Н а 26 декември, наред с почитането на свети Йосиф Обручник, православната църква отбелязва и деня, отреден в памет на свети цар Давид (1039 – 969 пр. Хр.). Това навярно е най-знаменитият древен владетел, споменат в Стария завет. На него са посветени стотици картини от ренесансовите майстори, като и филми и романи от по-ново време. Но историците днес не са напълно единодушни дали той наистина е съществувал.
Портрет на цар Давид в български илюстрован ръкопис от XVII век
Давид е едно от всепризнатите лица в християнството, исляма и юдаизма. За християните той е преди всичко един от предците на Исус в плът и старозаветен пророк. За последователите на пророк Мохамед той също е пророк и праведник, който в стиховете и песните си слави Единният и Всевишен Бог. А за евреите е владетелят, създал Израил като държава. Наистина в Стария завет той е показан като твърде противоречива личност. Давид искрено вярва и се покланя на Йехова, но в същото време съзнателно обрича на гибел най-добрия си военачалник - Урия, за да обладае жена му. Писанието достатъчно подробно описва всичките му житейски перипетии, централно място сред които безспорно е сразяването на филистимския великан Голиат. Но едно е безспорно - именно от царстването на Давид започва златният век на Израел. Наистина информацията за неговото управление е малко объркана. На едно място в Библията е казано, че владенията му са се простирали от Червено до Средиземно море. Според други обаче то обхваща освен територията на днешен Израел още Сирия, Ливан и няколко съпределни територии на Ирак и Йордания. Но така или иначе неговата държава според свещените книги е била една от най-могъщите през IX век до Христа, когато е прието да се смята, че е живял и управлявал той. Според Библията Давид е обединил Израил и Юдея, населени с еврейските племена, между които съществували доста противоречия. А за това, че регионът е бил тогава доста разнороден, свидетелстват и археолозите. На едно малко парче земя са живеели десетки семитски племена. На практика това са били миниатюрни държавички, постоянно воюващи помежду си. И учените се съмняват, че преди близо три хилядолетия цар Давид ги е обединил в една държава.
Давид убива Голиат. Картина от Артемзия Джентилески
"Цар Давид е толкова историческа личност, колкото и крал Артур. Това е мнението на професора по библеистика Филип Дейвис. Книгите от Стария завет са съставени много по-късно - през VI-V век преди Христа. Освен това в запазените извори от X век преди новата ера за Давид не се говори нищо. Което е доста странно за толкова могъщ според писанието владетел“. Тази гледна точка е господствала в продължение на почти век. Археолозите единодушно са отричали наличието на артефакти, свързани с легендарния цар. "Еврейската общност, която в пети век до Христа се е върнала в Йерусалим след вавилонския плен, си е съчинила Давид. На тях им е бил нужен национален герой, обединил народа", твърди американският историк Том Майер.
Легендарното царство на Давид (1000 - 930 г. пр. Хр.),
Но в последните години изследователите са преразгледали вижданията си. Ако по-рано израилското царство е било определяно като "монолитно държавно образувание с ясна йерархия" по подобие на тогавашния Египет, то днес вече се издига концепцията, че става дума за "конгломерат на племена". "Давид бил нещо като Чингисхан - създал е държава без единен административен център. Не е имало и ясни граници. В Библията ясно се казва, че той постоянно воюва със съседните народи", обяснява израелският археолог Ерец Бен-Йосеф. За номадския характер на тогавашно общество индиректно свидетелства и самата Библия. Всеки религиозно образован човек знае, че древните евреи са имали преносимо светилище - скиния, в която се е пазил Кивотът със скрижалите на Завета, дадени от Бога на Моисей. Уседналият начин на живот за юдеите започва едва с идването им в Обетованата земя и основаването на Йерусалим. Въпреки че столицата на древния Израил поне в началото е била доста скромна. Внушителни стени и кули от тази епоха и до днес не са открити. "Критически настроените и консервативни археолози мислят еднакво: има голяма стена - значи царството на Давид е било голямо, ако не - значи е било малко“, разсъждава Бен-Йосеф. „Всичко се свежда до предубеждението, че тогавашните номади-евреи са били едва ли не сродни на днешните бедуини. И не са можели да създадат уседнала държава, камо ли да построят град".
Стелата от Тел-Дана сложи край на дискусиите.,
Мед и пурпур са финансирали царството
През X-IX век до Христа в долината Арава, на днешната граница между Израел и Йордания, е имало много медодобивни мини. Износът на метала в Египет, Хетското царство и дори в Гърция е крепял икономиката на царството на Давид. И то наистина е процъфтявало. Само преди година археолозите отриха къс пурпурна тъкан на около 3000 години - един от най-древните артефакти в Източното Средиземноморие." В плата е запазен великолепен оттенък, а оцветяването изобщо не е избеляло въпреки хилядолетията и като цяло е доста запазено. Пурпурът се съдържа в малки количества в раковините на определен вид морски охлюви, а самото му извличане тогава е било изключително трудоемко. Затова и пурпурната тъкан е била много скъпа и привилегия на владетелите“, обяснява археологът Наом Суккеник. Ключово значение има и мястото на находката. Това е долината Тимна, недалеч от Ейлат - пристанище на Червено море. Това е историческата област Идумея, известна в Библията като Едомското царство. Именно след неговото завоюване Давид станал могъщ и богат.
По времето на цар Давид Йерусалим не е бил още укрепен.
Древен надпис слага край на споровете
В научните кръгове спорът всъщност приключи, след като бе доказана автентичността на стелата от Тел-Дана, открита през 1990-те години. В надписа се говори за "цар от дома Давидов" и "царство Израил". Надписът според експертите е от средата на IX век преди Христа. Т.е. около век след смъртта на най-известния библейски монарх. "Библейските текстове са писани в различно време и описват едно събитие от различни гледни точки. Така е и относно създаването на обединеното Израилско царство. И ако нямаме писмени сведения от X, IX, VIII век преди Христа, това не значи, че то не е станало. Защо да не вярваме на сведенията, които са се предавали устно от поколение на поколение, както е характерно за всички "народи на пустинята", обяснява археологът Ноам Мизрахи. Той е уверен, че колегите му ще открият още артефакти от тази епоха. И преди всичко писмени свидетелства за цар Давид.
