С вети Михаил живял по време на царуването на византийския император Михаил III (842-867). По произход той бил българин и се родил в град Потука, който тогава бил в границите на Византия (средновековно селище с неустановено местонахождение в Южна България). Знатните родители на Михаил принадлежали към числото на първите български християни. Такъв християнин от детството бил и Михаил, когото родителите и познатите наричали светото дете заради неговото благочестие. В сърцето си винаги имал страх Божий, пребъдвал в пост и молитва, давал милостиня на просяците и посещавал болните, като се украсявал с различни добродетели, кротост и смирение.
Подвиг
След като достигнал двадесет и пет годишна възраст, Михаил постъпил на военна служба и скоро станал началник на голям отряд. По това време (865 г.) арабите започнали война срещу Византия. Срещу тях излязла голяма войска, но като видели, че неверниците ги превъзхождат по сила и са готови да ги надвият, ромеите избягали.
В християнската войска се намирал и свети Михаил Воин заедно със своя отряд. Като видял всеобщото бягство на ромеите, той се просълзил, паднал ничком на земята и се молел на Господа за спасението на християните. След това със своя отряд той неудържимо се устремил в самия център на арабите, като жестоко ги поразявал. И Бог дошъл на помощ на християните. Връхлетяла внезапно буря, мълнии и гръм поразявали и плашели неверниците така, че те се обърнали в бягство, а свети Михаил и отрядът му останали съвършено невредими.
Чудовище
Михаил разпуснал войската си и поел обратно към дома си. По пътя се случило следното чудо. Той се спрял на едно място за отдих.
Един от слугите му видял дим близо до езерото. Михаил го изпратил натам и слугата видял девойка, която плачела и чакала нещо. Той я разпитала защо плаче и тичешком се върнал при господаря си, за да му разкаже това, което научил от девицата - че в езерото живее страшен триглав змей, който изпояждал хора и добитък.
Победител
Свети Михаил се помолил на Господа, осенил лицето си с кръстното знамение, седнал на коня и препуснал към езерото. Като пристигнал на мястото, той започнал да разпитва девицата защо е дошла на това място. И тя разказала за установения в града обичай да отдават децата си поред за изяждане от змея.
Изумен от разказа на девицата, светият паднал на земята и започнал да се моли на Бога. Когато светецът завършил молитвата си и станал, сред езерото се появил змеят и започнал да се приближава към брега, като отворил паст на всяка от трите си глави. Светецът взел щита и меча и отсякъл и трите Но змеят, на когото той отсякъл главата, го ударил с огромната си опашка толкова силно, че той паднал и лежал известно време в безсъзнание.
Като видял това чудо, неговият слуга отишъл в града и съобщил за станалото. Гражданите излезли от града и тържествено срещнали избавителя.
И така на Бога било угодно да прослави свети Михаил Воин със същото чудо, извършено в древността от свети Георги Победоносец.
Каре
Цар Калоян пренася мощите му в Търново
Скоро подир завръщането си в родното място, през 867 г., Свети Михаил предал с мир блажената си душа на Господа. При гроба му започнали да се извършват много чудеса и изцеления на идващите с вяра болни. След много години, по време на Второто българско царство, българският цар Калоян превзел град Потука и решил да пренесе мощите на свети Михаил Воин в своята българска столица Търновград. Като чул за приближаването на светите мощи, Българският патриарх Василий излязъл с цялото си духовенство и гражданите да ги посрещне с кръстен ход, свещи и кадилници. Българският цар и патриархът взели светите мощи, пренесли ги на ръце и ги поставили в съборния патриаршески храм. Малко по-късно се установява почитането му на 22 ноември.
