К лючът към решение на климатичните промени, които ще запомним в последните години с драстични пролетни мразове, суша, поройни дъждове и летни сахарски жеги, се оказват изпитаните стари български сортове. На първо място сред тях е маврудът, производните на широката мелнишка лоза, гъмзата, мискетът. За това разказаха пред „Телеграф“ Цветелина Стоянова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (BAWP) и виненият експерт Анелия Христова по време на празника на мавруда, организиран от асоциацията в София.
Те коментираха, че в последните години реколтите са силно повлияни от променливото време и най-добро поведение са имали именно старите сортове, за които дори не се знае от колко века съществуват по нашите земи.
Причини
Това е една от причините след първоначалната еуфория в края на миналия век и първото десетилетие на този производителите да охладят ентусиазма към чуждите сортове грозде и да се върнат отново към местните. Цветелина Христова даде пример с Карловския мискет, най-стария сорт за бяло вино. „Никой не знае всъщност на колко години е“, каза тя. Факт е, че той е преминал всякакви климатични промени през вековете и е оцелял. Това доказва, че има смисъл да се заложи на него, допълни тя. Според нея най-ярко доказателство за издръжливостта на локалните сортове е маврудът, който също не се знае от колко века се отглежда у нас. Маврудът например е природен часовник, според който, за да се направи качествено вино, гроздето трябва да се прибира след средата на октомври, защото е много къснозреещ сорт. „В лозовите масиви на някои изби го браха на 3 ноември“, изтъкна Христова. Именно това го прави толкова издръжлив, защото цъфти късно и така се спасява от пролетните мразове, които тази пролет оставиха без реколта стотици декари череши, кайсии и праскови.
Чужденци броят 50 лв. за бутилка българско вино!
Маврудът се отглежда основно в района на Пловдив, Асеновград, Сакар планина, Мелник. Като къснозреещ сорт той има нужда от много слънце и дълга есен, за да узрее. Заради затоплянето обаче експертите допускат, че е възможно да узрява и в Северна България. Вече има опит да се отгледа мавруд и в тази част на България, но все още не е прибирана реколта.Биопроизводителят Милен Стоянов е успял да засади от старият сорт мавруд, в района на Враца няколко пръчки. Тази година една от лозичките е дала плод от 4 кг. „Очаквам следващата да даде още. Гроздето беше отлично узряло и смятам да засадя още пръчки“, разказа той пред „Телеграф“.
Октомври
По сходен начин стоят нещата и с мелнишките сортове. Те също са къснозреещи и се прибират през октомври. Характерното за тях е, че имат огромни листа, които ги пазят от горещини и мразове. Тези сортове са директни, предполага се, че лозята с тях датират още от времето на траките и не изискват агресивна растителна защита. За разлика от тях, привнесените от Западна Европа са по-неустойчиви и за тях са необходими много повече средства, за да бъдат поддържани.
Врачанска теменуга
Друг интересен мискет е Врачанската теменуга, която въпреки горещините и сушата тази година даде обилен плод в лозята около местността Веслеца, известна като Врачански лозя. Има две или три изби, които възродиха ароматния мискет и вече правят вино и прочутата ракия Врачанска теменуга. И докато много от винарите се оплакваха, че заради горещините гроздето е стафидирало, а листата са изсъхнали още през август, в средата на септември без поливане масивите с Врачанска теменуга изглеждаха зелени, свежи, с натежали гроздове. Собствениците обясниха, че причината е в лозята, които са стари, но с дълбоки и здрави корени, черпещи влага от дълбоките слоеве на почвата.
Туризъм
Друга причина, поради която българските винопроизводители направиха завой към отглеждане на местни сортове, е заради винения туризъм и световната тенденция в потребителските вкусове. Все повече се налага модата на неповторимите аромати на регионалните вина, коментираха Цветелина Стоянова и Анелия Христова. Те дадоха пример със страни като Франция, Италия, Испания, които така са организирали туристическите потоци, че малките винарни продават 70% от производството си от посещения на място.
За Бъдни вечер: Цар Борис пращал бурета с мискет на кралете
Близки до царското семейство разказват, че цар Борис години наред е пращал бурета с мискет от избата в Розовата долина на кралските семейства и това бил подаръкът за роднините му на Бъдни вечер. В памет на баща си пък Симеон Сакскобургготски поддържаше допреди няколко години ниски цените на бутилка Карловски мискет от винарната в село Баня. Така той правеше жест към хората в района, от които най-възрастните пазят мили спомени за царското семейство. Царската изба в село Баня вече смени собственика си, но лозята от Карловски мискет продължават да съществуват. Той не само е един от най-старите известни български сортове, които не са хибриди, а и оцелява през вековете, независимо от бурите, жегите и мразовете, през които преминава.
Естествена кръстоска от димят и ризлинг
Според Цветелина Стоянова Карловският мискет е стар български сорт, по-точно местна разновидност на сорта Червен мискет. Той е директен, не е хибрид и е най-характерен за района на Карлово и Розовата долина. Въпреки името „Червен мискет“ сортът дава бяло вино, но гроздето има розов до виолетов цвят. Смята се, че е естествена кръстоска между сортовете димят и ризлинг, но е самостоятелен сорт от векове. Освен в Карловско той се отглежда и в други райони като Бургаско, Сунгурларе, Хасково и Шуменско.
Агро Телеграф: Лози от Санторини допълзяха в България
Вината от Карловски мискет са свежи, ароматни и комплексни. Отличават се с цветисти нотки, които напомнят индрише, здравец и цитруси, а с отлежаване се появяват и аромати на восък, дюля и мед. Вината са леко пикантни и билкови, с дискретни аромати и нежнозеленикави отблясъци. От този сорт се получават висококачествени бели вина, които са отличен аперитив. Въпреки че рядко се използва за чисто сортово вино, той е основа за някои от най-добрите български ракии.
Светлана Трифоновска
