З а Великден с група поклонници към Светите земи поема доц. д-р Екатерина Дамянова. Тя е преподавател по библейска археология и история в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Разговаряме с родния учен за тайните на Йерусалим, Божи гроб, както и за всичко около Христовото Възкресение, наричано Празника на празниците.
- Доц. Дамянова, след Великден тръгвате с група от поклонници към Светите земи, но не е ли опасно, ето от Св. Синод решиха заради това да не изпращат делегация за Благодатния огън тази година?
- Тази година нещата съществено се промениха и поклонническите групи, както и броят на делегациите за Велика събота намаляха. Употребата на правителствен самолет, който през последните години се изпраща от България, несъмнено придава на събитието необходимото уважение и е в улеснение на делегацията на Българската православна църква (БПЦ), но в момента може да създаде и известни рискове. В условия на конфликт в района ситуацията е непредвидима и най-често се търси по-широк отзвук при всеки един инцидент, особено ако е свързан и с други страни.
Доц. Дамянова в Светите земи с поклонници от България.
Нашата поклонническа група ще лети за Тел Авив на Светла сряда. В постоянен контакт сме с нашите партньори в Израел, както и с Йерусалимската патриаршия, които ни осведомяват за актуалната обстановка в региона, както и за условията по безопасното осъществяване на нашето пътуване.
Колкото до Йерусалим, неговото символично и политическо значение за световните религиозни традиции е известно. Той не е обикновен град с централно политическо и религиозно значение в библейските времена. В него е опредметена многовековна история. Според библейския текст Бог избира града и чрез него Той изпълнява Своя спасителен план спрямо целия свят. Йерусалим се ползва с голяма популярност и не случайно св. пророк Йезекиил го определя като център на света.
Няма място в света с по-динамична и по-драматична история, която поставя отпечатък и на днешната ситуация в региона. Много от политическите стремежи и днес имат своите корени в библейското минало. Обстановката наистина е трудна, но днес можем само да се надяваме, че градът ще намери отново спокойствие и мир.
- В центъра на Празника на празниците безспорно стои храмът „Възкресение Христово“ в Йерусалим. Какво се е случило на това място според древния разказ?
- Християните приемат Месията в личността на Богочовека Иисус Христос, поради което в евангелията се отделя голямо внимание на Йерусалим като място на страданията на Спасителя. Тук Той приема кръстна смърт и погребение, възкръсва от мъртвите и се възнася на небесата, като със Своята смърт разширява географските граници на Светата земя и Светия град и превръща историята в спасителна история на цялото човечество. В Йерусалим се осъществява и слизането на Светия Дух над вярващите.
Спасителят е осъден на кръстна смърт от римския наместник Понтий Пилат (26–36 г. сл.Хр.) по настойчивото искане на юдейските първосвещеници и книжници. Членовете на синедриона са подпомогнати в това свое начинание от Юда Искариот, който срещу 30 сребърника тайно предава своя учител. Спасителят е заловен, бичуван и осъден на смърт чрез разпъване на кръст. Кръстната смърт е широко разпространена в римските провинции и се прилагала към най-тежко провинилите се престъпници. В петък Иисус е отведен на Голгота и разпнат наред с двама разбойници.
След мъчителната смърт на Христос двама членове на синедриона – Йосиф и Никодим, тайни последователи на Спасителя, получават разрешение да погребат тялото Му. То е положено в запечатана и охранявана по нареждане на фарисеите гробница. След тридневно пребиваване в гроба Христос наистина възкръсва. Ангел Господен слиза от небето и отваля камъка от входа на гробницата. Войниците, които са на стража, се уплашват от блясъка му и падат на земята като мъртви.
- Според библейския разказ Иисус е разпънат на хълма Голгота, но тогава той е бил извън стените на стария град. Как науката гледа на това противоречие с почитаното днес място?
- Днес Храмът на гроба Господен, който обединява местата на Разпятието, погребението и Възкресението, стои почти в средата на стария Йерусалим. Едно обстоятелство, което понякога буди недоумение, като се вземе предвид, че според строгите предписания, които се откриват в юдейската традиция, се забраняват погребения в очертанията на града. Един гроб следва да бъде отдалечен най-малко на около 50 лакти (около 25 м) от градската стена.
Може да се говори за научен консенсус, който подкрепя християнското предание, възникнало непосредствено след смъртта и Възкресението на Богочовека, според което Христос е бил погребан под днешната църква на Божи гроб. Във времето на земния живот на Спасителя мястото се намира на северозапад от Йерусалим, „вън от градските порти“ (Евр. 13:12). Скалистата местност северно от втората градска стена е разположена на западния хълм, върху който е построен т.нар. Горен град. Строежът на трета стена, която включва споменатата градина и описаните места в очертанията на града, започва във времето на Ирод Агрипа (41–44) и завършва към годините на първото антиримско въстание на юдеите в 67 г. Това археологическо разположение на стената дава обяснение защо днес, а и към времето на император Константин и ранните поклонници местата на Голгота и Светия гроб са в рамките на града.
Вече 2000 г. точното място на Божи гроб е обект на научни спорове.
