С корошни случаи на хора, заразени със спорадична болест на Кройцфелд-Якоб (CJD), повдигнаха въпроси за това дали заболяване, пренасяно от елени, може да прескочи видовата бариера, както се случи с луда крава и COVID.
Известната и като зомби болестта на елените (CWD), тя се разпространява сред дивите животни. Но учените не са постигнали съгласие дали състоянието – известно също като хронично изтощение – може да се разпространи при хората и да доведе до форма на болест на Кройцфелд-Якоб. Става дума за вид прионна болест, засягащата структурата на мозъчната тъкан. То е потвърдено при елени и лосове в САЩ и Канада. Все още не са докладвани случаи при хора, но скорошен медицински доклад от лекари в Тексас, САЩ, относно смъртта на двама ловци, които редовно са яли месо от популация елени, заразени с CWD, повдигна нови въпроси за връзката с човешкия прион (б.р. - протеинна инфекциозна частица). И двамата мъже са починали от болестта на Кройцфелд-Якоб. Лекарите настояват за необходимостта от засилено наблюдение и изследвания, за да се установи дали болестта може да премине в хората.
Разпространение
Тъй като разпространението при животни се увеличава в Северна Америка, Скандинавия и Южна Корея, някои експерти се опасяват, че рискът от предаване на хората също може да се увеличи. Те основават опасенията си на експериментални проучвания, историята на други прионови заболявания, предаващи се от животни на хора (което е изключително рядко) и потенциалните въздействия от изменението на климата.
„Досега не е имало предаване от елени или лосове на хора“, казва Дженифър Мълинакс, доцент по екология и управление на дивата природа в Университета на Мериленд. „Въпреки това, като се има предвид естеството на прионите, подкрепяме всички усилия за ограничаване консумацията на месо от заразени животни“.
Въпреки че е инфекциозно заболяване, хроничното изтощение не се причинява от бактерия или вирус според Службата за инспекция на здравето на животните и растенията към министерството на земеделието в САЩ. Всъщност неправилно "сгънатият" прионов протеин причинява болестта, но изследователите все още не знаят какво кара протеина да стане анормален. Нормалните прионови протеини потенциално играят роля в клетъчното сигнализиране. Но когато са неправилно нагънати, те причиняват "изкривяване на протеина".
Симптоми
Неправилно "нагънатите" прионови протеини в мозъка убиват мозъчни клетки и причиняват телесна дисфункция, което води до необичайни симптоми. Симптомите включват загуба на тегло, прекомерно пиене и уриниране, лош баланс и координация, увиснали уши и затруднено преглъщане. Затрудненото преглъщане може да доведе до лигавене и в крайна сметка пневмония и смърт. Класическите симптоми – образът на некоординирано, препъващо се и лигавещо се животно – са довели до термина зомби еленова болест. Симптомите могат да закъснеят с месеци или години, което затруднява поставянето на правилна диагноза.
Болестта на хроничното изтощение се разпространява от животно на животно чрез директен контакт с телесни течности и отпадъци и чрез непряк контакт със замърсена почва, вода и храна, т.е. ако някое заразено животно е пило от вода, ще зарази друго, което пие от същия водоем.
История
Прионните заболявания, наричани още трансмисивни спонгиформни енцефалопатии, присъстват при хората. Те включват болестта на Кройцфелд-Якоб, която е наследствено състояние, и вариант на болестта на Кройцфелд-Якоб. Изследователите вече потвърдиха, че последното се причинява от същия инфекциозен агент, който води до спонгиформна енцефалопатия по говедата, наричана още болестта „луда крава“.
Вариантът на болестта на Кройцфелд-Якоб е открит за първи път през 1996 г. в Обединеното кралство. Но лудата крава при говедата е открита преди около десетилетие. Около 230 случая са докладвани в световен мащаб в 12 страни.
„Ситуацията с лудата крава – причинена от зоонозно предаване от консумация на заразено говеждо – служи като може би най-добрият пример за това как може да изглежда потенциална криза на предаване на болестта на хроничното изтощение на хора“, казва Майкъл Остерхолм, директор на Центъра за инфекциозни болести, изследвания и политика в Университета на Минесота.
Людмил Христов
