0

Всеки пети работещ в България е изпитвал пристъп на тревожност или депресия, които са границата преди професионалното прегаряне, познато още като бърнаут. Това показват наблюденията на психолози, които са оказвали помощ на такива хора.

Независимо че това ново заболяване изкарва човек от строя за дълго време, у нас все още няма точни официални данни за засегнатите от него. Освен това работодателите не го разпознават и не знаят как да наблюдават за него сред работниците и служителите си, нито пък са наясно как да осъществяват профилактика. Контролните органи също нямат капацитет да го различават при проверки на работните места. Това отбеляза Томчо Томов, ръководител на Националния център за управление на компетенциите в Българската стопанска камара.

По данни на Световната здравна организация това състояние става все по-често и причинява огромни икономически щети на развитите общества. Загубите от него в САЩ годишно се изчисляват на $320 млрд., за Африка и Азия няма данни, казва Хамза Кан. Той е специалист по стратегически маркетинг, предприемач и мотивационен спийкър и ще говори по темата сред мениджъри и служители на големи компании у нас идната седмица. По думите му прегарянето се получава, защото хората вярват в митологеми за прогреса, ефективността, перфектността, удовлетворението и непрекъсната иновация.

Независимо че за България няма точни данни за броя на засегнатите от бърнаут, ясно е, че над около 70 - 80 млн. лв. годишно са загубите на работодателите заради стреса на работното място. Същевременно около 30 на сто от фирменото текучеството се дължат на този психогенен фактор, в който влиза и така нареченото прегаряне на работното място, казва Томов.

Оказва се, че засегнатите от него са хора професионалисти. За това говори фактът, че 60% от попадналите в трудови злополуки са опитни професионалисти, с добро професионално самочувствие, уточни той.

Томов не скри, че в България работодателите масово не обръщат внимание на това заболяване и не създават условия за неговата превенция на работното място. По думите му само 6% от компаниите у нас, най вече чуждестранни, имат механизми за справяне със стреса. Твърде малко са българските фирми, в които има назначени трудови терапевти. За разлика от нашата страна, дори в Русия имало нормативна уредба, според която всяка средноголяма и голяма фирма трябва да има назначен психотерапевт.

Като най-уязвими от стреса и бърнаута Томов посочи работещите в сферата на образованието, здравеопазването, армията и секторите, свързани с услуги и пряка комуникация с потребителите.