В ълна от паника и объркване се разпространи сред индийските общности и световната технологична индустрия след изненадващата заповед на президента на САЩ Доналд Тръмп за налагане на такса от 100 000 долара за визата H-1B, засягаща най-голямата група бенефициенти по програмата за висококвалифицирани работници.
Първоначалното съобщение в петък предизвика незабавно и широко объркване, кулминиращо в хаотични сцени като тази на борда на самолет на Emirates от Сан Франциско до Дубай. Самолетът остана на пистата три часа, докато притежателите на H-1B визи се опитваха да разберат дали ще могат да се върнат в страната.
Масуд Рана, който е бил на борда и е заснел видеото, описва ситуацията като „пълен хаос“ в пост в Instagram и добавя, че това е предизвикало „паника сред мнозина – особено индийски пътници – които дори са решили да напуснат самолета“.
Вашингтон оправда последните си мерки срещу имиграцията като необходим ход за ограничаване на „системната злоупотреба“ с програмата и за насърчаване на наемането на американски работници.
Визата H-1B е работна виза с валидност три години и може да бъде подновена за още три. Икономисти твърдят, че програмата позволява на американските компании да поддържат конкурентоспособност и да разширяват бизнеса си, създавайки повече работни места в САЩ.
Но новият ход на Тръмп ще засегне непропорционално квалифицирани професионалисти от Индия, които в последните години представляват мнозинството от одобрените заявления, заплашвайки да обърка кариерните планове на стотици хиляди души и да наруши бизнес моделите на технологични компании, разчитащи на глобални таланти.
Таксата за H-1B визите „вероятно ще има хуманитарни последици поради причиненото разстройване на семейства“, заяви индийското външно министерство в събота и добави, че се надява „тези смущения да бъдат подходящо разгледани от американските власти“.
По-късно Белият дом уточни, че таксата от 100 000 долара ще се прилага само за нови заявления за H-1B визи.
В продължение на десетилетия визата H-1B е служила като вход за някои от най-ярките умове на Индия да влязат в американската работна сила, превръщайки се в ключов трамплин за изграждане на дългосрочни кариери в Америка.
Това не само е позволило на квалифицирани индийски специалисти да допринесат със своя опит, но и в много отношения ги е направило неразделна част от американските иновации.
Най-ярките доказателства за този успех се виждат в ръководните позиции на днешните технологични гиганти: Сатя Надела (Microsoft), Сундар Пичай (Alphabet), Арвинд Кришна (IBM) и Шантану Нарайен (Adobe) са родени в Индия и са получили образование в американски университети.
При новата такса от 100 000 долара това ниво на наемане би означавало потенциална цена от 1 милиард долара за Amazon и 550 милиона долара за TCS за заявления само за една година.
CNN се е свързала за коментар с някои от най-големите индийски бенефициенти по програмата H-1B, включително TCS, Cognizant Technology Solutions, HCL Tech, Infosys, Wipro, Tech Mahindra, LTIMindtree и Mphasis.
Според анализатори от Nomura тези доставчици на ИТ услуги вероятно няма да поемат разходите.
В изследователска бележка японската финансова група прогнозира, че таксата вероятно ще ускори стратегическа промяна към повече офшорни операции и автоматизация. Тя също така предвижда нарастване на наемането в „близки“ локации като Мексико и Канада, като скъпата H-1B виза ще бъде запазена само за „изключително критични роли“, за които липсва местен талант.
Визовото съобщение представлява нов фронт в ескалиращия икономически натиск на администрацията на Тръмп върху Индия.
Ходът следва наложените миналия месец 50% мита върху индийски стоки, които Белият дом оправда като наказателна мярка заради вноса на руски петрол.
„Услугите за износ най-накрая бяха въвлечени в глобалната търговска и технологична война,“ написа главният икономист на Emkay Global Financial Services Мадхави Арора в неделя.
Въпреки това Арора посочи, че политиката може да има неочакван положителен ефект за Индия, като върне таланти в страната.
Докато това може да съсредоточи водещи професионалисти в най-големите индийски технологични компании, тя също така заяви, че може да „катализира трансформацията на Индия в по-мощен глобален иновационен и производствен център“.
