Ф атима – най-малката и любима дъщеря на пророка Мохамед, е погребана в Източните Родопи, край момчилградското село Биволяне в Елмалъ баба теке, вярват местните алиани.
Други пък казват, че там всъщност гробът е символен или по-точно, че в него се намират само мощи – десните ръка и око на Фатима (всъщност това е и нейният символ – разтворена длан с око по средата). Фатима е ислямска светица и е почитана като майка на имамите. Вярва се още, че енергията на мястото носи изцеление на болните, особено на тези с проблеми в очите и на сакатите, а бездетните жени скоро след молене на гроба на Фатима забременяват.
Смята се, че в околността е имало древни светилища, поне още от тракийско време, а най-вероятно и преди това – от ерата на мегалитите. В близост е имало и християнска църква.
Мястото векове наред е било покровителствано от дервишите, които се заселват в тази част в началото на XVII. Там са живеели като аскети, а легендите разказват, че са се свързвали с други светове, могли са да летят и алианите ги смятали за свръхестествени същества.
Фатима
За Фатима – любимата дъщеря на Мохамед, се знае, че е живяла скромно и праведно. Омъжва се за Али, първия имам. Живяла праведно. А шест месеца след смъртта на баща си Мохамед издъхва. Двете основни ислямски течения – сунитско и шиитско, по различен начин описват нейната кончина, но така или иначе страда, превръща се в мъченик. Според една от версиите е принудена на пометне детето си и скоро умира от болка, според друга страда от загубата на баща си и издъхва. За исляма Фатима е символ на тихото страдание и благочестие. Мохамед издъхва през 632 г., след това идва и кончината на Фатима. Но как точно нейните мощи стигат до Родопите, няма конкретни предания. Знае се, че текето е изградено през XVII в. И придобива слава из цялата Османска империя, особено в европейската й част, откъдето се стичат поклонници.
Сватбата на Фатима с Али иранска гравюра около 1850 г.
Текето край Биволяне е посветено на светеца Елмалъ баба. Там има тюрбе (гробница), джамия (вдигната след разгрома на дервишите преди два века от тогавашния султан), обреден дом и още няколко прилежащи сгради. В миналото мястото е било богато и много почитано от алевитите (алианите), за които е свещено.
Вярва се, че в Елмалъ баба теке са погребани няколко духовни лица, които са пазители и благодетели на мястото. Самият Елмалъ баба е легендарен и обявен за светец водач на бекташите.
Тюрбе
Тюрбето е единствено от такъв вид в България. Има две помещения - мъжко и женско, които са долепени едно до друго и имат самостоятелни входове. По-голямото е мъжкото, в него има и две ниши за съхраняване на свещи и дарения, в това число и на пари. В мъжкото са 6 отделни гроба, единият от които е на Елмалъ баба (но най-вероятно е символен и в него няма тяло, а може би пак само части от мощи). Женската част е по-малка и е отделена само за Фатима. Върху гробовете са издигнати могили, направени от дъски и покрити със зелено сукно. Дълги са около три метра. Текето е застлано с ръчно тъкани черги. Стените са украсени с гоблени. Но всичко е скромно, както се полага на истински благочестиви светци и хора.
Върху гроба на Фатима има щампа с нейния символ - отворена длан с око в средата. Така си е известен и той – ръката на Фатима и до ден днешен из мюсюлманския свят се ползва за изцеление и здраве или се подарява на деца, жени и особено на бременни. Тюрбето на Фатима се посещава предимно от жени и от болни. Има обичай болни и бездетни да спят през нощта при тюрбето с надежда за помощ от светицата, като най-много са в първата събота от септември, когато почитат Елмалъ баба.
Алианите са смятани за сектанти, които невинаги използват приеманите за традиционни ритуали на исляма, не посещават джамии и медресета (училища към джамиите). Обикновено почитат извори или гробниците на своите светци. Там правят курбани, оставят дарове. Използват свещи, вино и ракия за обредите си. Не са въздържатели в пиенето на алкохол, но в никакъв случай не одобрявали то да е в големи количества. Често по време на обредите си използват музика и танци. При алианите жените не носят фереджета и са направо равностойни с мъжете, като участват в ритуалите заедно със силния пол.
По традиция пристигащите богомолци при Елмалъ баба теке изпълняват цял ритуал. Те докосват прага на текето, след това края, средата и началото на най-големия гроб. След всеки допир до могилата те докосват и гърдите си. Вярващите се допират после и до другите шест надгробни могили, върху които са поставени метални сандъчета. В тях се палят свещи. В деня на събора – септемврийска събота, върху гробовете се поставят много дарове - цветя, свещи, кибрит, дрехи и др. Пускат и пари във вкопана в земята каса.
От векове основното събитие около събора на Елмалъ баба е търгът на животни, който се провежда под вековен дъб.
Ръката с окото на Фатима
Богомили
Има интересни теории за това, че алианите на Балканския полуостров всъщност са наследници на богомилите, които насила са били ислямизирани. Най-напред и най-стройно тази теза е издигната от Димитър Маринов през 1914 г. в обширно изследване. Той там казва, че намира редица сходства между алевитите (т.е. алианите) и богомилите, както в практиките, така и във вярванията. Всъщност и до ден днешен това си е затворена част от обществата и не всичко от ритуалите и вярванията й е известно. С алианите са свързани и бекташиите от мюсюлмански орден, създаден през XIII век. Неговите последователи живеели като аскети и има недоказани тези, че може би по това време богомилството, което е стигнало до Близкия изток, им е повлияло. Има през вековете различни вярвания как бекташиите са нещо като тамплиерите за християнството, но това по-скоро са повърхностни прилики. Говори се с изключително уважение за бекташийските дервиши, канонизирани за светци през XVIII век, за които се разказват легенди и митове. Алианите ги смятат за свръхестествени същества.
Сравненията между бекташии и богомили са в няколко основни схващания. Едното е, че между хората трябва да цари любов и уважение към всички и разбирането, че най-важното нещо не е религията на всяка цена, а да бъдеш човек. А също да има и уважение между хората с идеята, че ако си наранил някого, никаква полза няма от ритуалните ти молитви. И в това, че най-големият израз на вярата е да се работи честно и отговорно.
Къзълбашите (червеноглави) са основната част от общността на алевитите в Турция и България. Произходът на названието им се свързва с обичая им от стари времена да поставят в чалмите си дванадесет червени ленти в почит на 12-те легендарни шиитски имами. Паленето на ритуални свещи се счита за зороастрийска (персийска) следа в техните традиции, но е характерно също и за християните и други по-древни вярвания. Основавайки се на някои сходства в обичаите на къзълбашите и съседното българско население, Димитър Маринов преди повече от век стига до извода, че те са потомци на ислямизирани богомили. В по-ново време се смята, че алевитите са потомци на шиитско население, което насила е преселено в източните части на Балканския полуостров през XVII и XVIII векове.
Каквато и да е истината обаче, е факт, че на гроба на Фатима в Елмалъ баба теке идват да се молят хора, които искат изцеление или забременяване за бездетни жени.
Георги П. Димитров
