- Г-н Велев, какъв е ефектът от високите цени на тока върху бизнеса?
- Ние изпратихме писмо на 16 юли до председателя на парламента, премиера, министрите на финансите и на енергетиката, до КЕВР с предложение за спешно въвеждане на компенсаторен механизъм във връзка с екстремните цени на тока. Настояваме от 1 юли, тоест със задна дата, да се въведе такъв механизъм, какъвто имахме през 2022-2023 година и който всъщност се отчете на европейско равнище, че е един от най-сполучливите. Схемата трябва да предоставя 100% компенсиране над определен праг на цената на тока.
РЕСТОРАНТИ И ХОТЕЛИ С УЛТИМАТУМ: Компенсация за тока или фалит!
В момента ценовото решение е на КЕВР, според което прогнозната пазарна цена на тока за едногодишен период от 1 юли 2024 до 30 юни 2025 е 173,09 лв. за мегаватчас. За първото полугодие на тази година средната цена на тока на свободния пазар е 150,37 лв. Към момента обаче средната цена на свободния пазар от началото на юли до вчера е 287,10 лв.
В отделни дни отива към 500 лв., а в отделни часове стига и 1500-1700 лв. за мегаватчас. Хубаво е да се каже и каква е цената на енергията за битовите потребители - 127,69 лв. На практика токът за бизнеса е със 125 на сто по-скъп от този за домакинствата. Тук трябва да посочим, че в цял свят токът за индустрията е по-евтин от този за бита, защото трябва да е конкурентоспособна и купува на едро. Едно предприятие купува ток колкото за захранване на няколко квартала или малък град. Съответно доставката и планирането на такива големи количества е много по-лесно и изгодно на доставчиците, затова и цените са по-ниски. В България е точно обратното.
- Само у нас ли има такива високи цени на тока, как е в Европа?
- За разлика от 2022 година високите цени на тока не са общоевропейски проблем, а балкански. Такива високи цени освен в България има в Румъния, Гърция и Западните Балкани, до Унгария.
- Има ли компенсации в останалите държави, където има такива драстични ръстове?
- В Гърция има компенсации, в Румъния има таван. Само при нас от европейските членове в засегнатия регион няма до момента нищо освен обещания в преходните и заключителните разпоредби в Закона за държавния бюджет за компенсации при екстремни промени на пазара на ток. За това ние настояваме за спешни мерки. Да се приеме от правителството програма за компенсации, която да се обяви веднага, защото ако това не стане, просто предприятията ще спрат.
Ако знаят, че няма да има компенсации, както е в момента, те не могат на тези цени да работят. Особено електроинтензивната индустрия. Защото, ако калкулират цената на тока в продукцията, не могат да я продадат. Защото или са на световните борси, където цените на металите са много по-ниски, или имат дългосрочни договори, по които не могат да променят цената, защото в нашия регион тя е скочила.
- В случая, щом са заложени тези компенсации в Закона за бюджета, няма да е необходимо специално разрешение от ЕК за отпускане на пари по нея.
- Да, не би следвало. Тя трябва бързо да се въведе. Още повече че в много страни има действащи такива, въпреки че цените са значително по-ниски от нашите. Нека пак да вземем за пример периода от началото на този месец. Цените са 38 до 70 евро за мегаватчас в страни като Швейцария, Франция, Белгия, Австрия, Нидерландия, Германия, Испания, Португалия и други.
Това е в пъти по-малко и ние с тези страни се конкурираме на едни и същи пазари. Не само че трябва, но хубавото е, че няма проблем да се въведе такъв механизъм, защото пари има. Тук не става въпрос да се вземат пари отнякъде и да се дадат на предприятията. По-скоро трябва да се върнат парите на предприятията, които са им надвзети. Те са надвзети от АЕЦ „Козлодуй“, откъдето бързо и лесно могат да се вземат.
Атомната централа има пределни цени, на които да продава, и ако ги надхвърлят, са задължени да внасят във Фонда „Сигурност на електроенергийната система“. Всъщност цената, на която НЕК изкупува от АЕЦ и определена от КЕВР, е 65 лв. за мегаватчас. Следната пазарна за месеца е 287 лв. Оттам идва една свръхпечалба, която трябва да се върне на предприятията чрез този механизъм. Освен това ние настояваме прагът да не е 200 лв., както беше предишните години, а 180 лв. за мегаватчас и ако бъде надхвърлен, парите да се компенсират на предприятията.
- Колко от предприятията са засегнати, тъй като в последните години много от заводите инвестираха в собствени източници на еленергия? И каква е причината в това рязко увеличение на цените на тока, след като последните седмици има достатъчно слънце?
- Това рязко увеличение е заради вечерните часове. Аз лично не знам за предприятие, което да не е направило инвестиции в собствено производство на еленергия от ВЕИ или да не планира да прави, ако все още няма такава инсталация. Има енергия, когато има слънце. Например за 25 юли цената в 21 часа е близо 1000 лв. на мегаватчас. През деня е 185-200 лв. и вечерта става 1000.
