв път европейски крак стъпва на брега му. Това се случва през 1772 г. по време на експедицията на френския моряк и откривател Никола Тюма Марион дьо Фен, чийто екипаж слиза в един от заливите в югоизточната част на острова.

Затворници

Десетина години по-късно, около края на XVIII и първите години на XIX век, на острова вече са се установили европейци, ловци на китове и тюлени, които започват безразборно избиване на морската фауна в района. Почти по същото време стартира основаването и на първите селища на острова. Те всъщност са създадени от и за затворници, които са карани тук от останалите британски колонии. Само за 20-ина години, до 1820 г., на територията на острова са докарани около 75 хиляди затворници. В началото на 20-те години тук започват да идват и много свободни хора, при това някои – доста заможни. Те идват тук, привлечени от слуховете за огромната територия безплатни земи и безплатния затворнически труд, които ще им бъде предоставен за обработването на тези земи. Към 1830 г. на Тасмания са намира половината от обработваемата земя на Австралия.

При това нашествие на европейци няма как и да не се достигне до напрежение с местните жители, аборигените, което прераства в т.нар. черна война. Въоръжените конфликти между двете страни избухат още през 1804 г., когато отряд колонисти открива огън с пушки по ловуващи и с нищо непредизвикващи ги тасманийски аборигени. През ноември 1828 г. съвсем официално е разрешено на колонизаторите да убиват аборигени. И дори нещо повече – за всеки мъртъв абориген започва да се дава и парично възнаграждение. В резултат от тази неофициално обявена война само за няколко години голяма част от местното население е избито. Онези, които остават живи, със заповед на губернатора на острова Джордж Артър са били изселени в специални резервати в югоизточната част на острова. Последните оцелели тасманийци, около 200 души, между 1831 и 1835 г. са изселени на остров Флиндърс, където скоро измират от болести и инфекции, срещу които нямат никаква вродена защита. Това е и на практика краят на аборигените на остров Тасмания. Остават само онези от тях, предимно жени, които успяват да сключат бракове с европейските колонизатори. А от техните бракове се ражда едно ново поколение, носещо смесени гени на европейци и тасманийци.
Унищожаването на коренното население на остров Тасмания единодушно се определя като акт на жесток геноцид от много историци.

По отношение на държавното устройство и управлението на острова – до 1825 г. той е част от британската колония Нов Южен Уелс, а след това е обявен за самостоятелна колония, управлявана от военен губернатор и със собствена съдебна и законодателна власт. През 1901 г. Тасмания се обединява с останалите пет местни британски колонии и се образува Австралийската федерация.

Далече, далече

Обикновено за начало на туристическото пътуване в Тасмания се избира град Хобарт, в южната част на острова. Това е най-големият град, в който живее около половината от населението на острова. А освен това е и вторият по създаване град в Австралийската федерация след Сидни. Градът е разположен в красив залив около устието на река Дъруен. Основан е през 1803 г., като нищо в него днес не подсказва, че това е най-големият град на острова. Архитектурният му облик се определя главно от сгради с ниска конструкция, която ярко контрастират с високото жилищно и бизнес строителство в големите градове в останалите части на света, та дори и в близката Австралия. Въпреки привидно неугледния му вид обаче животът в Хобарт изобщо не е скучен. Той е сред градовете с най-голям брой увеселителни заведения на глава от населението и затова е притегателен център за любителите на този вид удоволствия. Хобарт е и световен голф център – тук се намират едни от най-луксозните голф игрища, събиращи каймака на световното голф общество. Освен с голфа градът е известен и с широките велосипедни алеи, идеални за любителите на този спорт. Десетки са и пешеходните маршрути, каквито имат малко градове в света. Културно-историческите забележителности в Хобарт са много и е трудно да бъдат обходени и разгледани само за един ден, колкото обикновено е отделен.

Особен интерес за туристите представляват сградите, строени преди 1804 г. от първите колонизатори. Всъщност повечето от тези сгради са строени от докараните затворници на острова, както вече отбелязахме. Днес са запазени в автентичния си вид Рънмийд – дом на капитана на китоловен кораб от 1840 г., и затворническия параклис от 1831 г. Това всъщност са и двете отворени за туристически посещения исторически сгради. Има и още сгради от онова време, чието отваряне за туристи обаче е забранено от Националния тръст на Австралия, който се грижи за опазването на историческото наследство. Въпреки това на туристите не се забранява да се разхождат по старинните улици. Една от тях е Батъри пойнт, където се намират стари моряшки домове и внушителни богаташки имения във викториански колониален стил. На Саламанка плейс пък се намират бившите складове, в които са се съхранявали уловените и разфасовани китове. Днес те са превърнати в скъпи и шикозни ресторанти, увеселителни заведения, ресторанти, магазини за сувенири и антики, художествени галерии и елитни винарни и дегустационни.

