Н а 10 януари православната църква тачи паметта на Св. Григорий Нисийски. Славна е борбата му срещу арианската ерес, която в един момент става основен възглед сред християните. Арианите отричали, че Иисус Христос и Бог Отец имат една и съща фундаментална природа, като разглеждали Сина като създадено същество, по-нисше от Отца. Това Св. Григорий аргументирано громял, заради което бил преследван яростно.
Роден между 331 и 335 г. Година, той е брат на Свети Василий Велики и на Света Макрина. За детските и юношеските му години не са запазени сведения. Младият Григорий приема длъжността четец (анагност) при църковното богослужение. Впоследствие напуска църковното служение и става учител по красноречие. Заедно с брата си Св. Василий Велики и св. Григорий Богослов те образували знаменитото Кападокийско тризвездие. По-късно постъпва в основания от Василий Велики манастир на брега на река Ирис, където в продължение на около десет години служи. Тук написва първото си съчинение „За девството“.
Въпреки нежеланието му, неговият брат Свети Василий го поставил през 371 година за епископ на Нисе в диоцеза на Кесария Кападокийска. Като епископ Григорий бил ревностен защитник на православието и противник на арианите, които се ползвали от подкрепата на император Валент. През 375 г. по нареждане на Демостен, заместник-управител на Понт, в Анкира се свиква събор от лоялни на властта епископи ариани. Оспорена е каноничността на избора на Григорий за епископ и му е отправено скалъпено обвинение за присвояване на църковни средства. Григорий е задържан, за да бъде изпратен под стража в Анкира, но успява да избяга по пътя. През пролетта на 376 г. в Ниса е свикан нов ариански събор на епископите от Понт и Галатия. Григорий не се явява на събора, отнета му е епископската катедра и е осъден на изгнание.
Едва след смъртта на император Валент в 378 г. Григорий е възстановен от православния император Йовиан на своята катедра. След завръщането си от изгнание Григорий отново се отдава на проповедническа и литературно-богословска дейност. Участва в поместния събор през 379 г. в Антиохия, а през 380 г. е избран за кратко за Севастийски архиепископ. През 381 г. участва във Втория вселенски събор в Константинопол като един от най-авторитетните и най-влиятелни богослови. След Втория вселенски събор Григорий няколко пъти посещава Константинопол. През 382, 383 г. и 394 г. взема участие на свиканите там събори и продължава борбата против арианите. От 394 г. е последното известие за живота му. Вероятно наскоро след това умира. Почита се от всички християнски църкви. Католическата църква го чества на 9 март. Нему принадлежат и прекрасни тълкувания на Петокнижието и на Псалтира, както и чудните беседи върху Блаженствата и Господнята молитва. От него са останали образцови аскетически трудове, проповеди, речи на полемични теми и многобройни писма.
Съчинението му De virginitate (За девството), издадено на латински
Кръщението не помагало много на грешника
Свети Григорий умеел много образно да разяснява какво трябва да върши истинският християнин. Ето как обяснява той тайнството на кръщението: "Считам, че трябва да обръщаме внимание и на това, че като остават небрежни, мнозина от пристъпващите към благодатта на кръщението, сами себе си заблуждават и биват почитани като възродени, без действително да са такива... Ако банята на кръщението е послужила на тялото, а душата не е свалила от себе си страстните нечистоти, а обратно – животът след тайнодействието е като живота до тайнодействието, то, макар и да звучи смело, ще го кажа и няма да се отрека - че за такива водата остава вода, защото в родения ни най-малко не се оказва дара на Светия Дух."