Противно на утвърденото мнение, основаващо се на древната традиция, „протестантската традиция“ счита, че гробът на Христос се намира в близост до Дамаската порта на Йерусалим. Тази хипотеза и свързаната с нея гробница отдавна обаче е отхвърлена. Посочената като Иисусов гроб чак през XIX в. т.нар. „Градинска гробница” не е от новозаветния период, вероятно датира от II в., но все пак дава представа на посетителите за това как са изглеждали ранните гробници.
Според сведенията, които се съдържат в библейския текст, „на онова място, дето беше разпнат, имаше градина и в градината - нов гроб, в който още никой не бе полаган” (Йоан 19:41).
- Христос е заловен в Гетсиманската градина, какво представлява това място днес?
- В часовете след Тайната вечеря, в четвъртък вечерта Спасителят се отправя към разположената на изток от Йерусалим Елеонска планина, в градина, която знаем като Гетсиманска (думата означава „маслобойна“). По времето на Иисус Христос тук се намира стопанство, в което се добивало маслиново масло. Днес поклонниците намират част от тази градина оградена със стена. Местността, която пази спомена за арестуването на Спасителя, от XIV век е притежание на католическия орден на францисканците. В градината, която сега стената огражда, стоят осем маслинови дървета със значителна дебелина от 6-8 м. Възрастта им не може да бъде определена с точност, защото маслиновото дърво поради своята непрекъсната вегетация не отбелязва годишни пръстени.
През I век император Тит отрязал маслините в Гетсиманската градина.
Знае се, че по време на обсадата на Йерусалим от император Тит през 70 г. той наредил да се отсекат всички дървета до едно в периметър от 20 км. Обръчовидният ръб, който обгръща дънера на най-голямото маслиново дърво на една педя над земята, позволява да предположим, че сегашното дърво е израсло от корените на едно отсечено маслиново дърво още от библейско време.
- А от какво дърво е бил направен кръстът, на който е разпънат Божият син?
- Според християнското предание светият кръст е бил направен от дрян (Cornus). В района на Йерусалим е имало дървета с по-големи размери. В околностите на Йерусалим се намира манастир, посветен на светия кръст Господен, където според преданието е било дървото, от което е направен кръстът, на който е разпънат Иисус.
- Чудото на Възкресението и до днес остава загадка. Има ли индиректни свидетелства за него според библейската археология?
- Никой човек не е присъствал на Възкресението Христово и излизането Му от запечатания гроб, защото никой не би могъл да възприеме с телесните си очи неземния блясък и божествената слава на това чудо. Ето защо то не е описано от евангелистите, нито има възможност да намерим отражение в някакви материални свидетелства. Новозаветните автори съобщават, че Господ Иисус Христос възкръсва рано сутринта в първия ден на седмицата (за юдеите това е неделя). В библейския текст се съобщава само за празния гроб и седящия върху отваления камък ангел, който възвестява на жените мироносци за Възкресението. Те описват явяването на възкръсналия Христос първо на Мария Магдалина, а след това на учениците Му. В библейските текстове са засвидетелствани многобройни появи на Спасителя пред отделни хора и цели групи в продължение на 40 дни до деня на Неговото Възнесение.
Увереността си в действителността на Христовото Възкресение засвидетелстват апостолите в своята проповед, техните приемници и всеки дълбоко вярващ човек, насочил усилията си към спасение и придобиване на вечен живот. Силата на християнската вяра, която става първостепенен фактор в историята на човешкото развитие, разпространяването ѝ по целия свят и благотворното ѝ отражение върху него, е неоспоримо доказателство за достоверността на това събитие.
- Поклонниците вървят по Виа Долороса, т. нар. Кръстен път, къде са неговите начало и край, кои са основните спирки?
- За Kръстния път на страданията (Via Dolorosa) следва да се направят някои бележки. Това е традиция, която е въведена по време на кръстоносците през 1573 г. и която проследява 14 места, на които Спасителят спира по пътя Си към Голгота. И те са:
1. Иисус е осъден на смърт
2. На Иисус Му е даден кръстът
3. Иисус пада за първи път
4. Иисус среща Пресвета Богородица
5. Симон Киринейски е накаран да носи кръста
6. Вероника изтрива кръвта от лицето на Иисус
7. Иисус пада за втори път
8. Иисус среща йерусалимските жени
9. Иисус пада за трети път
10. Иисус е съблечен
11. Иисус е прикован към кръста – Разпъването на кръста
12. Иисус умира на кръста
13. Тялото на Иисус е свалено от кръста – Свалянето, или Оплакването
14. Тялото на Иисус е положено в гроба.
Със сигурност може да се каже, че този път на страданията е автентичен само в частта, която изминава разстоянието от спирка 7 до 14 (от преминаването на старата градска стена до Голгота и Гроба Господен). Причината за спорния характер на първите седем спирки е, че отправната точка е погрешно локализирана като мястото, където Пилат Понтийски извършва съда над Иисус Христос. За четири от първите седем спирки не разполагаме с библейски свидетелства, още повече че император Адриан преустройва съществено градския план на Йерусалим. Видно е, че археологическите находки изискват внимателна реконструкция.
Следва продължение...
Любомир Старидолски
