Д вадесет години след трагичната му гибел загинал в гражданската война в Ирак български рейнджър беше награден посмъртно. Със заповед на министъра на отбраната офицерски кандидат Димитър Димитров от Горна Оряховица получи Знака за пострадали във военен конфликт втора степен – за загинали.
Отличието беше предадено на майката на загиналия по време на отбелязването на 20 години от гибелта му пред паметната плоча в центъра на железничарския град. По време на военния ритуал беше прочетен съболезнователен адрес от президента Румен Радев. По време на отбелязването на трагичното събитие беше прочетено и писмо от командира на Сухопътните войски на Българската армия ген. майор Деян Дешков до участниците във Втория пехотен батальон и инициаторите и организаторите на отбелязването на 20 години от смъртта на офицерски кандидат Димитър Димитров. „Вие защитихте достойно честта на българския войник“, обръща се в писмото си към бившите рейнджъри генералът. На церемонията присъстваха и участници от Втори пехотен батальон и други миротворчески мисии на български професионални войници зад граница.
Израстване
Офицерски кандидат Димитър Димитров е роден през 1978 г. в Полски Тръмбеш. Учи в Средното сержантско училище в Горна Оряховица и Центъра за подготовка на кадрови военни във Велико Търново със специалност „Свързочни войски“. В Българската армия е назначен за сержант през 1999 г., а на следващата година е повишен в чин старши сержант. На 30 март 2004 г. заминава за Ирак като част от последната група в състава на Втория български пехотен батальон, чието предназначение е умиротворителна мисия по време на гражданската война и размирици в страната на Саддам Хюсеин. На 23 април на връщане от изпълнение на задача по охраната на кметството на град Кербала групата български военнослужещи, сред които е и старши сержант Димитър Димитров, попада на засада от страна на местните. Българската група се движи като част от състава на автоколона, в която има литовски, латвийски и полски войници.
Атентатът
Според първоначалната информация камионът, в който пътуват българите, е активирал мина, поставена на пътя. По-късно става ясно, че по тях е стреляно с автоматично оръжие и гранатомети. Камионът е поразен, но българските войници не губят самообладание и отвръщат на огъня. В последвалата ожесточена престрелка старши сержант Димитър Димитров е ранен в главата. По нелепа случайност и малшанс изстреляният от врага куршум е успял да премине през тясното незащитено пространство между бронежилетката и каската му. На ранения е оказана първа медицинска помощ на място, след което той е транспортиран в базата „Джулиет“. Тъй като раната се оказва сериозна, по-късно се налага българинът да бъде откаран с хеликоптер във военнополевата болница в Багдад. Там, въпреки усилията на лекарите да го спасят, българинът умира от получената тежка рана в главата. Посмъртно старши сержант Димитър Димитров е произведен в чин офицерски кандидат. Приживе 26-годишният мъж така и не успява да създаде свое семейство.
Жертвите
Нападението, при което загива старши сержант Димитър Димитров, е второто, в което български войници падат жертви. Първото е извършено четири месеца по-рано, в последните дни на 2002 г. На 27 декември 2003 г., отново в Кербала, петима млади българи загиват след атентат над военната база „Индия“. Нападението започва в 11,45 ч. местно време, когато камион цистерна преминава през поставените заграждения и навлиза в периметъра на базата. От охранителните вишки предприемат стрелба по камиона нарушител. Единият от терористите в камиона е ранен при тази стрелба. Другият е убит от екип на специалните части. Въпреки това сградата е подложена на масиран обстрел не само с ръчно автоматично оръжие, но дори и с РПГ и минохвъргачки. Последвал страхотен взрив, предизвикан от намиращите се в цистерната голямо количество взривни материали. Взривът най-вероятно е активиран дистанционно.
Минути след тази атака последват две нови над логистичната база в града и полицейско управление. Вследствие на атентатите загиват петима български професионални войници. Това са: капитан Георги Качорин, командир на рота, лейтенант Николай Саръев, командир на взвод, старши сержант Иван Инджов и младши сержант Антон Петров – командири на отделения, и редник Свилен Киров, мерач. Посмъртно петимата са произведени в по-висши офицерски и сержантски чинове. Освен загиналите други 27 войници са ранени. След атентата българският военен контингент напуска база „Индия“ и се премества в база „Кило“. А по-късно контингентът е евакуиран от Кербала в Дивания, откъдето две години по-късно се завръща в България.
Жестоката трагедия в база „Индия“ е наречена от медиите у нас „Кървавата Коледа“ и предизвиква сериозен дебат в българското общество трябва ли да продължат да бъдат изпращани български професионални войници да рискуват живота си за военни каузи, нямащи нищо общо с националната сигурност на нашата страна. Въпреки преобладаващото мнение, че българските войници не трябва да се изпращат в чужди държави като въоръжени натрапници, ръководството на нашата армия така и не предприема никакви мерки, за да бъде окончателно преустановено изпращането на български рейнджъри в чужбина да воюват за чужди национални каузи. В операцията за стабилизиране и възстановяване на Ирак от 2003 до 2008 г. участват 11 български военни контингента с обща численост 3367 души. По време на нападението българите са заедно с представители и на други народности. Що се отнася до атентата в база „Индия“ у нас, на 30 декември 2003 г. е обявен национален траур в памет на петимата загинали български войници.
Стотинки
„Жертвахме се за жълти стотинки. Това, което ние вземахме като заплата за един месец, американците го вземаха за седмица. Както винаги и тук ние бяхме на най-опасните места. Но това никой не ни го признаваше. Ние бяхме просто едно пушечно месо. И е цяло чудо, че жертвите бяха само толкова. Защото можеха да бъдат много повече“, споделиха бивши рейнджъри на церемонията.
Иван Георгиев
