Н а 14 ноември Българската православна църква чества паметта на свети император Юстиниaн. Споровете около неговата биография е типичен пример за „приватизирането“ на видни църковни деятели от древността в името на патриотичния разказ на историята.
Подмяна
Българските варианти на житието му го наричат Управда, което в буквален превод на латинското му име означава „справедлив, законник“. Нашите източници категорично твърдят, че владетелят е от майка и баща славяни. Само че трябва да напомним, че славянското нахлуване на Балканите започва малко преди смъртта му през 565 г., и срещу него императорът води последната си война.
Истинското име на Юстиниан е Флавий Петър Сабатий. Той роден през 482 г. (или 483 г.) в градчето Таврезиум, провинция Илирик, в семейство на романизирани илири (или траки), и е последният владетел на Източната римска империя, на когото латинският му е майчин език. Името си Юстиниан получава след осиновяването му от вуйчото Юстин.
Архиепископията
По време на своето царуване Юстиниан превръща родното си място в град, наречен Първа Юстиниана. Новият град става седалище на автокефална архиепископия. Различните хипотези свързват Първа Юстиниана с проучения от археолозите Царичин град до Лесковац в Сърбия, или което е по-вероятно, с развалините в котловината Таор близо до Скопие, чието име е трансформация на Таурезиум. Българската църковна историография обаче защитава упорито тезата, че Юстиниана е древната Лихнида (Охрид), поради което Охридската архиепископия традиционно е наричана „... на Първа Юстиниана и цяла България…“
Служба
Благодарение на чичо си Юстиниан е назначен на служба в императорския двор. Юстин I има пълно доверие в племенника си и не само го осиновява, но и му дава постовете на върховен главнокомандващ и консул.
През 527 г., малко преди да почине, Юстин I обявява племенника си за престолонаследник. След заемането на трона той се съсредоточава върху своята голяма цел – завоюването на загубената западна част на империята, както и кодификацията на законите в духа на християнската религия. Той остава известен в историята с успешните си войни, като временно успява да възстанови единството на империята, както и с кодифицирането (уеднаквяването) на законите. Неговият - Corpus Iuris Civilis (Сборник граждански закони) лежи в основата на римското право, което и до днес се изучава в юридическите факултети по цял свят.
Езичеството
Но освен това се прославя със заслугите си пред християнската Църква и православието. Той много се погрижил за изкореняването на езичеството, което все още битувало в много части на империята. През 529 г. със закон се нарежда покръстването на всички езичници, в случай че се противят, се отнема имуществото им и се изпращат на заточение. В същата година се закрива и Академията в Атина. Видни граждани, обвинени в практикуване на езически култове, дори биват екзекутирани. За да обърне към Христа езичниците, Юстиниан пратил в Мала Азия Ефеския епископ Иоан, който покръстил около 70 хиляди, а императорът построил за тях повече от 90 църкви.
Събор
Наред с разпространението на християнството благоверният Юстиниан радеел за чистотата на православната вяра. При неговото царуване православната Църква продължавала да бъде обезпокоявана от несторианите, които учили, че Христос не бил Богочовек и Божеството само обитавало в Него като в обикновен човек. Но повече от несторианите ранната Църква се тресяла от монофизитите. Те учели, че в Исус Христос Божественото естество е погълнало човешкото. С усилията на Юстиниан през 553 г. е свикан Петият вселенски събор за осъждане на несторианството и прекратяване на раздорите в Църквата. Като ревнител на православието и благочестието Юстиниан много се грижел за богослужението в Църквата и за благолепието на храмовете като места за богослужение. В своя свод закони той поместил такъв за задължителното повсеместно празнуване на празниците на Рождество Христово, Кръщение Господне и Възкресение, Благовещение на Пресвета Богородица и други.
Константин Събчев
