И ван Динев–Устата свари ракията и се похвали пред „Телеграф“, че с татко му са я докарали до 52 градуса.
„Баща ми, да е жив и здрав, под 50 градуса изобщо не я признава за ракия“, каза Устата. Ракията е направена от мускатово грозде. Преди това сложили и малко вино от мерло.
30 литра
Двамата с баща му са успели да влязат в нормата от 30 литра, която се изисква по закон. „От 80-100 литра материал се получават по технологията на татко около 20 и няколко литра. Та затова си правя бъзик в един клип, който пуснах в социалните мрежи, че тези 30 литра не стигат. За седмица ли са, за месец ли, за година ли?! Едно семейство – мъж, жена, пораснал син, ги изпива спокойно тези литри за около месец. Но не трябва да се посяга на ракията. По времето на комунизма имало подобни ограничения, идвали вкъщи и търсили с вили в сламата къде са виното и ракията и прадядо ги е криел в тайници. Сега нещата се повтарят пак“, допълва Устата. И продължава: „Да се вари ракия е част от българското, българинът го пази в себе си. Тези привички се предават от баща на син. То не е от липсата на пари, а е като компотите, като зимнината. И в други страни се правят, като в Сърбия. Да, в Германия и Франция не варят, но при нас няма как да се изкорени това“. Устата лично направил тестото, с което запечатал малкото домашно казанче, в което сварили ценната напитка.
Антибиотик
Устата разсъждава: „За българина ракията е националният антибиотик, с който се лекува всичко - грип, депресия и развод, даже някои го хабят, като си мажат раните. Тя става за дезинфекция на рани, но българинът е свикнал да си маже кожата, където го боли, с ракия, нищо че изсъхва“. После събира в няколко думи целия смисъл на българската народопсихология: „Ракията се пие с табиет. Прави се добре овкусена салата. Уискито, дори водката можеш да пиеш без нищо, но не и ракията, то си е цяло преживяване. И задължително чашата трябва да е със столче, а не както в някои скъпи хотели ти я наливат в чаши за водка или уиски“.
Устата обеща, че ще помисли дали да не включи въпроса с ракията в предстоящия си концерт в зала 1 на НДК на 19 октомври. Заглавието му „Цапнат в Устата“ е една игра на думи. В него ще разказва случки от детството и от последните си години. И до ден днешен северномакедонци го плашат с убийство заради песните му. Вероятно ще включи и онази случка, когато в родната полиция културно го питали какво иска да каже, че харесва жените без пениси. „Аз им обясних, че искам още преди да ги съблека да знам какво ще видя“.
Георги П. Димитров
