З а Великден с група поклонници към Светите земи поема доц. д-р Екатерина Дамянова. Тя е преподавател по библейска археология и история в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Предлагаме ви втората част от интервюто с родния учен, в което разговаряме за тайните на Божи гроб и българската следа в Светите земи.
- Доц. Дамянова, от кои векове поклонници от българските земи тръгват на хаджилък към Йерусалим?
- Ранното християнство по нашите земи е имало връзка с Йерусалим. Златната църква в Преслав се оказва най-близко по архитектура до църквата на Божи гроб. Презвитер Козма в „Беседа против богомилите” в края на X век пише за поклонничеството на българи в Палестина. Археологически разкопки у нас доказват наличието на поклоннически реликви още от IV век.
Така изглежда днес изгубеният от държавата ни параклис на Божи гроб.
Историците на Йерусалимската патриаршия свидетелстват, че през XVI-XVIII век български монаси живеят и работят в божигробските манастири „Св. Сава” и „Св. архангели”. В една от църквите българите имали параклис и служели на църковнославянски език.
Поклонниците старателно се подготвяли за дълго и трудно пътуване, като наред с това е трябвало да си осигурят стабилно материално положение. Често тези поклонници донасят т.нар. Йерусалимия, която даряват в местната църква или манастир. В периода XVII-XIX век ателиетата за икони в Йерусалим масово произвеждат специфичен вид топографски репрезентации на Светите земи, наричани йерусалимии. Рисувани на платна, те били лесно преносими за поклонниците. Изображенията в композицията на Йерусалимията имат специално последование и съдържат библейски събития и исторически факти.
Стара икона тип Йерусалимия, донесена от наши поклонници в Светите земи.
Османската титла „Хаджия“, смятана от османците за белег на имотност, влияние, власт за българина става знак за висок статус и го превръща в социално значима личност. Днес е по-правилно посетилите Светите земи християни да се наричат поклонници, а не хаджии. Явлението християнин, посетил Божи гроб да става хаджия, е било типично само за Балканския полуостров по време на османското робство, когато българските първенци са търсели възможности за религиозна еманципация на православните християни спрямо османските първенци, които ходели на хадж. Думата хадж на арабски означава поклонение.
- Наистина ли България е имала свои храмове в Йерусалим и на Божи гроб?
- Едно място, което поклонниците с вълнение посещават, е Българският параклис на Божи гроб. Българите са от първите народи със свое храмово пространство тук още от времето на Първото българско царство. Става въпрос за параклис от западната страна на Божи гроб, където са изсечените в скалата гробове на св. Никодим и св. Йосиф Ариматейски.
Гробовете на Йосиф Ариматейски и Никодим.
Немският монах Йоан Вюрцбургски, посетил Йерусалим между 1160 и 1170 г., пише, че в голямата църква, издигната над Божи гроб, „различни народности и езици“ са имали свои „параклиси и вътрешни църкви“. В списъка на народите със свои параклиси при Божи гроб Йоан Вюрцбургски поставя българите на второ място, веднага след гърците.
През 1583 г. Трифон Коробейников става пратеник на руския цар Иван Грозни при Йерусалимския патриарх. Коробейников също разказва, че до самия Божи гроб имало голяма българска черква, в която денонощно горели 15 златни кандила.
В своите спомени от Йерусалим през 1858 г. родният възрожденец Димитър Паничков предава разказа на български свещеник, според когото още по времето на цар Симеон Велики в Светия град е съществувал голям български манастир „Свети Симеон“.
Нашият параклис се е намирал на най-святото място точно зад олтара на храма.
В своето „Описание на Светите места“ руският търговец и дипломат Василий Позняков пише следното свидетелство: „...И пред малката църква на гроба стои български престол (олтар) и над него ден и нощ гори кандило“.
Днес ние не притежаваме мястото, тъй като собствеността и условията за богослужебното ползване на параклиса, както и целият храм „Възкресение Христово“, са определени с хатишериф от 1757 г. Към времето на издаването му не съществува нито Българска патриаршия, нито Охридска архиепископия, поради което нашето присъствие е преустановено.
Понастоящем параклисът на св. Йосиф Ариматейски и на св. Никодим се обгрижва от Якобитската монофизитска униатска църква, а сирийците имат право да служат тук в неделни и празнични дни.
Изглед към църквата Възкресение Христово и Йерусалим.
Планът на църквата „Възкресение Христово“ в Йерусалим сочи, че българският храм е бил точно зад гроба Господен.
През 1930 г. български монахини, служещи в гръцкия манастир „Свети Архангел Михаил“ в Йерусалим, изпращат до правителството и Светия синод в София писмо с идеята да бъде построен български метох. През 1932 г. синодът в София вече е създал фонд за построяването му, като парите са внесени в йерусалимския клон на лондонската „Барклейс банк”. През 1950 г. обаче по нареждане на новата комунистическа власт в България БНБ изтегля средствата на фонда от сметката, след което я закрива. Това се случва въпреки предупрежденията на Светия синод, че ако фондът престане да съществува, страната ни ще изгуби неоспоримото си право да построи свой метох в Йерусалим.
- Кога е издигнат там първият храм?
- Император Константин Велики (306–337) лично участва в изясняването на детайли по проекта на храмовия комплекс. Устройването на архитектурните му особености оказват впоследствие влияние върху развитието на християнската архитектура и иконография. Цялостно строежът на Константин е осветен на 13 септември 335 г.
