0

В ърбовите клонки, освещавани и раздавани в църквите за Цветница, крият неподозирана сила. Това разкри пред „Телеграф“ кабалистът Ели Маринова, експерт по етнорелигиозни обичаи и практики.

Облак

„Нашите деди са вярвали, че венецът от това растение може да разбие градоносните облаци по-добре от днешните ракети. С венеца от върбови клонки се е отивало на полето и там се е поглеждало през него към задаващия се градоносен черен облак. На някои места е имало и обичай, при който се е запалвала клонка да дими, за да се предотврати падането на мълнии“, разяснява Маринова.

Други по-непопулярни връбни ритуали, практикувани и днес в някои краища на България, са свързани с лечение. Така например в някои села хората се опасват с клонките като профилактика на костни и ставни проблеми при полската работа, както и срещу дископатия.

На фона на вихрещата се търговия със зелените клонки (виж в карето) Маринова обясни още, че за максимална небесна сила нашите предци са ги брали от върби, растящи край гробища. А причината е празникът Лазаровден, който се чества предходния ден.

Задушница

„На самата Цветница се прави задушница с пожелание за възкресение от мъртвите. При нея се прекадяват и преливат с вода гробовете на близките, след което се забучват върбови клонки край главата на покойника“, коментира експертката.

Самият празник е посветен на библейския момент, при който Исус Христос влиза в Йерусалим върху магаре преди повече от 2000 г. Хората тогава възторжено размахвали палмови клонки и хвърляли цветя пред нозете му, мислейки погрешно, че Месията е тук, за да ги избави от римляните и да стане цар на Израел. Но скоро Христос е разпнат и възкръсва, за да спаси цялото човечество.

Болежки

„Върбата напомня палмовите клонки, та затова я ползваме по нашите ширини за празника. Но има и друго, тя крие голяма сила – още в предхристиянския период се е ползвала за защита срещу злото (уроки и уплах), срещу беди и нещастия, дарявала е здраве“, коментира Маринова. Дедите ни са борили с нея малария, ревматизъм, подагра, диария, кръвотечение, а в наши дни фитотерапевти я наричат природен аспирин.

„Върбата е символ на вечно обновяващата се природа. При силна буря не се кърши, огъва се и се изправя отново – символ на адаптацията на човешкия род“, заключава Маринова.

Върбовите клонки се сплитат на венец и се слагат на домашните икони или пред входните врати за благослов и защита. За празника великденският пост разрешава на трапезата вино и риба.

Свещеници броят по 150 лева за връзка

Връзката върбови клони поскъпна почти двойно. „Тази година групите, дето ги берат из района на Софийско, Пернишко и Пловдивско, ни искат между 100 и 150 лева за бройка“, оплакаха се столични свещеници пред „Телеграф“. Един от тях обясни, че за празника му трябват поне 15 връзки, които включват няколкостотин клончета. При взимането на върба от църквата миряните оставят лепта – стотинки, левчета – но тя не можела да покрие повишените цени. Така храмът влизал в преразход.