0
Бб болезнено и бързо изследване на кръвоносните съдове за 15  минути открива „тесни” места, които създават риск от запушване с фатални последици - инфаркт, инсулт или гангрена на краката. Затова специалисти съветват мъжете след 50-55 г и жените след 50 г.  да отделят малко време и да направят ултразвуково изследване на артериите си. Ако то открие макар и на едно място натрупване на артериална плака, то едва ли ще е единственото. В 50 на сто от случаите риск от запушване има и на други места – най-често в съдовете, които хранят с кръв сърцето, мозъка и бъбреците.
Профилактичният преглед е добре да се направи веднъж годишно, а ако човек е с висок холестерол, хипертония, наднормено тегло и висока кръвна захар, и по-често. Изследването нито е скъпо, нито е опасно за пациента.  
Скринингът е важен за ранно откриване на атеросклерозата, защото тя носи риск от заболявания с фатални последици. Някои протичат подмолно, нямат никакви прояви,  каквито са анервизмите на аортата например.
Атеросклерозата е сериозен проблем, който
често се подценява
Много хора смятат, че като изследват холестерола и си направят липиден профил, това е достатъчно. „Това е погрешна линия на поведение. Виждал съм много хора с висок холестерол, които нямат атеросклероза. Виждал съм и такива с тежка атеросклероза, които нямат повишен холестерол. Той е само един от рисковите фактори заедно с артериалната хипертония, захарния диабет, стреса, тютюнопушенето. Ако някои от тях липсва, не значи, че риск няма. Нито че ако са налице, ще развиете атеросклероза. И участието на наследствения фактор е силно”, обяснява проф. Лъчезар Гроздински, началник-отделение „Ангиология и флебология” в болница „Сити клиник”.
Атеросклерозата е заболяване, което се „дирижира” от много фактори и е сложно да се определи участието на всеки един. Много от участниците в този процес не са добре проучени. Добре е холестеролът да се изследва, но е много по-важно е да се
да се „огледат”с ултразвук кръвоносните съдове
„За 15 минути мога да изследвам артериите от главата до краката, без сърцето. Това включва сънни артерии, артерии на долните крайници и на корема, и мога да кажа дали имате атеросклероза или не. И не само да кажа дали въобще има атеросклероза, но и да „видя” степента й и да определя дали иска медикаментозно, ендоваскуларно или хирургично лечение”, разказва професорът.
При съвременната медицина, с добра апаратура и подготвен ангиолог,  това става изключително бързо и е с висока диагностична достоверност.
Някои хора казват, че като ядем много пържоли и мазно, тръбите на артериите се втвърдяват. Мазнината се натрупва и запушва съда. „Това е изключителна глупост, която обаче е популярна и у нас. Ако живеете качествен живот, като французите и швейцарците, които са известни с повишения си холестерол, може да ядете колко си искате свински пържоли и пак няма да развиете атеросклероза. Ако живеете в изостанала по отношение на Европа балканска държава и без да ядете пържоли, сте в риск. Достатъчно е, че се храните бедно, с лошокачествени продукти и непрекъснато сте в стрес. Това може да доведе до тежка атеросклероза”, обяснява проф. Гроздински.  
Проблемът е, че атеросклерозата поразява едновременно или последователно различни артерии. Затова комплексната диагностика е задължителна. И когато на едно място се открие плака, задължително се изследват всички останали.
„Проверяваме и сърдечните артерии и в повечето случаи откриваме тежки поражения и там. Лошото е, че всичко това
не дава никакви оплаквания
и ако не се открие създава реален риск. Атеросклерозата не се лекува на парче. Тя е процес, който иска системен подход – диагностика и пълно, цялостно лечение,”обяснява проф. Гроздински.
Затова след 50-55-годишна възраст е добре да се направи изследване с ултразвук. Ако се установи атеросклеротичен процес, човек трябва да се следи на 3 месеца, за да се види развитието му. „Едно стеснение на артерията от 50% може да се лекува с медикаменти. Когато стеснението стигне 70 %, тогава настъпват и клинични оплаквания и  има висок риск от усложнения. Затова при 70% и по-голямо, се налага  ендоваксуларно лечение с балонна дилатация и стентиране. Или, ако процесът е много напреднал и артериите са силно запушени, се преминава към хирургично лечение”, обяснява проф. Гроздински.