Забележителната улица Батъри пойнт

Наред със старите забележителности град Хобарт може да се похвали и с нови и модерни. Една от тях е Музеят на старото и новото изкуство. Той е основан през 2011 г. от австралийския предприемач и професионален комарджия Дейвид Уолш и представлява най-голямата частна галерия в Австралия. В музея са събрани богати колекции с различни артефакти от Древен Египет до европейския Ренесанс. Тук са изложени също и няколко модерни арт инсталации на световноизвестни дизайнери. В съседство с музея пък се намира луксозната винарна „Мурила естейт“. Така след срещата с древното изкуство гостите могат да се отбият тук и да изпият чаша първокласно вино от австралийски сортове грозде.

Най-доброто време за посещение на Хобарт е през лятото и есента, тъй като пролетта и зимата може да се окажат малко по-хладни от очакваното.

Парк

От Хобарт пътуването продължава с посещение в Западна Тасмания и Националния парк „Маунт Фийлд“, където се намира планината Моусън и изключително красивите водопади Ръсел. Всъщност това е само един от 19-те национални парка, които се поддържат на острова. В повечето от тях наред с девствените гори и богата флора и фауна има и красиви водопади. Почти всичките национални паркове са достъпни за туристи и могат да бъдат разгледани пеша или с лодка, но и в двата случая задължително в компанията на планински гид. „Маунт Фийлд“ е с площ от 159 кв. км. Разделен е на две части. Първата е предназначена за туристи любители, фотографи и хора, дошли тук просто на разходка и да подишат малко чист въздух. Тази първа част се намира близо до входа на парка, като има кътове за отдих и специално обособени места за къмпингуване. Тук гостите могат да се насладят на гъстите папрати и стърчащите високо в небесата евкалиптови дървета. Около района на водопада Ръсел гнездят над 100 вида папагали. Втората част на парка е предназначена за по-опитните туристи. В този район се намира езерото Добсън, маршрути с повишена трудност и ски писти. Туристите, които искат да посетят парка „Маунт Фийлд“ с автомобил под наем, е необходимо да знаят, че трябва много стриктно да следят и да спазват табелите за ограничение на скоростта. Причината е, че много често на пътя пред колите излизат диви животни и сблъсъкът с тях е нежелателен.

Езерото Доув и планината Крейдъл

Водопадите Ръсел

Сред останалите природни забележителности, които трябва да бъдат посетени на остров Тасмания, са: езерото Сент Клер, най-дълбокото сладководно езеро в Австралия, паркът „Франклин Гордън“, каньонът Катаракт, розовите гранитни планини Хазардс, белите пясъци на залива Бей ъф файърс. А в рибарското село Бичено могат да се видят пингвини, които излизат от морето. 

Животни

Едно пътуване до остров Тасмания не би било никаква екскурзия, ако посетителите не се запознаят лично с тасманийския дявол и с останалите уникални животни, които живеят единствено и само тук. Едно от най-добрите места да се видят всички тези животни в тяхната естествена среда е резерватът „Боноронг“. Добилият известност тасманийски дявол всъщност е едно най-безобидно животно от рода торбести мишки. Големината му е като на териер, тежи между 6 и 8 кг. Тасманийските дяволи са страхливи нощни животни и живеят сами в кухините и хралупите на дърветата. Въпреки че е месоядно животно, той не е агресивен и се храни главно с трупове на животни. Често, когато не успее да изяде плячката си, дяволът се скрива в нейното тяло, за да я пази от конкуренцията. Подобно на кенгуруто и на други австралийски животни дяволът също е двуутробен и ражда и отглежда малките си в кожна торба, разположена на корема му.

Дяволът обаче не е единственото уникално животно на остров Тасмания. Сред останалите животни, които не се срещат никъде другаде по света, е и петнистоопашатият куол. Той е роднина на тасманийския дявол и е от същото семейство на торбестите мишки, но доста по-дребен. Друго интересно животно е вомбат – също торбест бозайник, по-голям от тасманийския дявол, с тегло между 20 и 35 кг. Вомбатите са бозайници, които копаят тунели, където живеят, на външен вид напомнят малки мечета.

Вомбати живеят в Австралия и Тасмания

Онези, които искат да се включат в екскурзия до Тасмания, е хубаво да знаят, че в цената, обявена от туроператорите, в повечето случаи не са включени таксите за посещение на националните природни паркове, както и заплащането на гидовете в тях. Освен това е добре да се знае, че на остров Тасмания туристите няма да се наслаждават на удобствата на 5-звездни хотели, а нощувките в повечето случаи ще бъдат в хостели или мотели. Има също и ограничение за багажа, който не трябва да надвишава 20 кг. 

Иван Първанов