- Г-н Пенчев, най-новият ви филм „Рожден ден“ влиза в кината на 7 ноември. В последното ни интервю казахте, че това е „смешно-тъжна история, но повече смешна“. Разкажете ни повече за лентата.
- Историята на филма ни разказва за тъжната истина за състоянието на нещата в България, но и не само. Не декоративно и с патос, а през чувството за смях, за да разберем колко различен може да бъде светът, когато предпочетем иронията. Затова и казвам, че филмът е тъжно-смешна история, но повече смешна. В крайна сметка ние повдигаме сериозни теми, но чрез чувството за хумор. И най-важното е, че всеки човек таи някъде дълбоко в себе си доброто. И ако успеем да го възбудим това чувство, всеки един от нас може да преоткрие, било то в себе, сили в някого от своето обкръжение. С една дума – доброто побеждава. Доброто е това, което може да ни промени и да ни направи по-готини.
- Напълно съм съгласна! Защо обаче „Рожден ден“, при положение че сюжетът се върти около един обир, поне това виждаме от трейлъра?
- Защото всичко се върти около рожден ден на един от главните герои. И това е със скокове във времето – сегашно, минало (1 г. по-рано) и бъдеще (1 г. по-късно). Цялата история се развива именно на този рожден ден. Всичко се случва тогава, нещата са вързани.
- В главните роли ще видим голямата Меглена Караламбова и неповторимия Васил Банов, за когото това остава последният филм, в който той участва, преди да ни напусне на 78-годишна възраст. Липсва ли ви той?
- Страшно много ми липсва Васил Банов! Един изключителен човек, приятел, колега, мъжкар и професионалист. Тъжно ми е, че толкова бързо си отиде.
Що са касае до избора и на Васко, и на Меглена – той сценарият е писан за тях! От самото начало ние си представяхме с моя приятел и колега Божан Петров, който за съжаление също ни напусна, като една страхотна двойка. И наистина те правят нещо великолепно като присъствие, настроение, излъчване. Невероятни са.
- Г-н Банов успя ли да гледа филма, преди да си отиде от този свят?
- Не, за съжаление не успя! Но пък всички негови почитатели ще имат тази възможност – от 7 ноември в кината в цялата страна.
- Ще видим с роли и Свежен Младенов, Станимир Гъмов, Стефан Денолюбов и Милена Аврамова, с които не работите за първи път. По-лесно ли се работи с приятели и съмишленици?
- От една страна е по-лесно, че ги познавам. От друга страна аз винаги си поставям като цел да им поставям нови задачи и предизвикателства, т.е. да изиграят нещо, което не са играли преди. Предизвикателство и за тях, и за мен. Става им по-интересно, защото започват да дълбаят в една посока, в която не са досега. Това ги извежда вече на друго ниво. Аз винаги съм казвал, че българските актьори са изключително талантливи и много добри. Просто трябва да бъдат провокирани и да им се дават възможности да работят неща, които не са правили.
- Лентата засяга важни общочовешки теми като семейството, любовта, приятелството, прошката и смелостта да се изправиш срещу пошлостта и бездушието на обществото. Защо е важно да се говори за тях, особено днес?
- Защото живеем в едни времена, изключително трудни, дори бих ги нарекъл драматични. За съжаление българите много се отчуждихме. Тези теми са важни, за да видим, че може да се прави добро, може да си помагаме, за да излезем по-бързо от всичките кризи, в които сме така или иначе замесени. Това са стълбове, върху които трябва да се уповаваме като приятелство, взаимопомощ.
- Смятам, ще се съгласите с мен, че днес тези морални норми сякаш не са толкова ценни.
- Да, появи се алчност, отчуждение. Няма състрадание, няма я прошката. Всичко това се наслагва и допълнително ни натоварва. Затова е хубаво във филма зрителят да разпознае някои от героите, било то у себе си, или у някого от неговото обкръжение. И да се надсмее! Със самоирония. И да си каже – в крайна сметка животът е прекрасен! Защо трябва да го усложняваме?
- По-лесно ли е да разсмееш човек, отколкото да го разплачеш?
