1% от популацията на населението е с рак на щитовидната жлеза. В България тази диагноза е оставена на 7 000 души. Това стана ясно по време на симпозиум, посветен на онкологичните заболявания, който се проведе в София. По мненето на специалистите обаче броят на засегнатите от този карценом е многократно повече. Проблемът е, че те не знаят, защото този вид тумор, макар и злокачествен, не е агресивен, може да не нараства и да не даде отражения с десетилетия.
В миналото, когато аутопсиите бяха задължителни се оказваше, че мнозина са носели карцинома в себе си, но са били в отлично драве, докато не ги повали фатално инфаркт или друго заболяване, обясни проф. Русанка Ковачева, началник на Клиниката по тиреоидни и метаболитни костни заболявания към Университетската ендокринна болница “Акад. Иван Пенчев” в София. Той е най-често срещаният ендокринен карцином. В около 90% от случаите прогноза е добра за разлика от други, като например ракът на гърдата, на яйчника или на стомаха, допълни проф. Ковачева.
Засяга по-често жените, както при всички заболявания на щитовидната жлеза, допълни специалистът.
Тя увери, че достиженията на медицината позволяват жена с отстранена щитовидна жлеза заради карцином да забременее, износи и роди здраво дете. В този случаи функцията на жлезата се замества с таблетки.
При най-разпространената му форма, папиларният карцином, смъртността е под 1 процент. В някои случаи, при напреднала възраст, пациентът може да остане под активно наблюдение, ако тумора не нараства и не метастазира в лимфните възли.
Съществуват четири вида карциноми на щитовидната жлеза. Най-чест е папиларния – около 80-85% от всички случаи. По-рядък е фоликуларния – 10 - 15%, следван от медуларния 3-5%, а най-рядък е недиференцираният карцином – около 1%, но той е и най-опасен. Заболяването започва и протича безсимптомно. Само когато е много напреднало, се установява твърд възел в щитовидната жлеза, увеличаване на лимфните възли в областта на шията, промяна в гласа, задух и затруднено преглъщане”, каза д-р Александър Шинков от Университетската болница по ендокринология в София.
Медицинската наука вече познава не само оперативни, но и неоперативни методи за лечение на щитовидната жлеза, включително и на тироидния карцином и неговите метастази. Това може да бъде химична аблация с етанол, различни методи на термоаблация, като лазерна, микровълнова, радиочестотна или с фокусиран ултразвук. Съществува и криоаблация – терапия със замразяване, но тя все още не е намерила приложение при щитовидната жлеза,каза пък проф.Здравко Каменов, началник Клиника по ендокринология в Александровска болница и поясни, че към неинвазивен метод лекарите пристъпват, ако състоянието на пациента не позволява операция или самият болен не иска да бъде опериран.
По думите на водещия ендокринолог про Боян Лозанов щитовидната жлеза страда и от йоден дефицит, когато човек не приема достатъчно йод. Затова трябва да се консумира йодирана сол, каквато се роизвежда и продава в България.
На бащата на йодния дефицит е възможна появата на карцином на щитовидната жлеза, каза той. Проф. Лозанов подчерта, че когато той не е достатъчен за организма, следват мозъчни нарушеиия и дори кретинизъм.
Причината е, че щитовидната жлеза на плода се оформя в края на втория, началото на третия месец, но започва да функционира в третия месец. Тя обаче е все още твърде слаба и не може да му осигури необходимото количество йод, бебето разчита на йода, получаван от майката чрез кръвта. Ако бременната е в дефицит, бебето не може да компенсира само, мозъкът не се развива, настъпва кретинизъм.
Монитор
