- Г-жо Христова, какъв е вашият коментар относно предложения бюджет?
- Беше странно това, което се случи с минималната работна заплата. Първоначално излезе информация, че се предвижда тя да е по-малко, отколкото предполага формулата на чл. 244 от Кодекса на труда (КТ). Даде се число с 30 лева по-ниско, за което не получихме информация от какво е продиктувано. Вариантите за такава промяна са два – или се е наложило корекция на това изчисляване според данни от статистиката, или е имало намерение да се промени текста в КТ чрез допълнителните разпоредби в Закона за държавното обществено осигуряване (ЗДОО). Това първоначално не бе обяснено и в окончателния вариант цифрата бе такава, каквато предполага формулата. Иначе от гледна точка на пенсиите остава приетото - те ще се актуализират според Швейцарското правило. Парламентът не получи този анализ на пенсионната система, който бе възложен на изпълнителната власт. В него трябваше да има предложения за подобряване финансовата стабилност на системата. Има стъпки в посока да се увеличи приходната част като вдигането с два процентни пункта на осигурителната вноска. Увеличава се и максималният осигурителен доход от 4130 на 4600 лева. Не се пипа таванът на пенсиите.
- Тази увеличена вноска как ще се отрази на работещите?
- Мое лично мнение е, че ние и досега имахме сравнително висока вноска за пенсия. Една пета от дохода ни, тоест 19,8% всеки месец, отиваха за пенсията. Сега стават 20%. Чух, че ще има, а то и не може да няма стъпка към намаляване на дефицита, който е почти 13 млрд. лева за 2026 година, но така действително ще се намали разполагаемият доход на хората. Ще се увеличи цената на труда за работодателите и това неминуемо може да повлияе и на инфлацията. На второ място самата основа, върху която ще се плаща вноската при хората с по-високи доходи, която ще се случи с вдигането на максималния осигурителен доход, също ще повиши разхода на работещия човек и на неговия работодател. И двете неща са стъпка към намаляване на дефицита на пенсионната система. Разбира се, това е много важно, но аз мисля, че голям източник на приходи за пенсионната система може да е борбата със сивата икономика. Това е изключително важно, но трябва да помислим и за разходната част. Трябва да изчистим редица социални плащания от пенсионната система, но не забелязвам да е направено такова нещо. Надявах се поне едно от тия 6-7 неща, които трябва да направим, да е предвидено, но уви. Говорили сме и преди, че всички плащания, които не са свързани с трудова дейност и осигурителния принос, трябва да отидат в друга система. Очевидно няма готовност, макар че според мен би могло да се управлява един такъв процес. Ако щете, да не става още от 1 януари, но защо не от втората половина на следващата година. Така ще се даде време да подготви системата на социално подпомагане.
- А откъде може да се компенсира общият дефицит в бюджета?
- Не може от едно място. Предвидени са мерки, които не са еднозначни. Аз пак ще ви кажа, че ако ние имаме една ефективна борба със сивата икономика, тя може да бъде сериозен източник на повишаване на приходността. Говоря за това хората да имат трудови договори и да се внасят осигуровки върху тях и в тези трудови договори да са отразени реалните възнаграждения. Защото в момента от една страна има много хора без трудови договори, както и такива, които се осигуряват върху минималната заплата. Мисля, че това е ключово нещо. Освен това отново трябва да преразгледаме и ранното пенсиониране, както и плащанията, които не са свързани с принос. Тогава ще можем да започнем да търсим един баланс в системата.
- Как гледате на дебата по темата с втората година от майчинството?
- Той отдавна съществува и действително мога да кажа, че по отпуск за майчинство сме на първо място в ЕС. Това обаче не е нещо лошо. Още повече че той не е задължителен и зависи от личната индивидуална ситуация на всяка майка и всяко семейство. Трябва обаче да се спазват правилата и принципите. Когато има принципи и аргументи, тогава има доверие към управлението и институциите, каквото в момента не виждам. Говорихме преди малко и за максималния осигурителен доход. На какъв принцип стана тази сума? Защо е такава? Обезщетението по време на майчинството трябва да замества дохода от труд и според мен трябва да е равно на минималната работна заплата. Защото това е минималната цена за труд в България. Друг е въпросът, ако както имаме затруднения в осигурителната система, държавата каже: Да, принципът е такъв, но ние може да си позволим едно обезщетение, което да е равно на еди-какъв си процент от минималната работна заплата. Много ми се иска да има принципи в тези неща.
- Трябва ли въобще да има максимален осигурителен доход и как гледате на въвеждането на данък богатство и за физически лица?
