Н ад 10 минути публиката аплодира на крака премиерата на танго-операта „Мария от Буенос Айрес“ в Дом на културата „Борис Христов“ в неделя – поантата на откриващия първия уикенд на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“ и според мнозина – същинският стойностен знак за начало на събитието след кича и патетиката на церемонията в петък вечер.
Над 10 минути публиката аплодира на крака премиерата на танго-операта „Мария от Буенос Айрес“ в Дом на културата „Борис Христов“ в неделя – поантата на откриващия първия уикенд на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“ и според мнозина – същинският стойностен знак за начало на събитието след кича и патетиката на церемонията в петък вечер.
Зрелищната режисура на Веселка Кунчева, изразителната хореография на Явор Кунчев, чувственият алт на Люси Дяковска в главната роля, солистите Момчил Караиванов (тенор), Живко Джуранов (разказвачът - актьор), хорът, оркестърът и балетът на Опера – Пловдив, са създали музикално-танцово-театрален спектакъл наистина от европейска класа.
Творбата е по музика на магьосника на тангото Астор Пиацола и по текст на родения в Уругвай голям поет Орасио Ферер – експресивен текст, изобилстващ с парадоксални метафори и двусмисленост. Тя е
възхвала на женското начало
побрало и понякога помиряващо противоречията на света – невинност и разюзданост, любов и омраза, отчаяние и екстаз, оргазъм и смъртен гърч, гибел и новозараждащ се живот... Всичко това се усеща в плътното – и вокално, и пластично, и актьорски – изпълнение на Люси Дяковска. Няма да е пресилено да кажем, че и тя, и целият екип, решени живописно като цветно петно на фона на оживяла старинна фреска, постигат прословутото дуенде. Речитативът в бели неримувани стихове и вокалните партии вървят ту на български, ту на испански (има и титри на български и английски), като словесно и визуално се смесват модерното и бунтарско-хипарското (танго-операта е писана през 1968-а) с християнската митология и символика. Така Мария е и проститутка, момиче на удоволствията, но и светица, Дева Мария, Божията майка.
Историята „разказва“ спомена за Мария – най-голямата майсторка на песните и любовта от мизерните бордеи на Буенос Айрес, която мъжете боготворят и в същото време поругават. Мария е олицетворение на жената, на всички жени. Виждаме я в началото още неопетнена в снежнобяла рокля, която в един момент се обагря в кръвта на нейната девственост, после в алено като прелъстителка, после и в черно като страдалка, докато кръгът се затвори и смъртта възвърне детската й чистота. Всички възможни състояния преминават през тялото на Люси Дяковска и я превръщат в трептяща струна. Спектакълът е и апотеоз на тангото – не само танц, но и философия на живеене, както и на бандонеона, раждащ болезненото и страстно звучене на тангото: той е като
живо същество, което се гъне, извива, флиртува с Мария
става нейно убежище, тяло и гибел. Музиката на Пиацола е тъжна, разтърсваща, на моменти стържеща, пронизваща. „Завещанието на тези автори беше, че Изкуството е това, което ни държи живи далеч от бездната на бита. То е онова чудо, което ни спасява от изкушението да се превърнем в сенки на собственото си оцеляване. И колкото и да го гоним от себе си, колкото и да го отхвърляме, колкото и да го опорочаваме, колкото и да го принуждаваме да проституира, да гладува, да умира, с толкова по-голяма сила то ще се възражда, за да осветява живота ни и да ни връща към човечността в нас", казва режисьорката. Мария е Изкуството.
Сценографията и костюмите са на Мариета Голомехова, на бандонеон свири Калоян Куманов, а диригент е Константин Добройков. Преводът на великолепния, едновременно поетичен и груб, текст е на Даниела Меса. Спектакълът влиза в афиша на Опера - Пловдив, а ще гостува и в Народния театър в София на 20 април.
Монитор
