К акво се случва с киното в кризата, предизвикана от пандемията на коронавирус – по този въпрос в студиото на „Денят започва с култура“ по БНТ1 с водещ Дими Стоянович разсъждаваха кинорежисьорите Милко Лазаров и Павел Веснаков.
Какво се случва с киното в кризата, предизвикана от пандемията на коронавирус – по този въпрос в студиото на „Денят започва с култура“ по БНТ1 с водещ Дими Стоянович разсъждаваха кинорежисьорите Милко Лазаров и Павел Веснаков.
В момента снимането е спряло, провеждането на фестивали също, сериалите доминират, но колкото и да са качествени, това е комерс. „Ние ще преосмислим философията на субсидията, тя трябва да е по-скоро за културни изключения, не за филми, които трябва да срещнат огромна публика, а такива, които създават памет, културни постижения и т.н.“, каза Милко Лазаров. „Сталкер“ на Тарковски до ден днешен буди въпроси – това е смисълът и философията на държавното субсидиране, за такива културни факти, посочи той.
Павел Веснаков, който се подразбра, че има заснет нов филм, чиято съдба е представителна за съдбата на цялото ни кино в пандемията, изтъкна, че и с колегите му от други страни, които са със заснет филм, се случва нещо радикално и трудно за осмисляне – цялата система, по която функционира независимото кино в Европа, е изправена пред крах. „Ти изпадаш във вакуум, в който има малко светлина, въображението се променя“, каза Веснаков и обясни, че за него и колегите му настава лека паника и те се опитават да запазят самообладание и да се хванат за нещо в този труден момент.
„Имаше нужда от това спиране обаче, темпото беше невъзможно за осмисляне. На мен ми се отразява оптимистично това – идва началото на края, след който ще има разцвет на жаждата за духовни наслади“, коментира Милко Лазаров. Това се очакваше – ние станахме твърде много, твърде мощно оръжие, това бързо удоволствие създава усещане за безсмъртие и всичко има монетарно изражение. При това бързо и пряко задоволяване на нужди, очаквам след 20-30 години масови самоубийства като проба дали ще умреш, прогнозира създателят на филма „Ага“.
Веснаков се съгласи с него, че това забавяне на процеса може да е полезно за цялото общество. А тази нулева година за киното ще е по-мащабна – последиците от нея и разместването на силите ще е по-голямо, отколкото можем да си представим, но накрая „добрите ще победят“, предположи той. Милко Лазаров изтъкна, че сега и за следващите десетилтетия ключовата дума в киното ще е „справедливост“. Няма как да сме свободни, имаме много обвързаности, поясни той. Според Павел Веснаков, ако човек запази собствения си морал, дава пример на другите и изкуството, което създава, придобива друг смисъл. „Надявам се, че трудната ситуация няма да наруши морала на хората“, каза той.
Относно киното онлайн Милко Лазаров коментира: „Вярвам, че това са естествени процеси. Каквото пожелае най-глупавият от тълпата, това става. Някой запали лампите и живеем в утрото на съня на психопата, така че това ще стане, но не мисля, че то ще удовлетвори копнежа на човека“. Според него, и всяко театрално представление не може да се осъществи без емпатията на публиката.
Тук в разговора се включи и философът и театрален критик проф. Георги Каприев, който потвърди: „Няма театър без публиката, тя е действащо лице в театъра“. Той каза „не“ на заснемането на спектакли, дори великолепните английски заснети спектакли са прекрасни филми, но не и спектакли, според него. Заснемането е добро за историка на театъра, но това е архив, не живо изкуство. „Когато театър „Възраждане“ излъчи на живо първи спектакъл - „Вуйчо Ваньо“, аз казах „Браво“. Но когато това стана масовка, се превърна в ерзац и окуражава страха в неговото всеобземане. Останаха много малко неща, където хората останаха хора, сценичните изкуства са общуване“, коментира професорът и заключи, че с масовото излъчване на заснети спектакли онлайн се унижожава публиката.
Монитор