Това става заради влошените трансгранични капацитети от Унгария на Запад и Европа е разделена на две. Причината е, че Украйна от нетен износител се превърна в нетен вносител на ток. Не съм запознат къде отива българската енергия, но изнасяме над 1000 мегавата в момента в посока Румъния. Но в целия регион има недостиг, който не може да бъде компенсиран от Франция, от скандинавските страни, защото е далече и защото капацитетът не е достатъчен. Във Франция токът е 61 евро, а в България 154 евро.
- Какво очаквате да се случи в комисията по енергетика в парламента, където темата ще бъде дискутирана?
- Ние сме поканени като гости и ще изложим още веднъж тази позиция, за да се действа бързо. Искам обаче да отбележа, че всякакви призиви, че компенсацията не трябва да е на калпак, трябва да е диференцирана или да е срещу нещо, са неадекватни. То реално не е на калпак, а на мегаватчас и нека тези, които отправят тези призиви, да видят със своите немалки доходи каква субсидирана енергия потребяват. Пак повтарям, битът купува тока срещу 127,69 лв. за мегаватчас, а индустрията за 287 лв.
- При тази цена на тока и ако не се приеме механизъм за компенсация, какво се случва с продукцията от предприятията?
- Просто предприятията ще затворят още през август.
- Има ли предприятия, които ще преминат към съкращения, за да намалят разходите с цел да си платят тока?
- Те съкращенията не са спрели. Заради объркана зелена сделка и разменени безумни санкции европейската индустрия е в криза повече от година. Българската индустрия вече 17 месеца има спад, отчетен от статистиката. Занапред прогнозите са продължаване на този спад.
Според производствения мениджърски индекс, който показва дали поръчките растат или намаляват, данните за еврозоната е, че стойността му е 46%, което означава намаление. За сравнение в Индия е 58%, в Русия е 55%, в еврозоната е 46%. Тоест нашите основни контрагенти, с тези, които търгуваме, и занапред ще продължат да отчитат спадове. На фона на тази конюнктура да има двойни и тройни цени на еленергията това е последният пирон в ковчега.
- Друга актуална тема, която се обсъжда тези дни, е минималната заплата, каква е вашата позиция относно увеличението на размера й?
- Искам да отбележа, че в действащия Кодекс на труда има разпоредба, приета в нарушение на международното право. Това още не е санкционирано, тъй като не е изтекъл срокът за въвеждане на Директивата за справедливи минимални заплати в ЕС. Срокът е 15 ноември и след изтичането му Европейската комисия ще прегледа законодателствата и мерките, които са въвели страните членки. Чак тогава ще установи, че при нас нещата са объркани тотално.
Разпоредбата в нашия кодекс е приета под натиска на популизма и постоянните избори, и стремежа да се купуват нискоквалифицирани и неграмотни избиратели. А тя е следната - половината от брутната средна заплата за една година назад формира минималната. Това е грешно, тъй като се сравняват само по един показател, а европейската директива е посочила няколко възможности. Даже по този един показател сравнението е грешно, защото сравняват брутна средна с основна минимална заплата.
Има още много дефекти тази разпоредба, като резултатът от нея е подклаждане на инфлацията и изравняване нискоквалифицирания и средноквалифицирания труд. Накрая и едните, и другите получават еднакви заплати и хора, които са със средна квалификация и такива, които са абсолютно неквалифицирани. Всъщност това води дотам, че тези неквалифицирани не могат да изкарат толкова, колкото по закон трябва да им се плати и предприятията затварят. Това е и неназованата причина за това, че си тръгва „Леони“ от Плевен с 1300 работници.
Ситуацията в момента е такава, че половината от децата, родени преди 18 години, не завършват средно образование. А от тези, които в 9-и клас все още не са отпаднали от училище, половината са неграмотни, това показват тестовете на Пиза. Те не могат да кажат какво са прочели, да не говорим за математика и природо-математически науки. С тази квалификация и тези умения, които са около и под нулата, се очаква да могат да изработват една изкуствено висока минимална заплата. Това е причината за инфлацията и за оттегляне на такива предприятия, където има неквалифициран ръчен труд.
- На фона на инфлацията каква би била адекватната основна минимална заплата?
- Заплатата е заплата, не е социална помощ. Като му е малка заплатата, да се квалифицира и да работи повече. Нали разбирате, че никой не е длъжен да плаща на някого колкото му трябва, защото той не работи. Когато не работи, ще получава мизерни социални помощи. Ние сме хем най-бедни в Европа, но и с най-малък процент работещи на повече от едно място. Не изкарваме достатъчно, но не искаме и да работим повече, за да изкараме достатъчно. Заплатата се изработва, но подклажда инфлация, когато срещу нея няма стойност.
Това е той:
Изп. директор на „Стара планина Холд“ АД и председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ)
През 1977 г. завършва с отличие 133-то СОУ в София
Завършва като първенец на випуска Школата за о.р. при Висшето военновъздушно училище в град Д. Митрополия, специалност „Техник на самолета и двигателя“ и е произведен предсрочно в офицерски чин през 1978 г.
През 1984 г. се дипломира във факултет „Автоматика“ на ТУ в София с отличие, златен медал и като първенец на випуска
През 2008 г. завършва магистратура в Икономическия университет във Варна, специализирайки корпоративно развитие и управление
В частния бизнес е от възникването му в най-новата ни история
Елена Иванова
