Б ратът на известния руски писател Михаил Булгаков играл футбол в българското държавно първенство.
Иван Афанасиевич Булгаков е по-малък от своя известен брат с девет години. Роден е на 24 юни 1900 г. в Киев. Не успява да завърши училище поради избухването на Първата световна война и приемането му в императорската войска. На фронта обаче той се разболява от коремен тиф и е принуден да напусне фронтовата линия за известно време, за да се лекува в болница.
Иван Булгаков като ученик.
След като успява да прескочи смъртта, той отново се връща да воюва. След болшевишкия преврат и оттеглянето на Русия доброволно от войната Ваня Булгаков остава на служба в частите на белия генерал Бредов. През 1921 г., подгонени от „червените“ комисари, белогвардейците на Бредов се присъединяват към армията на ген. Врангел и с тях са евакуирани в кораби през Черно море в Галиполи. Там обаче Булгаков не се задържа дълго. По-късно той ще признае, че не виждал как ще прекара остатъка от живота си в мюсюлманска държава и затова решил да се насочи към някоя от славянските балкански държави. И си избрал още първата страна, в която попада, България. Всъщност попадането му в България става по един нетрадиционен начин. Докато е в Галиполи, Ваня Булгаков става състезател на местния едноименен футболен клуб. И заедно с клуба през 1921 г. идва на приятелски турнир с български отбори. Животът в Царска България скоро му харесва и той решава да остане да живее в нашата страна. Затова, когато колегите му от ФК „Галиполи“ тръгват да се прибират, той простичко им заявява, че няма да се завърне с тях, тъй като остава да живее при „братцы болгары“.
Голмайстор
През първите няколко месеца в България Иван Булгаков живее в Харманли, като участва в приятелски срещи с местния аматьорски клуб „Сокол“. През 1922 г. той се установява за постоянно във Варна, като е картотекиран в местния футболен отбор „Тича“ на поста ляв халф. С този отбор още на следващата година той става шампион на Северна България и печели „Златната чаша“ на Севернобългарската спортна лига.
С отбора на ФК Владислав, седмият отляво.
Така по онова време се е наричала купата на победителите заради формата й. През 1924 г. руснакът е забелязан и е привлечен от гранда на морската ни столица ФК „Владислав“, където играе на поста ляв полузащитник титуляр в продължение на осем години. С „Владислав“ Булгаков става два пъти шампион и още толкова пъти носител на Купата на България. Освен това, макар да е полузащитник, руснакът се проявява и като добър реализатор и голмайстор. За периода 1924-1930 г. той има изиграни 104 мача с екипа на ФК „Владислав“ и е отбелязал 26 гола.
Талант
Освен със спорт и футбол Иван Афанасиевич Булгаков подобно на своя по-голям брат Михаил се увлича и от изкуството. Писателският занаят не му се удава, но пък за сметка на това Ваня е много добър музикант и прави сполучливи опити и в писането на стихове и текстове. През време на престоя си в морската ни столица той организира детски оркестър, съставен от балалайки. С него руснакът участва редовно в организираните от управата на града празнични утра и чествания на различни тържествени годишнини.
Иван Булгаков като футболист.
По време на престоя си във Варна Иван Булгаков среща и любовта на живота си, неговата сънародничка Наталия Кириловна Минко, дъщеря на герой от Руско-османската война от 1877-78 г. донесла свободата на България. Двамата сключват брак, а скоро след това им се ражда и дъщеря, Ирина. В България семейство Булгакови прекарват до 1930 г., когато пак решават да сменят държавата. По покана на третия брат Николай те заминават за Париж. Там бившият футболист започва да си изкарва прехраната като музикант в ресторант, в който предпочитат да прекарват свободното си време руските белогвардейски емигранти.
Заплащането там обаче е твърде ниско и семейство Булгакови водят доста мизерен живот. Между съпрузите все по-често започват да избухват скандали, а любимият Ваня започва все по-често да намира утеха в бутилката с водка.
Пиянство
Неговите денонощни запои стигат дотам, че накрая съпругата Наталия взема дъщеря си и напуска Булгаков завинаги. А по-късно двамата се развеждат и официално. Раздялата с дъщерята вкарва Иван в дълбока и тежка депресия, в резултат на която зависимостта му към алкохола продължава да се задълбочава. Преди още да дойде фаталният развод, Иван пише в писмо до брат си Миша в Москва: „Знаеш, че работя от 4,00 ч. чак до полунощ в ресторанта. Но парите все не стигат. Съпругата ми помага и сега е малко по-лесно. Пазя всеки един скъп спомен от теб. Защото малкото време, което прекарахме, е най-хубавото в живота ми. Пиши по-често и се сещай за нас.“ До края на живота си Иван прави няколко опита да се срещне с брат си Михаил, като го кани да го посети в Париж. КГБ обаче отказва да издаде разрешително на писателя да напусне Съветския съюз. От писмата между двамата братя става ясно, че писателят не е харесвал особено много съпругата на своя брат Ваня.
Критика
В едно от писмата си до Михаил по-малкият му брат пише: „Беше ми изпратил писмо с критика относно моята вещица, но вярвам, че все пак нямаш нищо против да продължим да си пишем. Моля те за отговор. А сега ти изпращам няколко вещи. Искам да ги прочетеш и да ги оцениш. Брат ти, Ваня Б.“
В писмото „вещите“, за които говори Иван Булгаков, са всъщност осем стихотворения. Едно от тях - „Страшният съд“, по думите на брат му Михаил оказва влияние върху появата на идеята за създаването по-късно на култовия му роман „Майстора и Маргарита“. Като цяло обаче писателят Михаил не е имал особено положително мнение за поетичната муза на своя по-малък брат. И той не крие това от него: „Твоята муза е мрачна и печална, но в крайна сметка всеки има своята и трябва да я следва. На много места смисълът е затъмнен. Образите не са ясни. Има верни и истински моменти, които обаче са последвани от слаб, който разваля всичко. И това се вижда в много стихотворения, които са написани мъгляво. Мисълта не е изказана докрай, а това говори за нерешителност“, пише братът Михаил.
Във Франция Иван Булгаков прекарва почти 40 години, до края на живота си. Умира през 1969 г. Според написаното в „Булгаковская енциклопедия“ смъртта му е представена като „вследствие на рани, получени в Гражданската война“. Никъде преди това обаче изобщо не се споменава по време на участието си във войната Иван Булгаков да е бил раняван. И това е причина мнозина да смятат, че причината за смъртта му е тежкият алкохолизъм. А съществува и версия, че накрая, отчаян от живота и зависимостта си, която не можел да преодолее, той сам и в пълно съзнание слага край на живота си. Има ли обаче изобщо доза истина в тези версии не е ясно.
Иван Георгиев
