Около 30 000 деца на година в България се заразяват с варицела. През пролетта шарката набира скорост. През последните месеци у нас са регистрирани над 800 случая на седмица, сочат данните на Националния център по заразни и паразитни болест. Около 1 процент от инфектираните стигат до усложнения. Какво е да попаднеш точно в тази статистика разказва писателката Валентина Вълчева, чието дете получава бактериална инфекция и сепсис след шарка, а лекарите от „Пирогов“ се борят за живота му.
- Госпожо Вълчева, преди няколко месеца в блога на Мама Нинджа имаше призив за даряване на кръв, която е необходима на сина ви след спешната операция заради усложнение на варицела. Как е детето ви към момента?
- Отлично е вече. Възстановява се. Всички шевове са махнати и сега чакаме да минат контролните прегледи.
- Колко време детето ви беше в „Пирогов“?
- От 26 февруари до 29 април. Над два месеца беше в болницата – в две различни отделения. В едното стоя един месец и в другото още толкова.
- Може ли да обясните какво се случи с вашето дете след варицела – заболяване, което болшинството от хората смятат за леко и безобидно?
- Той получи бактериална инфекция и сепсис след варицела. Оказа се, че има доста такива случаи. Просто явно широката публика не знаем за тях, докато в болницата казаха, че се случва. Казаха, че ние сме им петият или шестият такъв случай от началото на годината, а ние постъпихме в болницата в края на февруари. За мен това е потресаващо често. В болницата имаше детенце с абсолютно същата диагноза и се възстановяваше след операция. Малкият ми син, който е първи клас, заболя от варицела, която се беше разпространила в неговия клас. Той я изкара леко, но я предаде на брат си, който не беше боледувал. Ние си мислихме, че е боледувал, защото преди време имаше подобен обрив и с личната му лекарка бяхме решили, че това е варицела. Обривът обаче изби и при голямото ми дете, което е в пети клас. Между другото, ден-два преди това аз разбрах, че в България има ваксина срещу варицела. Знаех, че съществува такава, но нямах представа, че е дошла тук в България. Бях решила, че ако до седмица не се появи обрив, ще го ваксинирам. След ден-два обаче той целият беше на пъпки. Явно бактериалната инфекция е атакувала, когато са започнали да се пукат пъпките - през някоя разчесана пъпка е влязла бактерия - стрептокок. Това е бактерията, причиняваща скарлатина. Оказа се всъщност, че е изкарал варицела и скарлатина едновременно.
- Какви симптоми имаше?
- Всичко започна с един немного голям оток на ребрата вляво, които забелязахме в събота вечер. До неделя вечерта, буквално за 24 часа, половината му тяло беше отекло, подуто и червено, твърдо и болезнено. Преди това се оплаква от болка в рамото и под рамото. Заведохме го на педиатър, разбира се, даже и на двама педиатри, които ни препратиха към невролог. Стигнаха до извода, че вероятно е възпален нерв, а тогава бактерията вече е започвала да работи. Озовахме се в болницата във Видин. Един лекар каза, че е бактериална инфекция, друг каза, че може да е алергична реакция. Имаше съмнение, че е херпес зостер, който по време на варицела няма как да се прояви, имаше съмнение и за детски целулит. Въобще много диагнози чух. Във Видин не се бяха сблъсквали с такова нещо. Говорих с лични лекари и педиатри, хора от болницата се обаждаха да питат. Всеки казваше, че такова нещо не е виждал. Говорих с лекари от други градове, с които имам връзка по някаква линия. Те също разпитваха. Педиатри с години стаж казаха, че такова нещо не са виждали. Хубавото е, че във Видин усетиха какво се случва. Ние постъпихме в неделя на обяд в болницата във Видин, а в понеделник на обяд по спешност ни препратиха към „Пирогов“. Преди това направиха връзка с доктор Атанас Мангъров, който препоръча определен вид лечение, но при него, доколкото разбрах, не е имало места, за да ни приеме в болницата. Правили са опити да ни прехвърлят в болницата в Монтана, но там няма инфекциозно отделения, мисля, и се отказаха. Когато са се обадили в детската хирургия на „Пирогов“, са казали, че можем да идваме. И така в понеделник следобед пристигнахме с линейката и буквално половин час след пристигането ни детето вече беше в операционната, защото нещата бяха много сериозни. Доктор Патоков ни чакаше на входа с екипа си. Докато подпиша документите и попълня задължителните въпроси преди операция, те вече бяха направили изследванията и го вкараха в операционната.
- Защо се стигна до операция?
- За да се махне инфектираната тъкан, която е била заразена от бактериите. Отделно, че се беше получил и сепсис. Беше на антибиотична терапия, от която започна да му пада косата и все още на едно място на главата има голо петно. Инфекцията не беше стигнала навътре към органите, беше само под кожата, но подкожните тъкани и мускулите на няколко места са махнати.
