Б азедовата болест се приема за най-често срещаното заболяване на щитовидната жлеза. Средно 1,5% от населението на Земята страдат от заболяването, като засяга по-често жените, отколкото мъжете.
Базедовата болест се приема за най-често срещаното заболяване на щитовидната жлеза. Средно 1,5% от населението на Земята страдат от заболяването, като засяга по-често жените, отколкото мъжете.
Данните показват, че средно около 2% от жените по света имат това заболяване, докато при мъжете се среща при 1 на сто. Науката няма точно обяснение защо заболяването засяга по-често жените. Характеризира се с уголемяване на щитовидната жлеза, отслабване на тегло, нервност, проблеми с паметта, сърцебиене.
Заболяването носи името на Фон Базедов - немски лекар, който първи описва патогенезата и етиологията му. Базедовата болест е
автоимунно заболяване
което засяга щитовидната жлеза и е най-често срещаната форма на повишена функция на жлезата. Протича хронично или рецидивиращо. Заболяването засяга всички възрасти, но най-често се среща при хора между 40 и 50 години, като жените са по-предразположени към заболяването. Основна роля за възникването му има генетичното предразположение, но заболяването се отключва при стрес или от някои вирусни инфекции.
При 95% от случите се наблюдава увеличение на самата щитовидна жлеза. Тя става плътна и болезнена при преглъщане или движение на главата, обясни за „Монитор“ еднокринологът доц. Лъчезар Лозанов, който е началник Клиника по ендокринология и нефрология към Токуда.
При заболяването един от началните и постоянни прояви са от страна на нервната система. Налице са безсъние, намалена концентрация, неспокойствие, тревожност, лабилност, депресивна симптоматика. Освен това заболяването може да засегне и скелетната мускулатура, като това се изразява с лесна умора при физически натоварвания, особено при изкачване на стълби или при изправяне. Сърцебиенето е друг често срещан симптом на заболяването. При 15-20% от тежките случаи дори може да доведе до ритъмни нарушения, хипертония, а в някои случаи до сърдечна недостатъчност. „Повишените хормони в кръвта водят до
повишена калоригенеза
тоест повишен енергиен разход при човека. Това от своя страна води до температура при някои хора, до влажна и изпотена кожа и до редукцията на тегло“, обясни ендокринологът. По думите му при 25-50% от болните с базедова болест имат изпъкване на очите (едностранно или двустранно), което е така нареченото ТАО (тиреоидно-асоциирана офталмопатия). ТАО е специфично автоимунно заболяване на меките тъкани зад очите в резултат на автоимунните процеси в щитовидната жлеза. Следствие е предимно на генетични фактори, в съчетание с външни като вирусни инфекции, остри стресови състояния и тютюнопушене. Ендокринологът сподели, че е виждал много тежки форми на ТАО, които налагат освен лечение с кортизон, но и оперативно лечение на очите, т.нар. декомпресия на орбитите. Повишеното очно налягане зад очите в резултат на възпалителни процеси и задръжка на течности води до силно изпъкване на очите. “Виждал съм хора, които от това изпъкване имат абсолютна загуба на зрението си“, коментира още доц. Лозанов.
Базедовата болест се диагностицира с изследване на хормоните TSH, T3 и T4. Трябва да се разграничи от друго ендокринно заболяване - тиреоидит на Хашимото с повишена функция. Лечението на заболяването е с тиреостатични средства. Към терапията много често се добавят и масноразтворими витамини, тъй като повишената функция на щитовидната жлеза води до дефицит на масноразтворимите витамини. При около 60% от случаите след адекватно лечение, което нормално продължава около година и половина, има трайно излекуване. Останалите 40% от пациентите рано или късно правят рецидиви на заболяването. При тях или се прилага отново тиреостатъчна терапия, или хирургично лечение, обясни още доц. Лозанов.
Повишената функция на щитовидната жлеза засяга сърдечносъдовата система, при по-възрастните може да допринесе до изява на тежки и фатални аритмии, инфаркти и дори инсулти.
Директният токсичен ефект на хормоните
върху сърдечния мускул може да доведе до сърдечна недостатъчност. При някои хора с много изявена базедова болест може да настъпи така наречената тиреотоксична криза, което е застрашаващо живота усложнение и изисква интензивно лечение, посочва доц. Лозанов. Освен това може да доведе до артериална хипертония, опадане на косата, менструални нарушения при жените, като може дори изцяло да спре цикъла. При възрастните хора може да доведе до остеопороза. При част от случаите с базедова болест е налице комбинация с други автоимунни заболявания, сред които желязодефицитна и В12 дефицитна анемия, обясни още ендокринологът. Той посочи още, че при 5% от болните се наблюдава витилиго (кожно заболяване, изразяващо се с появата на светли петна по кожата). Всички съпътстващи усложнения се лекуват успоредно с базедовата болест.
Много хора не успяват с години да се излекуват от базедовата болест, обясни доц. Лозанов. По думите му прави лошо впечатление, че лекарите лекуват някои пациенти по 7-8-10 години с препарати, които са токсични към черния дроб. Еднокринологът подчерта, че ако до 2 години базедовата болест не се излекува напълно, пациентът трябва да бъде опериран. „Виждал съм запуснати случаи с огромни щитовидни жлези, хората едва дишат, тъй като жлезата е толкова увеличена, че притиска трахеята и хранопровода. Едвам дишат, но заради страх или липса на адекватна грижа, тези хора години наред развиват тежки нарушения в сърдечносъдовата система“ , сподели доц. Лозанов.
По отношение на ваксинирането срещу COVID-19 на пациентите с базедова болест доц. Лозанов обясни, че те не попадат в рисковите групи. По думите му е доказано, че някои вируси могат да отключат автоимунното заболяване на щитовидната жлеза, но за COVID вируса това не е доказано все още. „Казвам им така – вие така или иначе имате изявено автоимунно заболяване. Дори чисто теоретично ваксината да доведе стимул на автоимунните процеси, това не би могло да отключи нещо повече от това, което вие вече имате. От друга страна, самият вирус със своите белтъци, които носи в себе си, може да отключи автоимунни реакции. Тоест, кое е по-добре – да се ваксинираме или да чакаме да се заразим с един вирус, който е много по-вероятно да отключи със своите белтъци автоимунен процес, отколкото безбелтъчните ваксини. Трето – понякога COVID-19 протича много тежко. За да вземем решение за ваксина, трябва да поставим нещата полза –риск. Тук ваксинирането е в стотици пъти по-благоприятно, отколкото евентуално рисковете, които могат да се получат от тежката инфекция“, обясни ендокринологът.
След излекуване пациентът с базедова болест се проследява на 3, 6 и 12 месеца. Не трябва да се забравя, че малък процент от пациентите проявяват рецидиви след много години от излекуването си. При проява на симптоми те трябва отново да се обърнат към своя ендокринолог.
Монитор
