„Хубави са ни къщите, но стена хляб не подава. Нито грижа дава, нито можеш да си говориш с нея. Ето на - две къщи имаме една срещу друга. Моята и за децата. Общо 8 етажа. Имам 9 внуци, а от 10 години не съм ги виждала. На единия син семейството е в Гърция, на другия в Холандия. Само по телефона се чуваме. Какво да правя сама в две големи къщи? Освен да полудея от мъка!”, пита и си отговаря сама Златка Иванова, а една сълза се стича по бузата й.
Красиви къщи от два до четири етажа
с просторни балкони и сенници се редят по тясна улица с доста понадупчен асфалт. Някои порти и огради са от ковано желязо, керемидите по покривите лъщят, виждат се и соларни панели. Има домове, облицовани в скъп мрамор, повечето са с топлоизолация, боядисани в бяло, жълто и червено. Има и по-скромни, но от петдесетина къщи само десетина са по-скромни.
По улицата с характерната глъчка тичат няколко ромски дечица. Само че не са голи и боси. Напротив - чисти и спретнати са, а на марковите им дрешки и скъпи велосипеди може да завиди всеки техен връстник. 
И това не е снимачната площадка на рекламен клип за малцинствената интеграция. А самата реалност в ромската махала на хасковското село Войводово. И местните, и хасковлии я наричат ромския „Бевърли Хилс”.
„Гордеем се, че тези къщи сме ги вдигнали с честен труд и много лишения. Тук всички сме гурбетчии. Животът ни отиде по чужбина. Младите са пръснати по цяла Европа – Гърция, Италия, Холандия, Кипър, Малта, Англия. Тук никой не краде, цигани, турци и българи си държим къщите отключени”, казва 48-годишният Юлиян.
Той е бил футболист на младини. Завършил е във Войводово 8-и клас, после и техникум в Хасково. Бил в донаборна школа за шофьори и да е зад волана му останал занаят за цял живот. От 19 години живее на гръцкия остров Крит. „Работя легално, с трудов договор и осигуровки от първия ден. Ако успея да изкарам още 6 години, ще взема гръцка пенсия. Ще се върна да си я харча у дома”, мечтае някогашният футболен талант.
„Аз скоро заминавам. Но малкият остава тук, при майка ми. Да учи тук, в България. Аз децата си няма да погърчвам. Обичам си страната, макар че
мизерията ни прокуди оттук
казва Юлиян.
Много му било болно, че в България циганин и крадец са синоними. „Ако бях останал в България никога нямаше да ме пуснат да работя в банка. Ще решат, че ще крада. А на Крит гръцкият ми работодател на третия месец ме остави да се оправям с касата. Даваме коли под наем, в сейфа има хиляди евро, досега един цент не се е загубил”, допълва той. Оцеляваме въпреки кризата. Да, съкратиха доста хора. Но ако работиш съвестно, никой няма да те изгони. Хем сме по-работливи, хем кандисваме и на по-ниски заплати”, допълва Юлиян.
„Като дойде септември и тук остават само старци и деца. Всички други отиват по чужбината, остават къщите, а хората ги няма”, казва Радка. 21-годишната жена държи в ръцете си пеленаче.
„Тук съм само защото са ми малки децата. Малко да пораснат и аз ще ходя да търся работа навън. Най-много
искам да отида в Англия
дано не са затворили границите дотогава”, споделя младата жена.
„Отивам при баба Златка. Ще я уча на фейсбук и вайбър. Да може да се вижда с внуците, не само да си говори по телефона”, казва младата майка с усмивка. Повечето баби и дядовци в махалата вече са свикнали с новите технологии. Не крият, че им е било много трудно в началото.
Във Войводово живеят също българи и турци. Всички уважават местните роми, защото си вадят хляба с честен труд. И натискат мургавите си дечица до ходят на училище. Защото са разбрали, че без образование нямат никакъв шанс. Освен да просят, крадат и проституират.
Кражби във Войводово на практика няма
Даже повечето къщи не се заключват. А толерантността между етноси и религии личи още от мегдана. Там църквата „Света Петка” и джамията в селото са една до друга - делят ги 7-8 метра, а някога са били в общ двор.
Обичайни са петъчната молитва – намаз и неделната православна служба. Тогава от Хасково идват ходжата и попа. Във Войводово християни и мюсюлмани са горе долу по равно.
До 2000-а година в селото нямало нито църква, нито джамия. Общинският съвет в Хасково дал две порутени съседни постройки на двете вероизповедания.
Така първо врати отваря православният храм „Св. Петка”.
Докато християните градели храма си, мюсюлманите им помагали
По-бедните с доброволен труд, а по-заможните с дарения. После християните им върнали жеста. И те работели за строежа на джамията.
„Попът ме покани да пея в църквата и да я благословя, когато я откриваха. После пък християнски духовник влезе в джамията и я освети и отслужи водосвет, когато я построихме”, спомня си ходжата Кадир Тахир Алиосман.
„Господ е един, независимо как го наричаме. Важното е да вярваме в Него. Няма нищо по-страшно от безбожниците, те не се спират пред нищо”, казва ходжата. „Младите не се интересуват много. На службите идват предимно възрастни хора”, допълва Кадир Тахир.
Във Войводово живеят около 1500 души, като поне 300 от тях са гурбетчии. В селото има детска градина, основно училище, здравен пункт, в който идват джипито и стоматологът. Селото е само на 7 км от Хасково и всички тук са убедени, че рано или късно ще стане част от града.
Монитор
