* Нужна е около седмица за преговор преди провеждането на входните нива

* Трябва да се грижим за качеството на науката, тъй като се конкурираме с всички страни за младите ни учени

* Нужна е около седмица за преговор преди провеждането на входните нива

* Трябва да се грижим за качеството на науката, тъй като се конкурираме с всички страни за младите ни учени

Акад. Денков, какви мерки ще бъдат предприети за наваксване на пропуските покрай онлайн обучението?

Мерки за наваксване на пропуските съществуват и сега. Истинският въпрос е кога да бъдат. В момента се прилагат такива мерки, но те не са достатъчни, за да компенсират онлайн обучението. Затова, когато мине вълната, по вече разработена методика ще бъдат анализирани пропуските на всеки ученик. Мерките ще бъдат индивидуални. Няма нужда всички да бъдат слагани под общ знаменател. Ще се използва максимално времето извън стандартния учебен план - дните до 30 юни, както миналата година. През лятото ще се проведат и част от извънкласните дейности за социализация и за допълнителни занимания, както беше с програмата „Отново заедно“.

Нова мярка е предлаганото по-ранно започване на учебната година. Дните преди 15 септември могат да бъдат използвани за преговор, затвърждаване на материала и адаптиране към новата учебна година. Сега, когато децата се върнат в училище след ваканцията, учителите често започват с входно контролно. Не смятам, че това е правилно. Трябва да се отделят поне няколко дни или седмица за преговор и тогава да се прави т.нар. входно ниво. След това, ако трябва, нека се отделят още 2-3 дни, за да се затвърди материалът от предходната година, който е важен, за да се продължи нататък. Едва тогава може да се мине към нов материал. Тази мярка трябва да бъде обсъдена със социалните партньори.

Ще стане ли образователната система по-дигитална?

Със сигурност, но това не може да стане от днес за утре. Информационната система, която беше въведена през 2021 г., улесни достъпа до богат набор от важни данни. В единната платформа са включени данни за всеки отделен ученик и учител по училища и паралелки. Те са ни необходими, за да правим анализ какво се случва на различните места. Тази система ще бъде надградена с бъдещия електронен облак, който ще събере на едно място образователните ресурси, включително от външни доставчици.

Предвиден е и трети етап на развитие, който да позволи персонализирано обучение. Това ще се случи със средства по новата програма „Образование“, която ще бъде реализирана в следващите няколко години. Ще започнем този проект максимално бързо, но първо трябва да завърши вторият етап, за да сме сигурни, че той работи добре. Успоредно с това трябва да върви подготовката на учителите, за да могат те да работят с новите технологии. Курсовете за квалификация ще бъдат в тази насока.

Част от учениците вече правят тестове и контролни на лаптоп. Може ли матурите и националното външно оценяване също да бъдат по този начин?

Още за тази година националните външни оценявания и държавните зрелостни изпити по информационни и комуникационни технологии (ИКТ) ще се правят на компютър, както се провеждат олимпиадите по ИКТ. Ще видим как работи системата. За да може да се проведат по този начин държавните зрелостни изпити и националното външно оценяване, всеки един ученик трябва да бъде пред компютър със сигурна интернет връзка. Осигуряването им не може да стане от днес за утре. На база натрупания опит по ИКТ ще развием онлайн изпити и за другите дисциплини. Това вероятно ще става поетапно. Трябва да разширим този тип изпитване и оценяване, но това ще отнеме известно време, защото изисква адаптация и от учениците, и от учителите, и от родителите. Това обаче е бъдещето.

Нови програми, учебници или начин на преподаване – как ще се пренастрои системата от зубрене на материал и преповтаряне на факти към усвояване на знания и умения?

Със сигурност са необходими промени в учебниците - в начина, по който се пишат и оценяват. Това е една от точките, включени за анализ в Коалиционното споразумение. Ограничаването на броя на учебниците не е достатъчно. Това няма да реши проблема. Искам да подчертая, че наличието на повече от един учебник не означава, че ние плащаме повече средства. МОН финансира един комплект за едно дете. Затова няма финансова разлика дали ще утвърдим един или няколко учебника. От друга страна, децата са много различни. Идеята на персонализираното обучение е учителят да подбере учебника и учебните помагала, така че да бъдат най-подходящи за учениците, с които работи.

Ресурсите в новия е-облак могат ли да заместят учебниците, когато платформата бъде достатъчно развита?

В близките 1-2 години не, но в съвременните образователни системи в развитите страни все повече се набляга на учебните пособия, така че децата да получават това, което е най-адекватно за тях. Там има все по-малък фокус върху конкретен учебник. В някои държави няма утвърдени учебници и учителят има свободата да избира всички помагала спрямо класа, с който работи. В България все още е твърде рано за този модел. Със сигурност обаче тежестта постепенно ще се премества от учебниците към набора от налични помагала, включително и електронните ресурси.

