Н амирането на работещо решение на даден проблем се асоциира с така нареченото „мислене извън кутията“. Това най-общо е определението за процеса на творческо мислене. Оказва се, че точно този процес не е най-силната страна на българските ученици, сочат данните от проучване на PISA 2022. Докладът с данните от изследването беше представен преди дни от Министерството на образованието и науката. Международната организация проверява не само четивната, писмена, математическата грамотност, но и уменията на децата да измислят и намират нестандартни решения на базата на придобитите в училище знания.
Проверка
Тестът за творческо мислене на PISA е имал за цел да се проверят три аспекта. Първият е да се установи дали учениците могат да измислят различни идеи спрямо дадена задача. Вторият – да намират подход, който е различен от стандартния, и третият се отнася до възможността да се оценяват съществуващи идеи по оригинален начин. Идеята на тестовите задачи е да се провери дали децата налучкват правилните отговори или търсят собствени хипотези. Резултатите от това изследване показват, че творческото мислене не е силната страна на българските ученици.
При среден резултат за държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 33 т. българските ученици достигат само 21 т. Едва 7.8% от тях са достигнали до 5 и 6 равнище на сложност на креативното мислене, а над 60% от участниците в теста са останали на най-ниските 1 и 2 нивo или дори под това ниво. България е една от 20 страни, в която повече от половината от децата не са стигнали равнище 3.
Това означава, че много ученици в тези страни се затрудняват да измислят подходящи идеи на определените въпроси и много малка част могат да предложат оригинални идеи за познати проблеми, сочи анализът на доклада на PISA, коментиран от МОН. Оказа се, също така, че по-висок резултат в творческото мислене показват децата с по-висок социален статус, докато тези от малки населени места в училища с по-малки финансови възможности остават на по-ниските нива. На немалко места няма възможност за посещение на театър, музикални концерти, изложби и участие на учениците в занимания по изкуства. Липсата на творчески занимания или активности пък води до неприятната тенденция в тази област.
Оценка
Повече от половината ученици смятат, че учителите им дават достатъчно време за търсене на творчески решения на задачите в клас. Това обаче не е достатъчно, сочат резултатите на PISA. “Изкуствата развиват творческото мислене, а у нас те се неглижират. Детето, ученикът, когато учи изобразително изкуство, не го прави единствено за да стане художник.
Не всички, които учат графичен дизайн, стават графични дизайнери, но с тази дейност развиват мозъка си“, коментира за „Телеграф“ директорът на столичното 51-во училище „Елисавета Багряна“ и председател на Сдружението на директорите в средното образование Асен Александров. Според него за развитие на творческото мислене освен дебати и проекти е много важно какви са изискванията в клас към учениците. „Когато при изпитване не се насърчава различното мнение, очевидно е, че няма как да се мисли творчески. Мозъкът се вкарва в един коловоз за нещата, които са правилни и неправилни.
Така бяхме възпитавани, но добрият ученик трябва да бъде вече този, който даде различни отговори или се сети да даде различна гледна точка, някаква теза или дори да попита защо това е така“, посочва Александров. В 51-во СУ креативността се насърчава със създадената система с критерии за оценяване, в която влиза и това дали ученикът генерира идеи. „Учениците обичат най-вече метода, който се нарича мозъчна атака, децата да отпускат съзнанието си и да дават идеи. Ние сме слаби, защото не сме дали указания, не сме дали карт бланш на училищата, оценявайки учениците, да оценяват точно това качество“, смята Асен Александров. „И учителите, и родителите дотолкова сме се вторачили в някаква обективност на изпита, че тестовете на изпитите са много еднозначни и това пречи да се развива творческото мислене, защото когато се оценява творческото мислене, е много трудно да се изработят критериите“, допълва той.
Теории за раждането на света с дебат в STEM кабинета
Все по-бързото развитие на технологиите изисква да се използва съвременен подход в образованието на бъдещите инженери, предприемачи, визионери, категорични са образователните експерти. STEM кабинети вече има в голяма част от училищата или се изграждат такива по програма на МОН. Основната мисия на STEM обучението е да представи природните науки по интригуващ и провокиращ критично мислене начин. “Принципите за развитие на творческото мислене по отношение на физика, химия, математика е същото, то трябва да се насърчава.
Там могат да се задават въпроси. Класическият пример е: провежда се час с шести, седми или по-горен клас, в който се обсъждат различни теории за възникване на света. Дебатират се тезите - Бог е създал света или еволюцията е създала света, или пък са дошли от Космоса. И когато се обсъждат различните варианти, всяка от тезите си има привърженици, става дебат, коментират се научни факти и философски течения“, сигурен е Асен Александров, че така се развива творческото мислене на учениците.
Сияна Севова
