Р ождественският пост, наричан още Филипов, започва на 15 ноември (ден след празника на св. ап. Филип) и продължава до 24 декември. Той трае 40 дни по подобие на Великия пост преди Великден, но е вторият по строгост след него. Затова не във всички, а само в 26 от дните венчавките се водят забранени.
Типик
Мнозина сега се вълнуват дали през този продължителен период преди Коледа са допустими венчавките в храмовете. Духовници разясниха, че няма строго заковано правило и всичко зависи от свещеника в съответна енория. Според православния обичай и Типика (Устава) на Българската православна църква (БПЦ) бракосъчетания под купола на църквите не се допускат в общо два времеви отрязъка. Първият е от Коледните заговезни (14 ноември) до Въведение Богородично (21 ноември), а вторият обхваща времето от Игнажден (20 декември) до Богоявление (6 януари). В дните между тях се допуска венчанието. Все пак някои по-ревностни отци отказват да го извършват по свое усмотрение. На някои места в страната се спазва още традицията, ако има венчавка между 21 ноември и 20 декември младоженците да вземат причастие, като преди това направят пост и изповед при дядо поп.
Заговезни
Идният четвъртък и петък (13-14 ноември) се отбелязват Рождественските заговезни. При тях за последно е позволено да се яде блажна храна - месо и млечни продукти. Според народната кулинарна традиция се коли голяма кокошка, която се приготвя със зеле. На трапезата се слагат и други традиционни ястия като пълнени чушки с боб, тиквеник с орехи, зелник с точени или печени и редени кори.
Празникът върви с взаимно опрощение, с разговори и създаване на нагласа за встъпване в предстоящия пост, посветен на славното Христово Рождество.
Същинското говеене започва на 15 ноември. През първата му седмица (и последната 20-24 декември включително) се консумира само растителна храна с олио. През останалите дни (без сряда и петък) се разрешават безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.), които също се приемат за постни храни. Традиционно на 21 ноември - Въведение Богородично, и на 6 декември - Никулден, се консумира риба, която иначе попада в блажните гозби.
Въздържанието от храна обаче не е достатъчно за истинските християни. Духовници разясняват, че постът представлява своеобразна жертва, която човек прави в
името на Бога. Тя се усилва от добри дела и мисли, резултат от съзнателната духовна борба в душата ни със стремеж към смирение, покаяние, ограничаване от веселие, празненства.
Традиция
Постната традиция в християнството особено преди големите празници се оформя около IV–V век, когато Църквата вече утвърждава по-постоянен литургичен календар. Първоначално християните постели само няколко дни преди Рождеството, но с времето броят на дните се изравнил с дните на поста преди Пасха като духовна подготовка за срещата с Бог, който се въплътява в света. Св. Лъв Велики (V в.) обвързва традицията с вярата, както и с плодовете на труда ни в края на усилената година:
„Постът преди Рождество е жертва на благодарност към Бога за събраното през годината, но и пречистване на душата, за да посрещнем Спасителя със сърце светло.“
Правила
Изследователи разкриват, че в ранните библейски и апостолски времена постът не е имал толкова строги и сложни кулинарни правила, колкото днес, но духът му е бил същият – въздържание и простота. Основни храни на първите християни са били:
хляб (особено безквасен, напомнящ старозаветната Пасха), маслини и зехтин; варива (леща, боб, нахут), сушени смокини и фурми, ядки и дивосъбрани плодове, лук; вода и вино (в умерено количество).
Най-ревностните постници избягвали всички животински продукти, докато други се хранели с риба, сирене и мляко – от време на време.
Например основателят на западното монашество свети Бенедикт след 529 г. разрешавал на подчинените му братя до половин килограм хляб, толкова нахут заедно с пресни зеленчуци според сезона. В своята общност той допускал консумацията и на други храни - с изключение само на "месото на четириного".
Информация през хилядолетията може да се почерпи и от менюто на пустинниците, което е включвало само растения, корени и често скакалци. Тези научни допускания бяха потвърдени от ДНК изследване на мощите на св. Йоан, съхранявани в Созопол. Според учените човекът, чиито кости бяха открити на о. Св. Иван, не само е живял във времето и региона на предтечата, но и се е хранил с неговото меню.
"Това потвърждава библейските сведения, че свети Йоан Кръстител се е хранил само с див мед и акриди, вид пустинни скакалци“, коментира преди време проф. Казимир Попконстантинов – откривателят на мощите.
Постът, разбира се, е бил не само телесно въздържание от лакомия и похот, но и духовно от гняв, осъждане, празнословие, завист, омраза. На всичко това християните съзнателно е трябвало да противопоставят своето търпение и любов към Бога и ближния.
Заповед №1
По този повод още през IV век св. Василий Велики казва следното: „Ако Адам бе постил, ние не бихме вкусили смъртта. Заповедта за поста е първата от Бога, дадена на човека в рая. И понеже ние не постихме, бяхме изгонени от рая. Затова да постим, че да влезем пак!“.
През следващите столетия постът става все по-либерален на Запад, а на Изток аскезата се запазва само в монашески обители като тази, основана от свети Йоан в Рила планина или манастирите на Атон.
Бира
Има сведения, че прочутият средновековен монах св. Бернар от Клерво се хранил основно с пълнозърнест хляб и зеленчуков бульон, като не криел отвращението си от прекомерното изобилие на месо, риба и особено яйца, бира и вино на монашеските трапези в манастирите на Запад. Той учел, че постът не е да наказваш тялото, а да възвърнеш властта на душата над него; че през това време езикът трябва да бяга от осъждане, а ръцете – от неправда. „Въздържанието има смисъл само когато е съчетано с милосърдие и покаяние. А без любов постът се превръща в гордост”, казвал инокът.
Свети отци за въздържанието
„Постът не е само да се въздържаш от храната, но и от греха. Ако постиш от храна, а хапеш брат си, постът ти е напразен.“
Св. Йоан Златоуст (IV-V в.)
„Постът е страж на душата и оръжие срещу дявола.“
Св. Ефрем Сирин (IV в. )
„Постът, молитвата и бдителността са трите крила, които въздигат човека към Бога.“
Св. Серафим Саровски (XIX в.)
Изповедникът определя подвига
Съществува обичай, според който постът е подвигът, който православният християнин извършва, преди да пристъпи към църковните тайнства Изповед и Причастие. Въздържанието преди тях е между 3 и 7 дни, но може и повече (40 дни), ако периодът е преди някои от големите празници. Желателно е човекът предварително да уточни с изповедника си начина и степента на постене. Обикновено здравите хора е добре да спазят поста, както е описан в традицията. Който е болен или има хронични заболявания, непременно трябва да се посъветва с изповедника си, като му съобщи и мнението на лекаря. По правило църковният канон прави изключение за децата, бременните жени и пътешествениците (т.е. хората, чиято работа не позволява отказ от калорична храна).
Исус предсказа традицията
На Изток до средата на V век е съществувала традицията двата празника – Рождество
Христово и Богоявление, да се празнуват заедно след кратък пост. Това днес е запазено само в Арменската църква, която ги чества на 6 януари.
Сам Исус Христос в свое време предрича, че един ден неговите следовници ще
постят. Когато го попитали защо фарисеите постят много, а Неговите ученици не, Исус им отговорил: „Могат ли приятелите на младоженеца да скърбят, докато младоженецът е с тях? Но ще дойдат дни, когато младоженецът ще бъде взет от тях, и тогава ще постят.“
Любомир Старидолски