Преди да стигнем до този момент, кога учебниците за гимназистите ще станат безплатни?

В Коалиционното споразумение е заложено всички учебници да бъдат безплатни, така че е въпрос на финансов ресурс. Моите очаквания са ако не тази, то през следващата или най-късно по-следващата година тази мярка да бъде въведена.

Със спортното и с културното министерство ще направите обща програма за дейности по интереси. Какви възможности ще дава тя?

Това ще бъде нова национална програма за училищната мрежа. Тя ще бъде за подготовка на спортни отбори и състезания, както и на такива в сферата на изкуствата. Акцентът ще бъде върху груповите занимания, така че да има и елемент на екипна работа и социализация на децата. Ще подкрепим колективните спортове, театралните и танцовите групи, хоровете. Когато отборите отиват на състезание на областно или национално ниво например, ще използваме спортни бази. Ще включим и съдии със съответна професионална подготовка. Експертите от министерствата на младежта и спорта и на културата ще се включат в подготовката на програмата.

Трябва ли да се кандидатства по нея или ще бъде насочена към всички?

Идеята е да се включат всички училища в България. Тя ще включва състезания на училищно ниво, след които, подобно на олимпиадите, най-добрите отбори и групи ще се явяват последователно на общинско, областно и национално ниво.

Ще бъдат ли пренасочени по тази програма и дейностите по интереси, които се финансират от държавния бюджет?

Не. Тази програма е само за спорт и изкуства. Всичко друго продължава. Това е нещо, което според нас липсваше в последните години. В нашата система имаме грижа и отговорности, свързани не само с образованието, но и с възпитанието на децата. Заниманията със спорт и културни дейности помагат за това.

Какво трябва да се промени, за да задържим талантливите деца в България, как ще продължите да ги подкрепяте?

Най-важното за тях е да знаят, че могат да се реализират по най-добрия възможен начин в България. Ако талантливите деца нямат усещането, че в родината си ще могат да живеят добре и да се реализират, така както биха го направили в другите страни, няма да можем да ги задържим. Имаме случаи, в които те учат в чужбина и се връщат обратно тук, но условията все още не са такива, каквито трябва. Проблемът не е само в образователната система. Тя се справя относително добре, иначе нашите младежи не биха могли да отидат в най-добрите университети в света. Най-слабото ни място е възможността за успешна реализация в страната. Бих добавил и липсата на подкрепа за науката, новаторите, на уважение към хората, които носят знанието и имат таланти. Един от проблемите на България е, че тя не уважава знаещите и можещите. Това е историческа черта, която, ако не бъде преодоляна, ще бъде трудно да задържим талантите и да привлечем такива към нашата страна. В чужбина знанията и уменията получават много повече уважение и признание.

Миналата година видяхме първото издание на картата на висшето образование. За следващото се предвижда включване на икономическа компонента. Каква ще е нейната роля за развитието на университетите?

Основната й роля е да свърже развитието на висшето училище с перспективите за развитие на региона. Това включва не само бизнеса, а и подготовката на учители, хора с икономическо и административно образование. През месеците на служебното правителство многократно министърът на икономиката, тогава в лицето на сегашния премиер Кирил Петков, беше в МОН с инвеститори и обсъждахме възможностите за подготовка на кадри, които са им необходими. Говорим за водещи компании в света. Без добре подготвени специалисти те не могат да разкрият мощности в България. Такива заявки има и от новия министър на иновациите и растежа. Трябва да работим тясно за това да свържем подготовката на висококачествени специалисти с привличането на инвеститори, които развиват производство или услуги с висока добавена стойност. Това е начинът да забогатее една страна, която не е богата на природни ресурси – чрез създаване на експертно ориентирана икономика и привличане на инвеститори с висока добавена стойност. И двете дейности изискват висока квалификация на кадрите.

Ще се отразят ли потребностите на бизнеса и на потенциалните инвеститори върху план-приема?

