Д нес добре знаем, че пушенето е вредно и повишава риска от развитие на редица заболявания и техните усложнения. Кога и как тютюнът навлиза в живота на хората и се превръща в едно от най-често използваните психоактивни вещества - вещества, които влияят върху работата на мозъка и причиняват промени в настроението, съзнанието, мислите, чувствата или поведението.
Историята на тютюна има своите корени в различни древни цивилизации. В продължение на дълги години той е бил почитан сред много народи, служейки като проводник за молитва, символ на благоговение, източник на изцеление и средство за защита. С течение на времето хората откриват неговите стимулиращи и променящи настроението ефекти. Консумацията на тютюн стана популярна поради своите развлекателни и социални аспекти.
Смята се, че тютюнът (растение от рода Nicotiana) произхожда от Андите в Южна Америка и го е имало около 6000 г. пр. н.е. В Централна и Южна Америка природните условия за отглеждане на тази култура са изключително благоприятни. В района възникват около 60 сорта тютюн, а в днешно време от тези региони се изнася най-висококачественият и търсен тютюн в целия свят.
През първото хилядолетие от нашата ера индианците започват да включват тютюна в религиозни церемонии и да го използват за медицински цели. Маите придават на процеса на пушене свещено значение и връзка с боговете чрез вдишването и издишването на дима.
Индиански мит разказва историята на жена, изпратена от Великия дух, за да спаси човечеството. Докато пътува, навсякъде, където дясната й ръка докосва земята, поникват картофи, а където се допре лявата й ръка, расте царевица. Когато спира да си почине, нацъфтяват тютюневи растения, символизирайки изобилието и плодородието на земята.
Археология
Най-ранните археологически доказателства идват от теракотена лула за тютюн, открита в област в Западна Африка, датирана от 19 век пр. н.е.
През 1976 г. фрагменти от тютюневи листа са намерени в останките на египетския фараон Рамзес II (1279-1213 пр. н.е.). Изследователски екип от Германия доказа наличие на никотин в египетски мумии от 1070 г. пр. н.е. до 395 г. сл. н.е. Учените обаче не изключват възможността тези находки да са резултат от допълнителна човешка намеса и замърсяване в хода на вековете.
В древни храмове в Индия до днес са оцелели фрески, изобразяващи свещеници, които пушат дълга лула с гъст дим. Скитските народи са имали развита култура на пушене на тютюн, както свидетелстват многократно извършвани антропологични анализи.
„Официалната“ история на тютюна започва със срещата между Христофор Колумб и местното население на Новия свят през 1492 г. Жителите на Бахамските острови дават подаръци на Колумб и неговия екипаж, включително изсушени тютюневи листа. Според преданието Колумб не осъзнава ценността им и ги хвърля зад борда. Благодарение на великия мореплавател обаче на картата на света се появява за пръв път името „тютюн“ – екзотичният остров Тобаго (индианците използват тази дума за лули за пушене).
Рамон Пане е католически монах, който придружава Колумб при втората му експедиция. Смята се, че това е човекът, въвел тютюна в Европа. Семената на тютюна са засети най-напред в Испания, Италия и на територията на съвременна Белгия.
Френският посланик в Португалия Жан Нико дьо Вилмен (1530–1604 г.), представя тютюна на кралица Катрин де Медичи (1593-1629) и внася това растение във Франция. В знак на почит към Нико ботаническият вид Nicotiana и продуктът му никотин са наречени на негово име през 1965 г. от Адам Лоницер.
През 1571 г. Николас Монардес, лекар в Севиля, пише книга за лечебните растения на Новия свят. Сред тях е и тютюнът, за който авторът твърди, че може да лекува 36 различни болести. Книгата се налага като стандартен медицински учебник в цяла Европа.
Затова не е учудващо, че когато Голямата чума удря Лондон в средата на 1660-те, хората вярват, че пушенето на тютюн може да ги предпази от заразата. Бубонната чума убива повече от една пета от жителите на Лондон. Итън, училище близо до града, налага пушенето като превантивна мярка с надеждата да предотврати разпространението на болестта.
В Русия търговията с тютюн и пушенето са разрешени през 1697 г. по време на управлението на Петър I, който самият става страстен пушач след посещение в Холандия. Освен това той по всякакъв възможен начин убеждава сътрудниците си да пушат и разрешава вноса на тютюн от чужбина.
През 1638 г. Вирджиния се налага като основен доставчик на тютюн за Западна Европа.
Господство
Испания придобива глобално господство на пазара на тютюневите изделия благодарение на указ на крал Филип през 1717 г. През 1728 г. отново с указ на краля в Севиля е построена фабрика за обработка на тютюневи листа и производство на пури.
През 1761 г. британският лекар Джон Хил публикува „Предупреждения срещу прекомерната употреба на емфие“. Д-р Хил свързва прекомерната употреба на емфие с податливост към рак на носа. Вероятно това е първото клинично изследване на ефектите от тютюна.
В годините след Първата световна война все повече научни доказателства започват да свързват употребата на тютюн с различни здравословни проблеми, включително рак. Натрупването на тези данни и нарастващите опасения за общественото здраве доведоха до засилено регулиране на употребата на тютюн.
Защита
Растенията произвеждат никотин като защита срещу нападения от насекоми и тревопасни животни. В миналото той е прилаган като пестицид в целия свят до забраната му в средата на 60-те години.
По време на еволюцията тревопасните животни и насекомите са развивали механизми на устойчивост към никотина. Известна е тютюневата гъсеница (пеперудата Manduca sexta), която изобщо не се „плаши“ от него. Нещо повече, тя обработва никотина, за да й служи за отбрана срещу хищниците, които я застрашават.
Съвременната наука опитва да използва тютюневите растения като своеобразни биологични фабрики. Целта е в тях да бъдат произведени представляващи интерес белтъци (антигени) за създаване на ваксини срещу инфекциозни заболявания при хората и животните.
Пристрастяване
Никотинът е широко признат като психоактивно вещество, чиято употреба води до пристрастяване. В човешкия организъм той се свързва със специфични рецептори с важно значение за възпалението, имунитета, клетъчния растеж, познанието и др. ключови процеси. Съобщено е, че може да въздейства върху начина, по който се чете генетичната информация. Никотинът стимулира освобождаването на биологично активни молекули (невротрансмитери като допамин, ацетилхолин, серотонин, ендорфини и др.), които предизвикват усещане за удоволствие и „възнаграждение“. Отказът от тютюнопушене е голямо предизвикателство. Както казва с намигане Марк Твен: „Няма нищо по-лесно от спирането на цигарите, аз лично съм го правил над сто пъти”.
Само цифри
По данни на СЗО годишно тютюнът отнема живота на над 8 милиона души, от които 1,3 милиона са непушачи, изложени на вздействието на вторичен дим.
Приблизително 80% от потребителите на тютюн в света живеят в страни с ниски и средни доходи.
През 2020 г. употребата на тютюн е обхващала 22,3% от световното население, включително 36,7% от мъжете и 7,8% от жените.
За борба с тютюнопушенето през 2003 г. беше приета Рамкова конвенция на СЗО за контрол на тютюна, подкрепена от над 180 държави.
Проф. д-р Радостина Александрова, БАН
