0
Ар рикански учени доказаха, че следобедната дрямка повишава производителността на труда. Заедно с това кратката дрямка успокоява реакциите и помага на човек да държи под контрол емоциите си. Това се отразява особено благотворно на психоклимата в офиса – хората стават по-спокойни и дружелюбни иден към друг, съобщава Zee News.
Това не е първото изследване на ползите от следобеден сън. Преди повече от десет години специалисти от  НАСА установиха с експерименти, че 20-митутната следобедна дрямка повишава производителностт с 35 процента и подобрява способността да се вземат решения. Когато се нахраним, дрямката естествено идва.
Пием кафета, излизаме не
чист въздух
– търсим начин да й се противопоставим. И сънливостта е естествена реакция, на която не бива да се противопоставяме, по-разумно е да й се отдадем. `
Едва наскоро обаче учените разгадаха механизма на „презареждането” на организма. Сънливостта в часовете, след като сме обядвали, е естествена реакция, химически отговор, който се диктува от играта на хормоните. Захарта, която приемаме с храната, пречи на клетки в мозъка да подават сигнали, които ни поддържат бодри и будни. Отдавна е известно, че след като се нахраним обилно, идва пристъп на сънливост. Британски учени разгадаха сигналите на мозъка, така наречените
посланици на съня, които ни навестяват
посред бял ден. Това се случва, защото гликозата блокира невроните, които произвеждат ориксини – вид белтъци отговорни за нашата бодрост. Тези неврони са ключ към много процеси, свързани с енергиите в тялото. Те участват в събуждането, палят апетита, разиграват хормоните и дирижират обмяната на веществата. Нарушаването на функциите на тези неврони води до постоянна сънливост и може да стане причина за качване на килограми.
Историята на следобедната дрямка има дълбоки корени и е трудно да се каже коя нация има най-голям исторически принос за утвърждаването й. Терминът  Hora Sexta, шестият час, който е за почивка, датира от римско време. Смята се, че той дава началота и на днешната сиеста.
Днес следобедният сън е реабилитиран, и то не само от южните нации, които се славят с пословичен мързел и вкус към лек живот, а от нации работохолици  като японци, германци, австрийци.
Статистиката сочи, че едва 10 процента от испанците отдъхват в следобедните часове, затова пък други народи значително ги изпреварват. 22 процента от германците “крадат” по 20 минути и отдъхват между 13 и 15 часа.