 Последните години план-приемът беше адаптиран спрямо завършващите студенти и тяхната реализация. Тази посока е правилна, но това не е достатъчно. Аз не предвиждам големи промени в план-приема, а създаването на стимули висшите училища, регионалните власти и инвеститорите - реални или потенциални, да работят заедно, така че да развиват специалностите, които ще бъдат най-полезни на региона. Това е въпрос на дискусия между тях. Мога да дам пример. След като дойдоха потенциални инвеститори от много голяма немска фирма и казаха, че им трябват определени специалисти, моята задача беше да ги срещна с ректорите на Софийския и Техническия университет, с които да се разберат колко студенти, по какви специалности им трябват, какво са готови да инвестират в оборудване и лаборатории. Това е конкретика на ниво инвеститор – висши училища, не на ниво МОН. В тази линия е възможността за договори между фирмите, студентите и висшите училища. Очаквам тази дейност да се разшири с времето. В началото ще бъде трудно, защото за младите е трудно да поемат средносрочен ангажимент, но от друга страна, когато се появят инвеститори, това може да се окаже добър вариант за тях. В договорите има условие, че те ще дадат заплата, равна или по-голяма от средната за страната в съответния бранш. Така студентите получават известна сигурност.

Ще имат ли възможност студентите да се включат в научни изследвания или експедиции с финансиране от държавата?

В моята катедра в Софийския университет винаги сме включвали много студенти в реални научни изследвания, археолозите също водят своите студенти на разкопки. Административни проблеми няма, те по-скоро са финансови - трябва да бъдат отделени средства. Затова предвиждаме във всички нови инициативи, свързани с изследователските университети, иновативните институти на БАН, центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, да има индикатори, свързани с младите учени и студентите. Това е дейност, която съществува и ще се развие допълнително. Трябва да се има предвид, че за да се увлекат студентите в истинска научна дейност, самият преподавател трябва да е истински учен. Имаме определени проблеми с това на много места.

Какви са тези проблеми?

Според проведено изследване в един университет със слаба изследователска дейност 70% от студентите смятат, че се занимават с наука. В същото време в СУ, който провежда в пъти повече изследвания, само 30% посочват, че се занимават с научна дейност. Това означава, че студентите в първия университет дори не разбират, че това, което правят, не е истинска научна дейност. Псевдонаучната дейност е един от проблемите, с които трябва да се преборим. Това е свързано с проверките за плагиатство, създаването на обективни показатели, с които да се оценява дали резултатите от едно научно изследване са наистина качествени. Публикуването в международни списания означава, че независими рецензенти са удостоверили, че това научно изследване има качества. Когато оценяваме количествено колко статии са публикувани в Scopus или Web of Science, ние оценяваме и това, че независими рецензенти са оценили качеството на статиите. Т.е. набор от количествени показатели може да помогне да се оцени и качеството на научната дейност.

Според статистиките изоставаме по брой учени спрямо повечето страни в ЕС. Какво трябва да предприемем, за да се промени това? Броят учени или качеството на тяхната работа е по-важно?

В България има учени, които са международно признати и известни. Не говоря само за класацията на Станфордския университет. Учени от България редовно публикуват статии в най-престижните списания – Nature, Science, включително и от научни изследвания, които са проведени изцяло или предимно в нашата страна. Това показва, че наука в България има, но действително сме с по-малък брой учени на 1 млн. население в сравнение със средното равнище в ЕС.

Трябва да се грижим и за развитие на качеството, тъй като за нашите млади учени се конкурираме с всички страни в Европа. Оказва се по-лесно да отидеш във Франция или Германия и да развиваш научна дейност, отколкото в България. Проблемите не са свързани само със заплатите, а и с условията за работа, с престижа, който успешните учени тук не получават като заслужено признание. Ако тези въпроси не се решат, изтичането на мозъци ще продължи. Въпросът не е само в обучението, а и в реализацията. За да е успешна, животът в България също трябва да бъде качествен. Това е, което търсят умните млади хора, талантите. За да се чувстват добре, трябва да се промени комплекс от условия - повишаване на финансирането за науката с фокус върху младите, повишаване на изискванията за академично израстване, така че добрите да се очертаят, усъвършенстване на системите за атестация и акредитация, така че добрите да не бъдат „удавени“ сред посредствените, осигуряване на специализация в чужбина, за да си намерят партньори, престижът на учените, който е свързан и с ясна комуникация в обществото каква е ползата от наличието и използването на такава научна експертиза.


Визитка:

- Академик на БАН и редовен член на европейската научна академия Academia Europaea, професор и доктор на науките по физикохимия

- Член на експертна група "Физически науки" към Европейската космическа агенция

- Ръководи лаборатория “Активни формулировки и материали” във Факултета по химия и фармация на СУ "Св. Климент Охридски"

- Сред първите 2% на най-влиятелните учени в света според класация на университета в Станфорд от 2021 г.

- Зам.-министър на образованието и науката с ресори висше образование и европейски структурни фондове от 2014 до 2016 г.

- Служебен министър на образованието и науката през 2017-а и 2021-ва

- Министър на образованието и науката в кабинета „Петков“