Обикновено астрономията свързва голяма част от названията с различните митологии, но преди всичко с древногръцката и римската. С десетилетията НАСА създава нова митология, която обогатява съвременната астрономия. Ето някои интересни примери от архива всекидневни снимки на изследователската агенция. А тук принципът, както винаги при космически изображения, е колкото по-красиво нещо ни изглежда на нас, толкова по-голяма трагедия се е случила. Някъде обаче тези трагедии са малки, като при Северното или Южното сияние на Земята.
Страхът на Марс
В древногръцката митология Фобос е синът на боговете Марс и Афродита и е олицетворение на страха. В астрономията Фобос е вътрешният и по-голям (от Деймос) спътник на планетата Марс. Той е най-тъмният спътник в цялата Слънчева система. На Фобос има много кратери и се предполага, че е покрит с поне един метър рохкав прах. Орбитата му около Марс непрекъснато се свива - вероятно след около 50 милиона години ще се разпадне на парчета, които ще се сблъскат с планетата.
Полетът на дракона
През 2016 г. над езерото Тингватлаватн (Thingvallavatn) в Исландия прелита дракон, излязъл сякаш от митовете. Всъщност това е Северното сияние, породено от мощен сблъсък между заредени от Слънцето частици и земното магнитно поле. А отдолу се намира разлом, който разделя големите евразийски и северноамерикански тектонични плочи на Земята.
Селена и Юпитер
През 2023 г. Луната и Юпитер са в съвпад и са снимани масово от астрономите по света, в случая край Морон де ла Фронтера, Испания. Селена е богинята на Луната в гръцката митология, отъждествявана понякога и с Артемида. Тук като малки точици под Юпитер се виждат неговите най-големи спътници Калисто, Ганимед, Йо (слят с Юпитер) и Европа.
Версия Пеликан
IC 5070, наричана мъглявината Пеликан, бавно се трансформира. Тя е особено активна смес от образуване на звезди и развиващи се газови облаци. Светлината на младите звезди бавно превръща студения газ в горещ и този йонизационен фронт се вижда в ярко оранжево вдясно. Астрономите се чудят какво ще стане с Пеликан, след като след милиони години напълно се сблъска с тъмната мъглявина LDN 935.
Художествена гимнастика
На някои това им прилича на гигантска космическа лента за художествена гимнастика. Всъщност е резултат от една от най-мощните експлозии, наблюдавани някога от хората. През 1006 г. светлината от взрива на свръхновата в съзвездието Вълк достига Земята и така в продължение на две години на небосклона се наблюдава звезда, която е по-ярка от Венера. През 1006 г., както знаем, Самуил получава тежка рана в битка с ромеите и това води до фатални последици, така че астролозите може би са прави за появата на нови звезди на небето и техния съдбовен знак. А тази космическа лента се разпръсква в пространството и става все по-голяма и бледа.
Сомбрерото на Дева
Галактиката M104 или Сомбреро се простира на около 50 000 светлинни години в диаметър и се намира на 28 милиона светлинни години от нас. Тя е от най-големите галактики в съзвездието Дева. Сомбреро сияе ярко в инфрачервена светлина. На това изображение галактиката е снимана в инфрачервения спектър и след това във видима светлина.
Гиригори
Забавното изображение показва цветни линии, наречени Гиригори. Названието е заимствано от едноименната техника за направата на стъклени фигури, но в случая материалът е от звезди и фотографска игра на светлината. Заснети са 25 звезди в съзвездията Воловар, Северна корона, Змиеносец и Косите на Вероника.
Водовъртеж
Истински космически водовъртеж се заформя в танца на голямата галактика NGC 5194, която завърта и поглъща малката галактика спътник (вдясно) NGC 5195. Това се случва на около 31 милиона светлинни години разстояние, в северното съзвездие Ловджийски кучета. Виждат се и остатъци от спираловидната мъглявина, от която най-вероятно се е образувала голямата галактика.
Яйцето
Астрономите са решили, че тази красива мъглявина им прилича на яйце на червеношийка. Тя е на около 1500 светлинни години разстояние. Намира се в южното съзвездие Пещ. В центъра се вижда ярка звезда, която се смята, че всъщност е двойна и е съставена от две бели джуджета, които са по-малко масивни, но много по-горещи от Слънцето.
Вятърът на Луната
Да уловиш вятъра на Луната – това прави астронавтът Бъз Олдрин, когато разгръща уред на естествения земен спътник. Всъщност той улавя слънчевия вятър (а истински вятър като земния там не съществува). Тази снимка е направена на 20 юли 1969 г. от Нийл Армстронг - първия човек, стъпил на лунната повърхност с мисията „Аполо 11“. Малко по-късно Олдрин и Армстронг взимат проби от лунните скали и почва.
Георги П. Димитров