- Според мен това е най-трудното – да разсмееш човек. Много по-лесно е да го разплачеш. Но бих искал да добавя – да го разсмееш интелигентно, а не със скечове от сорта – героят върви, спъва се в камък, обаче, падайки, си скъсва панталона и т.н. Аз винаги съм искал да правим филми с интелигентно чувство за хумор.
- „Рожден ден“ вече спечели публиката и на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост“, както и приза „Награда на публиката“ на 43-то издание на фестивала на българския игрален филм „Златна роза“. Какво ви казаха приятели и почитатели след прожекциите?
- Няма по-хубаво усещане за нас, които работим в киното и правим филми, когато публиката излиза с усмивка, а не допълнително натоварена с тежките проблеми, които всеки от нас има. Поне за мен е така. А какво ми казаха? Поздравяваха ме и колеги, и приятели. За мое най-голямо удоволствие и щастие освен публиката, но и професионалните кинокритици, страшно много харесаха филма. Това за мен е много положителен знак. И на двата фестивала публиката не искаше да си тръгва, колкото и нескромно да звучи. Аплодисментите преминаваха в бисове. Един гражданин се обърна към мен и каза: „Пускайте го веднага втори път“ (смее се). Имаше и такива хора, които го гледаха и на двата фестивала. Това означава, че филмът се харесва, дава настроение и повод за размисъл, защото „Рожден ден“ не е просто ха-ха-ха, а поставя сериозни теми, върху които цялото общество би трябвало да се замисли какво прави.
- Готов ли сте вече с нова история, която да разкажете?
- Все още не съм. Пак ще кажа, за съжаление, сценаристът и мой добър приятел и колега Божан Петров, с когото работихме по всичките мои проекти, си отиде много млад. Имам, разбира се, идеи за нови проекти, но трябва да намеря някого, с когото да ги пиша. Не ми се снима просто така, нещо да се прави, а искам, ако снимам, да е нещо смислено.
- Къде се намира българското кино днес? Сякаш става все по-трудно и скъпо да се правят качествени филми.
- Трудно ми е да определя къде се намира българското кино днес. За съжаление не е в най-добрата му светлина. Има страхотни стари български филми. Такива все по-рядко се появяват в днешно време. Все повече като че ли погледът е насочен към фестивално кино, отколкото към зрителско. Аз смятам, че след като ние произвеждаме нашите филми с пари на данъкоплатеца, трябва да имаме отговорност и отношение към този зрител, който освен всичко трябва и да отиде да си купи билет за N на брой пари. И ако са двама души или пък с деца – си е сериозна сума. Би трябвало нашите филми да не ги гонят тези зрители от залата. А да им дадат повод за размисъл и повече усмивки. Има мои колеги, които разчитат, че при фестивалното кино е страхотен успех да вземем някоя награда. Да, това е чудесно, но мисля, че трябва да имаме отношение към зрителите, които плащат данъци.
Частното финансиране все повече навлиза и мисля, че в този случай творецът може да реши какво да снима и да го направи както иска.
- Споменахте цената на билетите за кино. След Нова година те вече ще са в евро. Как вие виждате навлизането на еврото като валута в България? Ще се промени ли нещо?
- Аз смятам, че ще се промени към по-добро. Очаквам с навлизането на еврото да се появят повече чуждестранни инвестиции. Нещата да се олекотят в тази посока. И смятам, че това е чудесно. Крайно време беше да влезем в еврозоната.
- Какво пожелавате на читателите на „Телеграф“?
- Най-вече здраве, разбира се, но и много, много усмивки! В усмивката е здравето! Правете добро и със сигурност то ще ви се върне!
Това е той:
- Роден е през 1960 година в София.
- Завършил е "Кино и телевизионно операторско майсторство" във ВГИК-Москва през 1982 -Дипломиран през 1982 година с "Бел Ами" - игрален филм, по едноименното произведение на Ги дьо Мопасан.
- В периода 1982-1992 г. работи в СИФ "Бояна" като оператор.
- През 1996 г. е един от основателите на филмова къща СИНЕМАК.
- В периода 1994-1997 година преподава в програма "Кино и телевизия" на НБУ.
Екатерина Томова