- След всичко, което разказахте, бихте ли посъветвали хората да ваксинират децата си срещу това заболяване, защото масовото разбиране е, че то е леко и не води до усложнения?
- Масовото разбиране е такова, но аз съм карала шарката също на 11 години и още си спомням какъв ужас беше, въпреки че вече съм на 47 години. Отделно от това аз винаги съм била, както се казва, проваксър. Винаги съм твърдяла, че колкото и да съм чела в Гугъл и въпреки че работя в библиотека и има достъп до всякаква медицинска литература, когато лекар, който е учил и специализирал години наред, каже, че трябва да се прави нещо, не съм аз човекът, който да спори с него. Винаги съм твърдяла, че трябва да се чуе гласът на лекарите, а не да си мислим, че знаем повече от тях. Живеем в общество, което винаги смята, че знае повече от специалистите по редица теми. Бих посъветвала родителите, преди да слушат приятелки, познати, преди да четат статии в Гугъл, да отидат до личния си лекар и до личния педиатър. Отделен е въпросът, че има и педиатри, които също са против ваксинирането с определени ваксини. Да, случаите на усложнения може да са редки, макар че се оказа, че не са толкова редки, но те съществуват и не се знае кой ще изтегли късата клечка. Ние стояхме буквално три дни пред „Пирогов“ и не знаехме дали детето ще оцелее. Лекарите не даваха гаранция. Сега цял живот ще си носи белезите от лявата страна. Той е рязан на много места. Не е една голяма операция, те са множество разрези. Възстановяването беше трудно. Наложи се присаждане на кожа на едно място и всичко това от една варицела. Всеки сам си „преценя“, както е модерно да се казва сега, но трябва да прецени дали си струва да поеме този риск.
- Какво бихте казали на лекарите, които са се борили за живота на сина ви?
- Никога няма да мога да изразя благодарността си към лекарите достатъчно, така че те да разберат какво изпитвам аз. Все още се опитваме да осмислим какво се случи и все още не ни се вярва. Предполагам, че след време ще осмислим какво е станало, но дори и сега бих могла да кажа, че съм буквално изумена от това, което видях там, от професионализма на тези хора и от отношението им най-вече. Знаете, че хората се оплакват от лошо държание и неглижиране на състоянието. При нас нямаше такова нещо. С нас работиха толкова много хора - лекари, медицински сестри и санитари. Буквално всеки беше ангажиран така, сякаш това дете е тяхно. Отношението беше невероятно. Мога да кажа, че не видях един човек там, който да не е загрижен за това дете, а не беше само то. Ние лежахме в две много тежки отделения - детската коремна хирургия и след това в пластична хирургия и изгаряния. И на двете места нямаше човек, който да не приема нещата лично. Казват, че никога не трябва да приемаш нещата лично, за да си добър професионалист, но тези хора приемаха лично нещата. Така че респект, благодарност, вечна признателност на тези хора. Те завинаги ще си останат част от нашето семейство - на първо място д-р Патоков, разбира се. Той е толкова скромен и добър човек и зад гърба му стоят буквално хиляди деца и възрастни хора, които е спасил. За тези хора трябва да има някакво специално място в рая. Искам да спомена и още един приказно добър човек, Мария Пеева, която стои зад блога Мама Нинджа. Тя беше един от хората, които застанаха зад гърба ми, когато беше най-трудно, тежко и нищо не се знаеше все още. Тя ми помогна най-много, когато трябваше да събираме кръв след операцията на детето.
- Какво предстои за вашето дете оттук насетне?
- Контролни прегледи. Засега не знам колко е понижен имунитетът му. Затова ще се пази от контакт с повече хора. Общо взето терапията оттук нататък е укрепваща и най-вече имуностимулираща - разходки, чист въздух, а след време ще започнем да мислим малко поне да заличим белезите. Няма да има медикаментозна терапия вече. Тя свърши отдавна. Засега е само на имуностимуланти и разходки на чист въздух.
- Кога ще се върне в училище?
- Говорих с директорката на училището. Тази седмица сме на контролен преглед в „Пирогов“ и след това вече ще уточним с нея как да продължи обучението си, защото за два месеца е изпуснал доста материал, а трябва да навакса. Като за начало мислим за обучение от разстояние – онлайн или някаква индивидуална форма. Все още не сме го измислили. Така ще може да продължи обучението с класа си и няма да се стига до повтаряне на годината. Може учебната година да се удължи за него по някакъв начин и да се наложи и през лятото да заляга над учебниците. И тренировките си го чакат. Преди това да се случи той тренираше джудо. Така че и залата го чака. Тренира и плуване. Може би това донякъде му помогна, защото, за да се възстанови човек от такова нещо, е необходима много силна физика. Той успя, така че треньорът и отборът си го чакат да се върне.
Това е тя:
Родена е през 1977 година
Работи в регионалната библиотека „Михалаки Георгиев“ във Видин
Завеждащ отдел „Заемна за възрастни“ и отговаря за медицинската литература
Има пет издадени книги
Милена Димитрова