- Аз си мисля, че наистина хора на много високи мениджърски позиции, такива, които работят в сферата на високите технологии и действително работят срещу много големи възнаграждения и с договори за управление, и действително трябва да има баланс. Да, нека да няма максимален осигурителен доход. И нека този, който има доход 30 000 лева месечно, да плаща пенсионна вноска върху цялата сума. Тук обаче идва въпросът каква пенсия ще можем да му дадем насреща. Ще спазим ли, както е в Кодекса за социално осигуряване (КСО), съотношението между максималния осигурителен доход и максималната пенсия. Или въобще между дохода и пенсията като коефициент на заместване. Дали ще може да дадем такива пенсии от десетки хиляди? Според мен трябва да се мисли балансирано и без екстремизъм. Може обаче да се намери подходяща схема, защото наистина има хора с много високи доходи. Много от тях въобще не желаят да плащат осигуровки за пенсия. Те използват много други инвестиционни схеми за осигуряване и застраховане при настъпила възраст. Друга тема е, че и много такива хора действително плащат осигуровки върху минималната заплата на своите работници. Това са едни особености, които ги имаме от началото на прехода в България, което е много тъжна история. Когато не са ефективни бизнесите и когато не са добре насочвани приходите от тях към обновление, нови технологии, инвестиционни разходи, с които да се повиши качеството на работната сила... Това е много жалко. Това явление бе характерно особено за началото на прехода и мисля, че все по-малко го има. Тогава обаче приходите отиваха за луксозни неща, а не за инвестиции в технологиите.
- И преди месеци си говорихме по темата, но как в момента оценявате дали държавата се справя с подготовката за въвеждането на еврото?
- Това, че ще сменим валутата, не е проблем. Особено в нашата ситуация с този отдавна фиксиран към еврото курс. Проблемът е в този много тежък дебат за цените и издръжката на живота в България. За това, че се повишават цените от доста месеци, което не е свързано с еврото, което още го няма. Анализът на ценообразуващите фактори – енергия, горива, данъци и осигуровки, заплати... също показва, че няма основания за това поскъпване. Едни българи се опитват на гърба на други българи да спечелят повече за кратко време, използвайки ситуацията.
- Не сме очаквали друго, знаейки приказката за българския казан в ада, но какъв е контролът от страна на институциите?
- Така е. И който чете по-внимателно документите на Европейската централна банка за България, ще види, че в този конвергентен доклад има един много ключов текст. И в него пише, че основното предизвикателство за България ще бъде вътрешният натиск върху цените и че правителството ще трябва да се справя с този проблем. Има необосновано повишаване на цените, което търговците обясняват с въвеждането на еврото, но това не е обяснението. Няма никаква връзка. Затова дебатът е тежък, защото е свързан с темата за издръжката на живот и доходите в България.
- А какво да кажем за препоръките на Международния валутен фонд (МВФ), от които сякаш политиците много бързо избягаха и не уважиха при правеното на бюджета?
- От МВФ много нашироко бяха коментирали пенсионната система. Там очевидно има притеснение, че след като половината пари не ни стигат, значи положението е сериозно. В тази връзка и във връзка с едни автоматични доста високи увеличения на заплати в бюджетния сектор по формула, в което няма никаква логика, МВФ ни предупреди. Защо в определен сектор заплатата трябва да е например 60% от средната за страната? Какъв критерий е това? Критерият за всяка заплата трябва да е ефективността на труда на всеки човек. От МВФ казаха, че ако така се продължава и не се реши въпросът с разходната част, очевидно трябва да се пипне данъчната система. Но въпросът е много сложен. Някои казват да се махне плоският данък веднага. Но ако това се случи, не се знае дали минималната ставка ще бъде 10%, колкото е в момента, или няма и тя да нарасне да речем до 15%. Дали тези с най-ниски доходи могат да се облагат с 10 или 15%, а тези с хиляда лева отгоре с 20%, а тези с две хиляди с по 25%. Това няма ли да се окаже сериозно посегателство към доходите на хората. Защото данъчната система винаги е резултат на политически решения. Ние само се надяваме те да се базирани на експертни мнения и анализи. Нека не забравяме, че от гледна точка на бизнеса нашата данъчна система в момента се приема за една от добрите в ЕС, която не създава затруднения и при която има едно лесно и сравнително евтино администриране. Досега в последните 20 години нашата данъчна система спокойно ни осигуряваше около 40% преразпределение на брутния вътрешен продукт (БВП) за публични разходи от държавата. Наистина спокойно ни осигуряваше тези възможности. Затова трябва първо да се се види защо и какво точно трябва да се приема.
ТОВА Е ТЯ:
От 2001 г. работи в Министерството на труда и социалната политика
На 17 юли 2003 г. е избрана за ресорен министър в правителството на Симеон Сакскобургготски
След изборите през 2005 г. е избрана за депутат от групата на НДСВ в 39-ото народно събрание
Избрана е за наблюдател в Европейския парламент, а след 1 януари 2007 г. и за евродепутат до провеждането на избори
В Европейския парламент е член на Комисията по заетост и социални въпроси
През 2009 г. е избрана за председател на НДСВ. Оттегля се от лидерския пост заради изборната загуба на парламентарните избори през 2013 г.
Людмил Христов
