20 страни членки на Европейският съюз през 2024 година са отчели отрицателен прираст на населението, като смъртните случаи превишават ражданията. Най-големите отрицателни нива се наблюдават в Латвия ( -7.4 на 1000 души), следвана от България (-7.3) и Литва (-6.4).
Данните са от отчета за изпълнение на Националната стратегия за демографско развитие на населението в България за предходната година. Те показват още, че положителната нетна миграция у нас, не може да компенсира отрицателния естествен прираст.
По данни на статистиката към 31 декември 2024 година населението на България e 1,4 процента от това в Европейският съюз, 6 437 360 души. Спрямо година по рано то намалява с малко над 8000 души или с 0,13%.
Отрицателния естествен прираст е 47 308 души. Починалите са почти 101 000, живородените деца 53 500, или с 3796 по-малко спрямо предходната година - спадът е от 6,6 на сто.
За сметка на това е отчетен положителен Механичен прираст на населениетоо от плюс 39 000 души.
Малко над 13 хиляди са променили настоящия си адрес от страната в чужбина и обратно - от чужбина у нас са дошли 52 200, от тях 35 процента са с българско гражданство, а 13 на сто - граждани на държави от Европейският съюз, предаде БНР.
Към 31 декември жените във фертилна възраст са 1 257 000 и намаляват с 12 хиляди на годишна база. Те раждат първото си дете средно на 27 години и 6 месеца, а в регионален аспект възрастта варира от 22 години и 1 месец в област Сливен - до 30 години и 9 месеца в София - столица.
В отчета се казва, че "Факторите, които оказват въздействие върху взимането на решение за раждане и отглеждане на дете са комплексни, отнасят се до създаване на по-спокойна, предвидима и сигурна семейна, обществена и социално-икономическа среда".
По данни на НСИ продължава и процесът на застаряване на населението в България. Средната възраст е 45 години и 3 месеца - или с месец повече спрямо предходната година.
