Правилното хранене е едно от мощните оръжия за поддържане на добър имунитет. Както се казва „храната може да бъде както лекарство, така и отрова”. Затова е важно да възпитаме децата на правилните навици в това отношение още в кърмаческа възраст.
Шоколадът е едно от най-големите сладки изкушения както за малки, така и за големи. Важно е обаче той да не се превръща в страст. Шоколадът спада и към
групата на алергизиращите храни
заради какаото. Затова е препоръчително той да се дава на децата, след като навършат 3-годишна възраст. Това посъветва педиатърът д-р Димитрина Митева от Александровска болница. Същото важи и за меда, а опитването на първата ядка е добре да се отложи, когато хлапето навърши пет години.
Разумната доза шоколад е по няколко блокчета и в никакъв случай не всеки ден. Лакомството може да се дава под формата на награда или поощрение, но не бива консумацията да става навик и детето да свиква с този вкус. Прекаленото похапване на сладости крие риск от затлъстяване, метаболитен синдром и диабет. Затова е много важно родителите да не дават на хлапетата такива вредни лакомства, за да не свикват с този вкус и да не го търсят ежедневно. В тази група не влизат само захарните изделия, но и т.нар. „джънк фуд” като снаксове, чипсове и др. пакетирани лакомства, пълни с консерванти и оцветители. „Детето няма как да поиска нещо, което не е опитвало“, обясни д-р Митева.
Затова не е добра идея майките на малките деца да набутват в устата на детето шоколад или пък да му купят бургер, просто защото е по-лесно, отколкото да се сготви една здравословна домашна гозба.
Здравословните хранителни и двигателни навици
се създават от родителите, категорична е д-р Митева. „Децата седят пред компютрите и водят заседнал начин на живот, има все повече случаи на затлъстели деца и това е свързано основно с двигателната култура“, коментира още тя.
В тази връзка игрите навън и спортът са по-добрият избор пред часовете, прекарани пред компютъра и телевизора.
Още от малки децата трябва да свикват с плодовете и зеленчуците. Те в никакъв случай не бива да се заместват със сладкиши. Така децата ще се възпитат от малки да търсят ябълката вместо вафлата.
Около 3-4 пъти седмично детето трябва да консумира млечни продукти, обясни още д-р Митева. Те могат да присъстват под формата на кисело мляко, кашкавал, сирене, извара, които са източник на незаменимите млечни мазнини. Приблизително три-четири пъти в седмицата е препоръчително да се консумира и нетлъсто месо.
Здравословното хранене има водеща роля за превенция на затлъстяването (което все по-често се среща и в детската възраст)/, метаболитния синдром и диабета. „Има деца в тийнейджърска възраст с метаболитен синдром, предшественик на хипертонията, диабета и атеросклерозата“, коментира още д-р Митева.
Мултивитамини през зимата
Когато детето се храни разнообразно и пълноценно, не са необходими хранителни добавки. Но през зимния сезон, когато липсват достатъчно пресни плодове и зеленчуци, както и слънце, може да се дават мултивитамини, препоръчва още д-р Митева. Витамините са изключително важни за детския организъм. Така например витамин А оптимизира растежа и развитието на клетките във всички тъкани и органи, подобрява състоянието на костите и зъбите. Слънчевата светлина пък е основен източник на витамин D и именно затова през зимните месеци, когато топлите лъчи са по-малко децата могат да взимат допълнително витамини.
Родителите вегани и вегетарианци не бива да налагат своите разбирания и вкусови навици на децата си и да не ги лишават от необходимите за растежа и развитието им хранителни вещества, обясни още д-р Митева.
Монитор
