П андемията преобърна живота ни, а класната стая придоби широко понятие. Тя стана виртуална, а учители и ученици се намират на един клик разстояние от нея. Децата пък се шмугваха в първия час по пижами, станали от сън буквално минути преди срещата в Teams.
Пандемията преобърна живота ни, а класната стая придоби широко понятие. Тя стана виртуална, а учители и ученици се намират на един клик разстояние от нея. Децата пък се шмугваха в първия час по пижами, станали от сън буквално минути преди срещата в Teams.
И така вече две години плуваме в морето на онлайн обучението. Началото бе дадено през март 2020-а с уроците по вайбър. И това беше спасителният пояс децата да не изпускат учебен материал. Никой не знаеше колко ще продължи това изпитание. Постепенно на учителите им се наложи много бързо да се приобщят към новите методи и постепенно да започнат да преподават от разстояние. Колкото и някои от тях да не бяха на „ти“ с техниката. Родителите пък станаха преки участници в процеса и разбраха какво е да изкараш цял учебен ден и да озаптяваш деца в класна стая, пък било то и виртуална. Така, докато се влезе в някакъв нормален ритъм. Надявахме се, че всичко е временно, но както се казва, временните неща са най-постоянни. Уви, онлайн обучението, което трябваше да бъде просто спасителен пояс, се превърна в отбиване на номера. Заради продължаващите вълни на ковида
учениците продължават да са на ротация
и приеха за нещо нормално да учат от бюрото вкъщи дори докато обядват. Даже домашните любимци се превърнаха в герои от този трагикомичен сериал. Две години след началото на пандемията и след поредната ваканция продължаваме да се въртим в този омагьосан кръг, децата да сменят обучението вкъщи с класната стая, резултатите им стават все по-отчайващи. Изследвания пък отчитат, че заради застояването пред компютрите масово вече страдат от затлъстяване, станали са по-агресивни и тревожни.
По данни на UNESCO 1,6 млрд. деца са учили извън класната стая от началото на пандемията. И пред много от тях стои необходимостта да наваксват пропуски. В същото време обаче отново доклад на организацията посочва, че 463 милиона деца по света не са имали достъп до дистанционно обучение, когато са били затворени училищата им. Затова експерти посочват, че последиците ще се усетят след години.
„Самият брой на децата, чието образование беше прекъснато месеци наред, е извънредно обстоятелство в образованието по света. Последиците може да се усещат в икономиката и обществото през идните десетилетия“, предупреди преди време изпълнителният директор на УНИЦЕФ Хенриета Фор. Според данни на УНИЦЕФ онлайн не могат да бъдат обхванати най-малко 29% от децата в началното училище, или 217 милиона ученици. Същото се отнася и за 24% от децата в прогимназиалния курс, или 78 милиона ученици.
48 милиона деца не разполагат с технологични средства
за достъп до дистанционно обучение. Данните са стряскащи, нали?
Така, докато вече години живеем в капана на пандемията, онлайн обучението си върви, но дефицитите на децата по отношение на образованието стават все по-големи. Мотивацията на учители и родители пък все по-малка. Едните се почувстваха обидени от това, че ги направиха едва ли не лаборанти и ги задължиха да отговарят за тестването на децата. Родителите пък недоволстваха, че с онлайн обучението основната тежест върху обучението на децата им пада върху тях самите. Да не говорим, че в началото на пандемията много от родителите бяха хоум офис и донякъде се справяха, но резултатите от изходящите и входните нива бяха отчайващи.
„Миналата година синът ми имаше буквално само няколко присъствени дни, шести клас бяха сред най-ощетените. Да не говорим, че имаше учителки, които отказваха да преподават онлайн. Сега е в седми клас и поне имат часове като физическо и ги карат да показват упражнения, защото на други места ги карат вместо тези часове да пишат проекти. Така децата изобщо не спортуват. Някои деца пък цяла година излизаха с номера, че нямат камера и микрофон, а не беше така“, обясни майка.
Сега, след по-дълга от обичайната междусрочна ваканция, някои имаха късмета да се върнат в класните стаи.
Други обаче продължават зад компютрите
„Успешен втори учебен срок! Време е да се върнем изцяло присъствено и да спрем с усещането за… начало на нова учебна година!“, написа в профила си във Фейсбук и директорът на столичното 119-о СОУ „Акад. Михаил Арнаудов“ Диян Стаматов.
И наистина връщането в училище винаги е свързано сякаш с начало на нова учебна година. Затова и другият недостатък е затрупването на учениците с тестове по всички възможни предмети. Явно по този начин учителите бързат да се застраховат при евентуално ново затваряне вкъщи. Защото на всички е ясно как протича изпитването вкъщи. Дори малчуганите от 1-ви до 4-ти клас започнаха да шмекеруват и да излизат с номера, че им е слаб нетът, че камерата не работи или микрофонът се е развалил. Междувременно имаше препоръка да се намали скоростта на тестовете и изпитванията. Много родители се оплакаха, че след връщане присъствено в училище децата им са имали тестове почти всеки ден, което определиха като изключително натоварващо и стресиращо. Вторият срок вече започна, а с него и новите тревоги. Особено за тези класове, които имат външни оценявания. Колкото и да се смята, че т.нар. малки матури не са нищо особено, родителите се притесняват. Много от четвъртокласниците също. А те са само след няколко месеца. Изниква въпросът ще успеят ли децата да наваксат пропуските от онлайн обучението. Засега малките ученици от 1-ви до 4-ти клас продължават да са присъствено, въпреки че заради тестването за коронавирус много родители отказват да ги пускат в класните стаи. Проблемът е може би за по-големите, на които им предстоят сериозни изпити. Проблемът е, че целият този процес на ротации,
лудото препускане през учебния материал
води до дефицити на знания. Дори и на умения. Защото ученето от дистанция доведе и до загубата на елементарни навици и дисциплина. Така дори някои баби казвали на внуците си, че отново им започвало пижаменото училище.
Преди пандемията публично в целия Европейски съюз бе поставен проблемът с неработещите младежи. Нарекоха ги „изгубено поколение“ (Lost Generation). Смяташе се, че става дума за около 14 милиона млади хора, които нито учат, нито работят, а това коства милиарди на икономиката. Сега обаче се задава нова криза и тя ще е новата пандемия - тази на необразованите. И ще я усетим след години, това ще е удар и по пазара на труда, защото бизнесът ще изпитва още по-остра нужда от квалифицирани кадри. Такива ще липсват сигурно още на студентската скамейка, защото и в университетите излизат все по-неподготвени. И това ще е глобален проблем. Вярно е, че имаме чувството, че ковид кризата никога няма да отмине, но ако хибридното образование продължава, може би е добре да се търсят по-ефективни начини за обучението вкъщи. Методи, които наистина водят до резултати, а не просто до отбиване на номера, че учителят е взел даден учебен час.
Монитор
