П ишман математици, които изчисляват края на света, а прогнозите им не се сбъдват, получават наградите Ig-Nobel, известни у нас още и като Анти-Нобел или Шнобел по рускоезичното им название.
Ig-Nobel първоначално започва през 1991 г. като пародия на наградите „Нобел“, но постепенно с времето някои от отличените открития се установява, че хич не са лишени от смисъл. Така е и тази година за някои открития.
В началото на раздаването на призовете, което бе преди няколко дни в Харвард, Бостън, щата Масачузетс, обаче на церемонията специално бе почетена цяла поредица от предсказатели за края на света – общо взето, по един-двама на година. А на 24 септември в сайта на призовете излезе тайнственото съобщение как организаторите много съжаляват, че не могат да дадат най-главната награда на южноафриканския пастор Джоузеф Млакела. Той от години твърди, че Денят на Страшния съд ще настъпи на 23 и 24 септември 2025 г. За последно го повтаря в обширно интервю на 9 септември по CettwinzTV. Там обяснява, че няколко пъти, последно през 2018 г., му се явил насън самият Исус Христос. И все му заявявал как в края на септември 2025 г. ще настъпи така очакваният от някои апокалипсис, ще си има Второ пришествие и само душите на праведните ще отидат в Рая, за останалите – сеч и Ад. Части от интервюто станаха особено популярни в социалните мрежи (най-вече в ТикТок с тага #RaptureTok) и се нароиха стотици други, които привеждат още и още примери за края на света на 23 и 24 септември 2025 г. След като краят на света и този път мина под мотото на древния български виц: Днес се напийте, че е краят на света, но знайте, че утре сме пак на работа, се появиха и такива, които го отложиха за неопределено време, но все в края на септември, като това съвпада с еврейския празник Рош Хашана.
Биология
Най-гръмко прокламираната награда Ig-Nobel тази година стана наградата по биология, защото в нея може да има много скрит и направо дълбок смисъл. Екип, предвождан от Томоки Коджима от Центъра за изследвания на селското стопанство в Айчи, Япония, реши да боядисва крави, като ги докара на зебри с бели и черни ивици. Боята е безвредна и след някой и друг дъжд или с помощта на маркуч лесно се измива. Томоки гледал документални филми по телевизията и там се заслушал как зебрите са хапани от по-малко мухи в сравнение с другите африкански животни, като тезата била, че белите и черните ивици по някакъв начин объркват нахалните насекоми. Затова той решил да провери дали млеконадоят ще се увеличи, ако приложат тази стратегия и към говедата. И с екипа си започнал да боядисва де що намери крави из своя институт в Япония. Едните били без никакви ивици, другите станали изцяло черни, а третите били направени на зебри. Последните обаче мухите масово ги атакували, което объркало първоначално изследователите. Но след като изсъхнала добре боята, се оказало, че наистина кравите зебра не са толкова често нападани от насекомите. Сега Томоки Коджима и хората му ще проверяват защо това е така – дали мухите се дезориентират от ивиците, или има друга причина. Въпросът е, че си е осигурил финансиране за следващите пет години. И нищо чудно след години първо в Япония, а после и на други места кравите да станат на ивици, дори може и генетично да им ги направят по някакъв начин. Тогава може да се чуят подобни фрази: „Кажи, зебро, мууу!“.
Всъщност самите Ig-Nobel призове са придружени с банкнота или нейно копие от 10 трилиона зимбабвийски долара, която на практика няма стойност, защото тази валута от 2009 г. не съществува. Но е и намек за катастрофалните последствия в иначе доста богатата на ценни суровини страна след намесата на гениални или недотам икономисти.
Физика
По физика наградата по-скоро е за кулинарни постижения. Там екип от италиански физици в продължение на две години е изследвал защо при приготвянето на паста качо е пепе (сирене и пипер) някои парчета от макаронените изделия се слепват и там сосът не е така вкусен. Това ястие има само три съставки (както „Кулинарен Телеграф“ го е описвал в неделните издания) – паста (задължително сварена до фаза ал денте), сирене пекорино и (смлян в повечето случаи) пипер (черен или бял, но не смес от двата вида). Но части от пастата се слепват така, че сосът не е вкусен и сиренето прилича повече на моцарела, а не на по-изразеното пекорино. Та екипът е установил, че ако към пастата се прибави мъничко царевично нишесте, то тя няма да се слепва и остава вкусна. Това нещо е публикувано надълго и нашироко в списанието Physics of Fluids („Физика на флуидите“) през април.
