М лад мъж от софийското село Балша си постави амбициозната цел да спаси Дунавските коне – порода, създадена в България.
Млад мъж от софийското село Балша си постави амбициозната цел да спаси Дунавските коне – порода, създадена в България.
Николай Евлогиев е запален от дете по конете. Рискува и купува първия си безпороден екземпляр на 17 години.
Признава, че тези животни са голямата му страст в живота. За съжаление обаче родителите му са много далече от темата за конете. Но в същото време той редовно посещава състезания и изложения на различни породи. Николай разказа, че страстта му може да е наследена от неговия дядо, който имал много коне.
Младият мъж обаче харесва точно определена порода – Дунавските коне. Неговата амбиция е да направи стадото, с което разполага, за обучение и за състезания. „Силно желая да запаля и децата си по тази страст и те да продължат делото ми“, казва Николай.
Оказва се, че Дунавските коне, които отглежда той, са силно застрашена порода. Мъжът обаче е твърдо решен да я възроди, защото е създадена с много труд и усилия в България. „Не може с лека ръка да захвърлим такъв труд“, смята Евлогиев, който уточнява, че харесва Дунавския кон заради неговата визия.
Хоби
Иначе Николай Евлогиев е завършил Текстилен техникум, но не работи по специалността. Спомня си как се е запалил по конете. „Ходех по хиподрумите, наблюдавах ги. Много исках да си имам кон, но нямах възможност да го гледам“, разказва той.
Сега разполага с 10 коня, от които повечето са Дунавска порода. Има и една Източнобългарска кобила.
„Първия ми кон, който купих и започнах да гледам, го взех от съседното село. Той беше безпороден, но после започнах да инвестирам в Дунавската порода. Закупих си от частни собственици една кобила. Започнаха да се раждат кончета и с времето станаха десет.
Много е трудно в България да се отглеждат коне. Има големи разходи, няма никаква възвращаемост. Гледам ги за хоби“, признава Николай.
За да се издържа, има и друга работа. Има бусове, занимава се с транспорт. Част от изкараните пари влага в отглеждане на животните.
Решен
Той е твърдо решен да запали децата му да спортуват, да яздят Дунавски коне.
„По принцип те като порода са впрегателен тип, не са точно за спорт, но имат и много предимства и се надявам да се получат нещата във времето“, обяснява Николай. Според него в тези животни има много потенциал. Породата обаче е била занемарена през годините, много коне са били изклани. Допреди три-четири години породата дори е била застрашена от изчезване. Това Николай смята за много обидно, защото това е чиста българска порода, за която са работили много хора през годините да ги създадат.
Въпреки че се водят предимно впрегателни, от тази порода има и много коне с отлични спортни резултати. У нас са останали всичко на всичко стотина животни. Всички са в частни стопанства като това на Николай. Отглеждат се от любители като мен, които искат да запазят породата, казва той.
Курсове
Наскоро той е започнал да организира и курсове по езда, но признава, че базата още не е добра. Направени са конюшни и боксове, но манежът още не е готов.
Идеята му е да започне да провежда курсове, най-вече заради децата. „Искам да направят такава организация, за да могат да идват повече деца и да се интересуват от коне“, споделя Николай.
Един кон от тази порода може да достигне 170 сантиметра, но като цяло стандартът им е 1,60-1,65 метра.
Опасения
„Засега не съм продавал кон поради това, че в България няма интерес към тези животни, не е като в другите държави. Също така се опасявам, че като го продам, ще го гледат известно време и след това ще го направят на месо и луканки. Хората в чужбина имат много различно отношение към конете от това, което има у нас. Не ми е приятно, защото, като кажа на хората, че отглеждам коне, всеки ме пита дали ги гледам за месо“, ядосва се младият мъж.
Досега той не е получавал никакво подпомагане от еврофондовете. Опитах се да кандидатствам за европейско финансиране, но преди две години, след като вадих един куп документи, спряха мярката и все още не са я пуснали отново, казва Николай.
Цената на едно малко конче е около 2000-2500 лева, а големите, които са обучени, може да стигнат 5000-6000 лева.
Обучение
Много трудно е да се дресира кон. За да може да го обяздваш, трябва поне един месец обучение, а за да може да се качват начинаещи или напреднали, се иска работа поне 2-3 години, за да имаш доверие да го предоставиш на друг, обяснява Николай.
Понякога конете отхвърлят чужди хора. Ако дойде някой с много силен парфюм, миризмата може да изнерви животното.
Конете обичат лукчета, ябълки, моркови. Обикновено хората им носят морковчета.
Разходите за отглеждане на коне са големи, но 150 лева е само храната за един месец. Отделно, ако има работници, трябва да се плаща за грижите, които се полагат.
Николай споделя, че амбицията му е да покаже тези коне на хората и те да оценят качествата им. Имам амбиция и децата да се състезават с тези животни.
Усилията му вече дават резултат. След като започнал да качва снимки на животните във Фейсбук, интересът не закъснял. Доста деца дошли, за да видят конете отблизо. Чести посетители са и приятелчетата на децата на Николай.
Всеки, който желае, може да опита да язди. Има къде – в гората, по поляните. Има и треньорка, която преподава уроци.
Отглеждането на коне прави Николай щастлив, но и той е имал тежки моменти с животните. Един такъв е, когато тази година за пръв път изгубил малко конче при раждането. Преживял тежко загубата, защото приема конете за част от семейството.
Породата е създадена край Плевен
Породата е създадена в конезавод „Клементина“ край Плевен. В работата по създаването й освен местни полукръвни и англо-арабски кобили са използвани и кобили от породата Нониус, внесени от Унгария през 1893 г. В продължение на 25 години развъдната цел е неизяснена – използвани са коне (жребци и кобили) от Англо-арабска, Арабска Шагия, Липицанска, Рисиста и други породи, като е извършвано безсистемно кръстосване. При създаването на дунавската порода е прилагано чистопородно развъждане на коне от породата Нониус, послужили за основа на племенното стадо. Заедно с това било прилагано и поглъщателно кръстосване на местните и подобрените кобили и жребци Нониус. Заедно с Източнобългарския кон и плевенския кон породата е призната през 1951 година.
Животните стигат 162 сантиметра
Конете са със средноголяма глава с права профилна линия. Шията е средно дълга. Височината при холката е 162 см. Гърбът е прав, а поясницата е широка. Космите по гривата са дълги и черни. Краката са дълги и здрави. Цветът на космената покривка е черен, кестеняв и тъмнокестеняв. Конете имат спокоен темперамент, често дори и флегматичен. Имат добри спортни качества и лесно се поддават на дресура. В наши дни породата е доста слабо разпространена. Среща се в стопанства в Северозападна и Западна България. Към 2008 г. броят на представителите на породата е бил 750 индивида. В момента е с рисков статус – застрашена от изчезване.
Монитор
