И зминаха точно 10 години от трагедията след незапомнения порой във варненския квартал „Аспарухово“. На 19 юни 2014 г. стихията отне 13 живота, сред които и на деца. Пороят нанесе не само щети за милиони левове, но преобърна и десетки човешки съдби. Днес от потопа няма и следа. Кварталът е изцяло обновен, но местните всеки път изтръпват, щом завали по-обилен дъжд.
Общината и държавата са се погрижили за обновяването на инфраструктурата в района. Останал е обаче споменът от онази злополучна нощ.
19 юни
Четвъртък е, в късните следобедни часове отново започва да вали, както и в предходните дни от седмицата. Този път дъждът е пороен, за минути улиците на морската столица се превръщат в реки. Нищо обаче не предвещава трагедията, която ще се разрази малко след 19 часа в най-южния варненски район. Огромни кални вълни заливат квартала. Най-много вода се изсипва по улиците „Горна Студена“, „Моряшка“, “Белгород”, „Гривица“ и „Кирил и Методий“.
Кал и боклуци задръстват улиците на квартала, десетки намачкани коли са захвърлени навсякъде от стихията, а между тях започват да откриват трупове на животни и хора. По-голямата част от "Аспарухово" е залята в резултат на появата на т.нар. речен тип наводнение, дошло по Темелковото и „зточното дере. Жертвите и материалните щети от бедствието са щели да бъдат значително по-малки, ако в коритото на Западното дере, където се помещава местната ромска махала, не са били изградени незаконни къщи, категорични са експертите след трагедията.
За екстремалността на валежите на 19 юни 2014 г. говорят всички справки на Националния институт по метеорология и хидрология. Само за половин час – от 18,30 до 19 часа, интензивността на падналите валежи на един квадратен метър е била 138,8 литра. За периода от 15 до 20 юни 2014 г. количеството на валежите е било 175,6 литра, което представлява 382 процента от нормата за месец юни.
Доброволци
В следващите дни близки, институции, ВМС и хиляди доброволци издирват оцелели. Част от телата са открити дни по-късно в тинята, събрала се покрай морския бряг.
„Около 21 ч. влязох в квартала - спомня си отец Ясен Керчев. - Гледката беше ужасяваща! Целият център беше в кал, имаше трупове, хората бяха ужасени!“, коментира за „Телеграф“ с навлажнени очи свещеноикономът, председател на местния храм "Св. цар Борис".
„Въпреки целия ужас това бедствие обедини човеците, които си помагаха всячески един на друг, което е знак, че обществото ни е здраво!“, оценява ситуацията днес отец Керчев. Над 1000 доброволци от цялата страна се стичат да помагат на бедстващите в „Аспарухово“. „Раздали бяхме ботуши, лопати и кофи“, припомня си по-късно председателят на БЧК – Варна, Илко Раев, който бе сред първите, притекли се на помощ с хората си от Червения кръст.
Доброволците са включени в почистването на най-рисковите зони по най-пострадалите улици. Сред тях има 80 представители на ВМС, 50 от международна скаутска организация, студенти от висшите училища в града и от страната, много са и неорганизираните доброволци, дошли да помагат. Стотици граждани на Варна също се включват в почистването на квартала. Сред тях са и 24-ма сираци, възпитаници на социалния учебен професионален център „Анастасия д-р Железкова”, които участват от първия до последния ден във възстановителните дейности в квартала, по-късно избрани от ЕП за Европейски граждани на годината.
Монумент
За броени дни се зароди нова вълна на съпричастност и българи от цялата страна и чужбина помогнаха с дарения и пари. „С парите от DMS кампанията бяха закупени 6 апартамента, в които срещу символични цени са настанени хора от квартала, пострадали от бедствието“, коментира за „Телеграф“ кметът на „Аспарухово“ Ивайло Маринов.
Огромна помощ оказаха община Варна, държавата, Българският червен кръст и хилядите доброволци. Именно в тяхна чест хората от „Аспарухово“ издигнаха паметник на признателността, където всяка година на 19 юни се събират и поднасят венци и цветя. Така бе и днес – 10 години след трагедията. Монументът е наречен „Благодарност”, висок е близо 4 метра. Изработен е от листова стомана и представлява три ръце, съединени над паметна плоча.
Проектът е на художника Венцеслав Антонов, който скоро загубихме, а текстът на плочата е на поетесата Елка Няголова. В навечерието на деня се провежда вечерна служба в храма „Св. цар Борис I" в „Аспарухово“, а в самия ден - литийно шествие и заупокойна молитва. Пред паметника до читалище „Просвета“ се отслужва водосвет за здраве и за благодарност към хората, които с доброволния си труд са помогнали на хората от квартала.
Възстановяване
Възстановяването на района е дълго. В него са вложени над 20 млн. лв. от фонд „Солидарност“, оперативна програма „Региони в растеж“ и от местния бюджет на Варна. Отстраняването на щетите отне около 2-3 години. Веднага след трагедията започна работа по реконструкцията на източния и западния охранителен канал. Коритата им бяха бетонирани, а проводимостта – осигурена.
Възстановени бяха мостовите съоръжения на бул. „1 май“ и ул. „Орел“, както и до плажните ивици. Постепенно кварталът бе почти напълно обновен. Според кмета на „Аспарухово“ Ивайло Маринов предприетите последващи мерки и действия от местната власт с изграждането и поддържането на охранителните канали са добра превенция за подобни бедствия за в бъдеще. „В районна има изградена система за ранно оповестяване от наводнения с датчици и камери, които наблюдават охранителните канали в реално време“, съобщи още Маринов.
Темида обвини майката природа
В края на август 2018 г. Апелативният съд във Варна прие, че основната причина за настъпилото водно бедствие е екстремността на природното събитие от 19 юни 2014 г. Факторите свлачища, битови и строителни отпадъци, изградени постройки по протежението на дерето и в него не са основната причина според магистратите. От справките на НИМХ става ясно, че само за половин час – от 18,30 до 19 часа, интензивността на падналите валежи на един квадратен метър е била 138,8 литра. За периода от 15 до 20 юни са били 175,6 литра, което представлява 382 процента от нормата за месец юни. Подобно наводнение във Варна е имало и през 1951 г., когато в три валежни дни през август са измерени 292 литра на кв. м. Центърът на изваляването тогава обаче е бил в друга част на морската столица.
*Автор: Любомир Славов