Пица
В областта на храненето също имаше награда. Доста голям екип от учени са получили добро финансиране, за да отидат в различни градове на Западна Африка. Целта им е била да проверят кой вид пица ще се хареса най-много на вид гущери – агама. Те са много разпространени из цяла Африка, но навлизането на цивилизацията в западните части на континента ги кара да сменят някои от навиците си и да се хранят вместо с насекоми и членестоноги с човешка храна. Та екипът учени е изследвал какъв вид пица харесват тези гущери, като просто оставяли различни парчета от тестеното изделие в близост от 10 метра до свободно движещи се из градовете агама и чакал да види кой вид най-много ще се хареса на гущерите. Стигнало се до идеята да се избира между два вида – „Четири сирена“ и „Четири сезона“. Всичките контролни 9 (девет) гущера яли само от вида с четирите сирена, а другата я душили, дърпали, но изобщо не хапнали въпреки наличието на месо в нея. След публикуване на проучването става ясно, че тепърва колективът учени ще изследва поради каква причина гущерите агама предпочитат пицата с четири сирена – дали е заради миризмата, или заради по-доброто храносмилане. От комитета, който връчва наградите Анти-Нобел, предлагат да се пробва и популярната в Щатите пица с канадски бекон и ананас.
Мир
Наградата за мир също е сред интересните. Изследователите Фриц Ренер, Инге Керсберген, Мат Фийлд и Джесика Вертман са установили, че пиенето на алкохол понякога подобрява способността на човек (ако той е германец) да говори на чужд език (ако той е близкият до немския нидерландски). Те избрали 50 студенти от повечето известни полове, които са родени и живели в Германия, но сега учат в Нидерландия и говорят местния език. Разделили ги на произволен принцип. Половината получили достатъчно количество водка с битер лимон, другите пили само вода. След 15 минути на всеки един бил направен тест как говори на фламандски (сега официално се нарича нидерландски) език, а после бил питан как сам оценява това. Оказало се, че абсолютно всичките 25 студенти, които пили водка, твърдят, че говорят по-добре чуждия език, но и проверяващите били на същото мнение. Така колективът изследователи стигнал до гениалната идея, че водката (в умерени количества) помага на немците да говорят по-добре чуждия им нидерландски език. И така с водката можело да се стигне до по-добро разбиране, а това водело към мир и разбирателство. Въпросът тук обаче е дали пък битер лимонът в коктейла не е повлиял на говорните способности и дали някоя комисия не би дала пари и за подобно проучване. И още – ами ако се сложи тоник, вместо битер лимон, какво ли пък би станало.
Химия
В областта на химията също е удостоено едно сериозно научно постижение, поне на мисълта, което има двойнствено приложение. То се отнася за диета, която в последно време набира голяма скорост в Щатите и Западна Европа, и даже се дават конкретни съвети. Екипът от Ротем Нафталович, Даниел Нафталович и Франк Грийнуей е провел експерименти и е стигнал до гениалната идея, че трябва да се яде тефлон, за да се отслабне. Тези тримата твърдят, че този вид пластмаса, известен като политетрафлуороетилен, е добър начин за увеличаване на обема на храната и следователно на чувството за ситост, без да се увеличава съдържанието на калории.
Газираните и други напитки с нулево съдържание на калории са основен елемент в съвременната диета благодарение на разработването на изкуствени подсладители, чиито молекули не могат да бъдат метаболизирани от човешкото тяло. Колективът изследователи бил заинтригуван от идеята за храни с нулево съдържание на калории, което според тях може да се постигне чрез увеличаване на задоволителен обем и маса на храната, без да се увеличават калориите. И така учените стигнали съвсем сериозно до сериозната идея да се храним с тефлон. Първото възклицание на всеки един човек би било: Тефлонът е отровен – най-малкото се знае, че когато на някой тиган е издраскано покритието с политетрафлуороетилен, той е опасен. Обаче, когато не е загрят и е на прах, се оказва, че веществото, което използват в незалепващите съдове за готвене, също е непроницаемо за стомашна киселина, убиващо вкуса, рентабилно и може да се предлага под формата на удобен прах за лесно смесване с храната. Умните три глави изследователи препоръчват съотношение от три части храна към една част тефлонов прах, за да е ефективна диетата. И неизбежно изниква един въпрос: какво да хапнем днес – хлебарка или тефлон?
Естествено, че и това изследване е много добре финансирано и авторите привеждат изследователски примери как тефлонът не бил навредил на плъхове при опити да ги хранят с него. Установили също, че тефлонът, изглежда, не влияе върху подвижността или жизнеспособността на сперматозоидите.
Истински диетолози били запитани и отговорили, че тефлонът може наистина да пречи на напълняването, но все пак остава в организма и не се знае след десетилетия как би действал, въпреки че не се очаква да се разтвори. Затова препоръчват да не се правят подобни експерименти, а да се прибягва да по-здравословен живот, с повече ходене и спорт, както и с рационално хранене.
