0

С ъздаден е изкуствен интелект, който познава решенията на Европейския съд по правата на човека с вероятност 79%. Този уникален резултат е постигнат с помощта на алгоритми, в които е заложено на какви обстоятелства съдиите обръщат най-голямо внимание.

Още през 60-те години на миналия век учените са предсказали, че ще дойде момент, в който компютрите ще могат да предсказват решенията на съдебните заседания. Вероятно този момент е настъпил и технологиите са се развили достатъчно за тази цел.

Новият метод, предложен от програмистите под ръководството на Николас Алетръс от Лондонския университетски колеж е заложен в основата на първата машина, която с висока точност познава решенията на съда в областта на правата на човека.

Европейският съд по правата на човека в Страсбург е международен съдебен орган, чиято юрисдикция се разпространява върху всички държави членки на Съвета на Европа, ратифицирали Европейската конвенция за защита на правата на човека – т.е. от Рейкявик в Исландия до Владивосток в Русия.

Според статистиката през 2015 г. в ЕСПЧ са подадени два пъти повече иска относно нарушаване на правата на човека, отколкото през 2014 г. Повечето от тези искове не са били разгледани, защото не са били подадени по правилата, отнасяли са се до вече взети решения или в текста им не е имало доказателства за извършени престъпления. Според същата статистика едва 15% от исковете са стигнали до съда и по тях са има решения.

Оказва се, че в дадения момент потокът от искове в ЕСПЧ расте, а съдиите са принудени да отсяват хиляди такива, за да решат кои от тях са достойни за вниманието им.

Именно този факт е накарал екипа, ръководен от Алетръс да създаде алгоритъм, предсказващ решенията на съдебните заседания, като се анализират само текста на исковете. Разработчиците твърдят, че тази технология може да автоматизира анализа на исковете и да отдели приоритетните за разглеждане сред тях. „Наясно сме, че изкуственият интелект няма да замени съдиите и адвокатите, но се надяваме, че те ще сметнат работата ни за полезна за бърза оценка на картината на онези случаи, които заслужават да бъдат разгледани – обяснява авторът на изследването, публикувано в сп. Computer Science, - освен това той може да се превърне в безценен инструмент за определянето на онези дела, в които най-вероятно става дума за нарушаване на правата на човека“, допълва той.

Докато анализирали статистиката на миналите дела, учените стигнали до извода, че съдиите на ЕСПЧ най-чест обръщат внимание на не юридическите термини в текстовете на исковете, а на най-обикновеното описание но фактите. Следователно, ако се изразяваме с езика на закона, съдиите са по-скоро реалисти, отколкото формалисти.

Тези изводи съвпадат с резултатите от предишни изследвания, посветени на съдебната практика на други нива, включително и във Върховния съд на САЩ.

Затова докато решават дали наистина има нарушаване на човешките права, например на задържан в определена държава, съдиите най-често обръщат внимание на думи като „храна“, „препълнено“ и „помощ“. Тоест съдиите по-често се вълнуват от моралната страна на нещата, отколкото от формалната такава, твърдят учените.

В работата си математиците са използвали 584 постановления на ЕСПЧ. Били са избрани онези, които са се позовавали на три члена на Конвенцията за защита на правата на човека – чл. 3 (забраната за мъчения и унизително отношение), чл. 6 (правото на справедлив съдебен процес) и чл. 8 (правото на зачитане на личния и семейния живот). Тези членове са били избрани, защото се отнасят към основополагащите права и по тях има повече постановления.

Създаденият алгоритъм е анализирал текстовете на исковете и е давал решение по всяко дело по принципа „има нарушаване“ - „няма нарушаване“. За да бъде избегнато грешно решение, учените анализирали равен брой дела, в които са били установени нарушения и не са били установени такива.

Вече „научен“ от миналите дела, компютърът анализирал определени фрази, факти, обстоятелства, изложени в материалите на всяко едно от тях, и определял присъдата.

След анализ на стотици материали изкуственият интелект достигнал точност от 79 на сто при познаването на присъдата.

„При досегашните изследвания в тази област машината е предсказвала решенията на съда въз основа на характера на престъпленията или позицията, която е заемал съдията, а ние за първи път предсказваме решенията на съдиите, като се опираме на анализ на документите, подготвени от съда“, обясняват специалистите.

Авторите са уверени, че подобни алгоритми са способни да повишат ефективността при разглеждането на дела във висшите съдилища, но за да се превърне той в действителен инструмент, трябва да бъде „обучен“ с помощта на анализ на повече искове, включително и такива, които още не са разглеждани от съда.

Критиците обаче не препоръчват да се надценяват възможностите на изкуствения интелект, тъй като той не може да отчита отделни нюанси на всяко дело.