И Православната, и Римокатолическата църква на 30 септември почита паметта на свети Григорий Просветител - патрон и първи официален глава на Арменската апостолическа църква. Той е канонизиран през 1837 г. от папа Григорий XVI.
Роденият през 257 г. светец е духовният лидер, който обръща арменския народ от паганизъм и зороастризъм към християнство. Така Армения става първата държава в света, приела християнството за официална религия през 301 г.
В Армения днес има няколко места за поклонение, свързани с този Божий угодник. Едното се намира в Араратската долина, на самата граница с Турция, където е вдигнат манастирът „Хор Вирап“. Името му на арменски означава „дълбока яма“. Тя съвпада с мястото на затвора, където праведникът прекарал цели 14 години.
Почти хиляда години гробът на св. Григорий също служи като място за поклонение. През последните 500 години мощите на св. Григорий се съхранявали в арменската църква в Неапол, Италия. На 11 ноември 2000 г. са предадени на католикоса (патриарха) на всички арменци Карекин II и в момента се пазят в ереванската катедрала "Свети Григорий Просветител", построена през 2001 г.
Житие
Житието на свети Григорий е съставено от Агафангел, автор от V век, който описва историята на обръщането на Армения към учението на Христос. Освен житието книгата съдържа сборник от 23 проповеди, приписвани на свети Григорий Просветител. Житието на Григорий от Агафангел е преведено на гръцки в края на VI век. През X век Симеон Метафраст го включва в своите Жития на светиите. Гръцкият текст е преведен на латински, грузински и арабски. Има и етиопска редакция на базата на арабския превод.
Спасение
Книгата разказва, че бащата на Григорий, Апак (или Анак), подкупен от персийския цар, убил арменския цар Хосров и за това платил с живота си, а цялото му семейство било избито. Спасил се само най-малкият син. Неговата кърмачка, християнка, успяла да го отведе в родината си – Кесария Кападокийска. Там момчето било кръстено с името Григорий и получило християнско възпитание. След като се оженил, той скоро се разделил със съпругата си: тя отишла в манастир, а Григорий поел към Рим. Там той се отдал в служба на сина на Хосров, Тиридат (Трдат) III, желаейки да поправи вината на баща си чрез усърдна служба.
Затвор
Пристигайки в Армения през 287 г., с помощта на римски легиони Трдат си връща трона на баща си. Заради вярната му служба царят много обичал Григорий, но като узнал, че е християнин, люто се разгневил. Започнал да го принуждава да се отрече от вярата си и да се поклони на идолите. Григорий обаче не отстъпил. Бил подложен на тежки мъчения, а след това го хвърлили в затвор, и то в дълбока яма, за да го уморят. Но всемогъщият Бог го запазил невредим в тази яма. Той внушил на една благочестива вдовица да спуска всеки ден храна на мъченика. Така Григорий прекарал в тая яма 14 години.
Възмездие
През тия години от Рим избягали и се заселили в Армения 37 монахини, преследвани от Диоклетиан. Но и тук те не намерили убежище, защото и Тиридат преследвал християните в своето царство.
Нападнал и тоя девически манастир. Всички сестри били подложени на страшни изтезания и загинали мъченически. Заради тая жестокост Бог наказал Тиридат. Той се побъркал и заприличал на звяр. Насън сестрата на царя получила указание, че Тиридат няма да се излекува, ако Григорий не бъде изваден от ямата. Мъченикът бил незабавно изваден и пуснат на свобода. Най-напред Григорий запитал за телата на убитите девойки, които лежали непогребани вече 9 дни. Като събрал разхвърляните им останки, той ги погребал недалеч от столичния град. Тук довел болния цар, помолил се горещо за него и той го излекувал. Прогледнал за Боговата същност на Христос, Тиридат се покръстил и през 301 г. провъзгласил християнството за държавна религия в Армения.
Епископ
През 302 г. Григорий е ръкоположен за епископ от епископ Леонтий Кесарийски в Кесария, след което построява църква в град Вагаршапат, столицата на цар Трдат III. Храмът е наречен Ечмиадзин, което означава „Единородният слезе“ (т.е. Исус Христос). Според една легенда лично Божият син е посочил на Григорий мястото за построяването на храма.
Никея
През 325 г. Григорий е поканен на Първия вселенски събор в Никея, но е вече стар и болен, и няма възможност да отиде сам и изпраща там сина си Аристакес. Той донася никейските постановления в Армения. Григорий предава престола на сина си и се оттегля в уединение, а на следващата година умира и е погребан в Ечмиадзин. Арменската архиепископия дълго време остава в рода на Григорий. В наши дни Църквата там се нарича апостолическа, защото се счита, че Божието слово в Армения е донесено от апостолите Вартоломей и Тадей.
