Проект на нов Закон за виното и спиртните напитки разбуни духовете през изминалата седмица. Документът бе пуснат за обществено обсъждане от Министерството на земеделието и храните. Най-спорният момент в него бе това, че въвежда ограничение от 500 л за производство на домашно вино, както и това, че домашното вино може да се прави само от собствено грозде. След поредица от негативни коментари в медиите, че така се посяга на традициите на българина, премиерът Росен Желязков лично разпореди спорният законопроект да бъде изтеглен. И земеделското министерство го свали от обществено обсъждане.
По отношение на домашната ракия законопроектът не въвеждаше някакви нови ограничения. Експерти обаче обясниха, че България е единствената страна от ЕС, която облага с акциз домашната ракия.
Страната ни сама се е отказала от възможността да не облага с акциз домашната ракия. Това заяви пред „Телеграф“ шефът на Национално сдружение „Българска домашна ракия“ Петко Събев.
Преди година „Телеграф“ пръв писа, че с изменение на директива през 2020 г. ЕС дава картбланш всяка държава членка да може по свое усмотрение да освободи домашното производство на спиртни напитки от акциз. Количеството е ограничено до 50 л на семейство на година. Условието е домашното производство да е от собствени плодове, набрани от собствена градина. Алкохолът може да се произвежда в домашни казани, регистрирани пред властите. Забранено е безакцизният домашен алкохол да се продава, той може да се пие само от семейството, което го е произвело, и от неговите гости. Националните власти са задължени да въведат мерки за контрол, така че количествата да не попадат на пазара.
България обаче е единственото изключение по настояване на българското Министерство на финансите. Изрично е написано, че възможността домашната ракия да не се облага с акциз за страната ни не важи. Това е така, защото при присъединяването си към ЕС България вече се е договорила да облага този алкохол с намалена наполовина ставка.
Договорено
„Когато влизахме в ЕС през 2007 г., казаха: Не може да не събирате акциз за лични нужди, тъй като вие правите изключение от останалите държави членки. И се въведе в България да се събира 50% от стандартната ставка“, припомни Събев.
По-късно обаче ЕС узрял за идеята, че домашният алкохол за лични нужди може да не се облага с акциз, защото домашните казани са различна категория от малките производители, които работят при облекчени условия и имат право да продават произведените количества. За първи път предложението да се махне облагането за домашно производство било направено на заседание на финансовите министри от ЕС през 2018 г. Тогава страната ни била против с мотива, че подобно облекчение е опасно, тъй като пазарът може да бъде залят с безакцизна ракия, разказа Събев. По думите му въпросът се обсъжда отново през 2020 г. и понеже България отново била единствената страна против, за нас се приема изключение.
Категория
Според Събев друг проблем у нас е това, че в България въобще липсва категорията малък производител на алкохол. „Такива има в цяла Европа. Те се регистрират при облекчен режим, произвеждат и продават легално, като си платят акциз на 50% и ДДС. През 2007 г., за да можем да заблудим ЕС, че в България има категория малък производител, те кръщават пунктовете за изваряване специализиран малък обект за дестилиране, в който уж се произвежда. А там само се извършва услугата, тези обекти (т.нар. селски казани – б.р.) нямат право да продават ракия, те просто дават съоръженията под наем“, посочва Петко Събев.
Друг проблем по неговите думи е съществуващата забрана свързани лица да правят дестилационни обекти. „Представете си, че вие и ваш роднина искате да правите дестилационни обекти за извършване на услугата и който от двамата изпревари, получава регистрация, а другият няма право. Имаме такъв случай с брат и сестра в Стара Загора. Баща им е бил казанджия, те искаха да правят обекти. Братът успя да се регистрира и да изпревари сестрата, на която не дадоха регистрация. Двамата не бяха в добри отношения. Още не мога да разбера този мотив в закона за свързаните лица. Тук не става въпрос за някакъв обществен ресурс, а за частна инициатива“, коментира Събев.
Йордан Чорбаджийски, член на УС на Националната лозаро-винарска камара: Сивият сектор пак надделя
Големите винзаводи подкрепят проекта за нов Закон за виното и спиртните напитки, показа проучване на „Телеграф“. Те смятат, че с новите разпоредби ще се ограничи предлагането на нелегален и дори опасен алкохол.
„Надяваме се законът да помогне срещу нелегалното производство и да спрем да виждаме как под път и над път се продават вина и ракии без документи за произход. Това го няма никъде в Европа – това е проблем само у нас“, коментира пред „Телеграф“ Йордан Чорбаджийски, член на Управителния съвет на Националната лозаро-винарска камара. Той изрази съжаление, че докато прави своя коментар, законът е свален от обществено обсъждане. „Сивият сектор надделя. Хората, които не плащат данъци и осигуровки – те надделяха“, коментира той.
Той изрази пълна подкрепа за оттеглените текстове. По думите му с правилата, които се въвеждаха, щеше да се помогне на легалните производители. А за тези, които работят “на черно”, ще има по-сериозни правила и те ще внимават повече. „Не казваме, че ще спре сивият сектор, но се надяваме поне да се ограничи“, казва Чорбаджийски.
Контрол
Според него в момента при продажбата на домашна ракия и домашно вино няма никакъв контрол – нито санитарни изисквания, нито е ясно откъде е суровината, дали не е мухлясала, дали съдовете са чисти. „И според нас, и според много здравни специалисти тези фактори могат да повлияят фатално на здравето на всеки един български гражданин.“
Затова винзаводите подкрепят с две ръце въвеждането на по-сериозни правила и ограничаването на количеството домашно вино.
„Законът ясно казва: до 30 литра ракия и до 500 литра вино на домакинство. Това, което се твърди, че било ново – че можело само от собствена суровина да се прави вино и ракия, – изобщо не е ново. И в сегашния закон е така. Всичко друго е популизъм и игра със страховете на хората“, категоричен е Чорбаджийски.
Промени
Той обяснява, че реалните промени са две: вместо 1000 л лимитът за домашното вино става 500 л на домакинство; забранява се продажбата на винено грозде на физически лица, защото виното е акцизна стока, макар и с нулева ставка.
„Тези, които излизат по телевизии и социални медии, за мен са чисти популисти. Играят си със страховете на хората, че едва ли не държавата им удря домашното производство“, коментира още Чорбаджийски.
София Симеонова