Междувременно императорът разрушава езическите капища и издава свещени едикти, осигуряващи в изобилие всичко необходимо за изграждането на християнски храм, достоен за Господ, и то с императорско великолепие, без да пести държавни и лични средства. Византийският владетел нарежда материалите от срутените езически постройки да бъдат отнесени колкото се може по-надалече, защото са били осквернени от демонопоклонниците.
- А откога поклонниците свързват мястото с честването на Пасха?
- Началото на поклонническите пътувания полага св. Елена, майка на император Константин, която предприема пътуване до Светите земи, в хода на което обследва местата, свързани с Христовите страдания и погребение.
Християнските поклоннически пътувания от IV век насам описват знакови за християните места, обръщат внимание на богослужението в Светите земи. Важни извори за съвременните изследвания представляват поклонническите описания на Поклонника от Бордо (333 г.), Дамата Етерия (381 г.), Пътника от Пиаченца (570 г.), Монаха Аркулф (680 г.) и др. Отправилите се на дълго пътуване към Светата земя християни споделят, че посещението на места в нея, в съчетание с аскетически живот, укрепва, обновява и изяснява вярата. Палестина започва да се разглежда като география на небоземната биография на Иисус Христос.
- Знае ли се каква е била традицията преди (или около) легализирането на християнството в Римската империя от Константин Велики?
- До 313 г., когато християнството става позволена религия, ранните християни не показват особен интерес към забележителности в Светите земи. Предполага се, че Голготският хълм и гробната пещера, в която е положено тялото на Спасителя, са били обект на почитане от страна на вярващите, тъй като те стават част от промените, които римският император Адриан (117–138) провежда в района след 135 г. Първите съобщения за отделни географски места се появяват във връзка с достигнали до нас мъченически разкази.
Йерусалим от византийския период в голяма степен остава във вида, който той придобива след потушаване на второто юдейско антиримско въстание под водачеството на Симон Бар-Кохба през 135 г. След справяне с бунтовниците император Адриан променя градския план на града, като му дава и ново име – Колония Елия Капитолина, по личното име на императора (Publius Aelius Hadrianus) и в чест на закрилника на града – Юпитер Капитолийски.
Римският император променя градския план, а на Голготското възвишение и над гроба Господен издига храм на Афродита и светилища на Венера и Юпитер. При издигането им Адриан не изравнява със земята хълма с гробницата, а само ги засипва с пръст. Този земен насип спасява гробницата от разрушение и така мястото на храма отбелязва мястото на гроба. По-късно, благодарение на запазилото се предание, той е открит в близост до Голготското възвишение, над което царица Елена извършва оглед през 326 г. Днес църквата „Възкресение Господне”, или както е известна още Божигробската църква, е на мястото, където е погребан Иисус Христос, независимо че Голгота и Божи гроб са загубили автентичния си вид от времето на Пилат.
- В доста храмове по света има парчета, за които се твърди, че са от Св. кръст, но ако се съберат, сигурно ще има не е един, а 100. Каква всъщност е съдбата на автентичния кръст Христов?
- Още след откриването на Св. Кръст от св. Елена през 326 г. тя изпраща част от реликвата в Константинопол, а друга оставя в Йерусалим.
Поклонничката Етерия, посетила Йерусалим през 380-те години, съобщава: „По време на службата на Голгота се поставя маса пред епископа и след това се носи сребърна кутия с парче дърво от Светия кръст. Изважда се и епископът здраво държи светинята в ръцете си и позволява на всички хора да му се поклонят. Наблизо стоят дяконите и пазят, защото се говори, че е имало случаи, когато са се опитвали да откраднат свещеното дърво, изнасяйки го навън, или дори е имало случаи на отчупване на част от него". Може да се предположи, че още тогава части от реликвата тръгват по своя път.
През 614 г. персийският цар Хосров опустошава Йерусалим и взима светинята. При идването на арабите през 638 г. кръстът бил спасен. „Християните, след като се консултираха, го разрязаха и разделиха на много части и го разпределиха за вярващите между църквите“, така описва съдбата на светинята през XI век монах Ансел.
Скоро след това и Константинопол, и Йерусалим попадат под набезите на кръстоносците и историята на Св. кръст става още по-непроследима. През 1187 г. армията на кръстоносците влиза в битка с армията на Саладин и е победена от него, а Кръстът мистериозно изчезнал.
С началото на Кръстоносните походи Западна Европа е обхваната от засилено търсене на реликви, а манастирите изкупуват различни артефакти, за да привлекат повече поклонници. Това отваря пазар и за продавачите на фалшификати и авторите на вълнуващи истории за придобиването на частици от Св. кръст. Днес има доста места, които съобщават, че притежават частица от него. Единствено вярата и чудните проявления могат да отсеят истинското от фалшивото.
Днес всяко едно запазено парче от Св. кръст е скъпо за сърцето на всеки християнин, ние с право почитаме и достойно му се покланяме - защото на него Христос принесе Себе Си в жертва заради нас, като по този начин то е осветено от Неговото свето тяло и кръв. Покланяме се също и на образа на честния Кръст, макар и да е направен от друга материя - но почитаме не материята, а първообраза и разпнатия на него Христос.
Любомир Старидолски
